България ще започне да произвежда кадри, желани от всички топ компании

Г-н Лорер, задачата пред новото министерство, което оглавихте, е да се превърне в мотор за икономическата трансформация на България. Как ще се случи това?

– Донякъде това е свързано с макроикономическите теории за преобразяването на икономическия цикъл. В даден момент се появява изобретател, който измисля нови неща, повечето никога не виждат бял свят като бизнес. От време на време се случва и тогава става интересно. Тогава идват предприемачите, които правят иновации, способни да създадат изцяло нов бизнес или да обновят съществуващ. Когато едно такова предприятие се окаже успешно, то започва да се имитира от други – както стана с Uber. Тези имитации в един момент стават големи предприятия и постигат мащаб, завъртайки голямата икономика.

Интересното в този цикъл от гледна точка на правителството е той да бъде наблюдаван и стимулиран, от колкото се може по-малко институции. В нашата страна в момента научните постижения се управляват от МОН. Но предприемачите вече имат нов адрес и това е Министерството на иновациите и растежа. Много е важно да стимулираме връзката между наука и икономика – учените да мислят за приложна наука, а фирмите – да създават по-умни продукти, инвестирайки в развойна дейност. Стимулирането на тази интеракция се надяваме да създаде повече компании с повече добавена стойност. В центъра на всичко това е Българската агенция за инвестиции. Доскоро тя е имала сравнително пасивна роля. Нашата цел е да я превърнем в активно звено в този пъзел.

На какво ниво са иновационната активност и култура на страната ни днес – кои са силните и слабите страни?

– На нас ни се иска да вдигнем културата едно ниво нагоре. Държави като Финландия и Израел харчат по 500 млн. евро всяка година от данъкоплатците, за да стимулират такъв тип развойна дейност от бизнеса към науката. При нас бюджетът е символичен, около 5 млн. лв. Амбицията ще е да внесем промени в нашата бюджетна програма, така че тя да започне да работи по-прозрачно, както и да добавим европейски програми, така че цялата тази дейност да се умножи.

По повод слабите и силни места, през последните години България постигна видими успехи при финансирането на стартъпи. Надяваме се в близките месеци и години да видим първите български „еднорози“, които ще са същинското признание за тази стратегия, започнала с програмите JEREMY. От своя страна, те най-вероятно ще завъртят това колело отново и отново на още по-бързи обороти.

Европа също залага все повече на стартъпи, макар че изостава от САЩ и Азия. Доколко е релевантно да се инвестира толкова голям публичен ресурс в стартъпи и в каква степен визията ви за трансформацията на икономиката се обляга на тях?

– Сумата, която отива за стартъпи, е доста символична на фона на цялата финансова програма (на министерството). Но стартъпите са тези, които създават заглавията и които вкарват за много кратко време тази енергия, от която имаме нужда.

Имаме ли нужда от много нови стартъпи или по-скоро трябва да се стимулират съществуващите, които вече дават признаци за успех?

 – През 2000 г., по време на дот-ком бума, в Тел Авив имаше около 1000 стартъпа, докато в Силициевата долина бяха около 4000. В наши дни вероятно числата са по пет и на никой не му хрумва да попита имаме ли нужда от още. Дори традиционните индустрии започват да се видоизменят и да имат нужда от промяна и гъвкавост. Виждате какво се случва дори в капиталоинтензивен сектор като автомобилостроенето. То се превръща от сектор, доминиран от немските и японските титани с дълги традиции в механиката, в доста по-лека индустрия, съставена от аутомотив интегратори – хора, които могат да вземат електродвигатели от този производител, шаси от трети, да си направят дизайн на купето сами, да вземат софтуер, написан в България. И всичко това да го окомплектоват, да го произведат и да са на пазара в непосилно по-къси срокове.

Виждате какво се случва в медицината, която по принцип е много бавна наука. Дойде COVID и фармаиндустрията беше способна да произведе ваксина в рамките на година. Появи се и една изцяло нова компания – Moderna – и това е само началото. След 10 години този сектор ще е още по-раздробен и ще има още повече възможности за малки компании да работят. Така че на нас ни трябват много, много повече стартъпи.

А има ли нужда от прецизиране и профилиране на екосистемата, така че да е по-концентрирано и самото финансиране?

– Идеята да се изберат няколко сектора, в които да се инвестира, е много привлекателна. Но заедно с това аз съм много внимателен да придаваме роля на държавата да решава съдбините на икономиката сама. За нас е много важно, ако правим такива стратегически избори, да ги правим заедно с бизнеса. Вече има разпознати клъстери на икономическа активност в някои сектори, така че да можем да кажем – да, това върви в България.

Какво върви в България в момента?

 – Освен ICT и аутомотив, аз лично имам интуицията, че имаме сериозен потенциал в земеделските и хранителните технологии. У нас имаме традиции там и ако успеем да приложим високите технологии с тези традиции, имаме потенциал да родим интересни неща. Имаме разговори с колеги от Министерството на земеделието дали можем да фокусираме някакви продукти, които да финансират именно технологии в този спектър точно с тази идея.

Друг хубав пилотен проект, който правим от тази година, е да повишим нивото на нашето членство в Европейската космическа агенция. В сърцевината му е достъпът на български компании до търгове на ЕКА за различни поръчки. Отваряме вратата и даваме възможност на българския бизнес да тръгне в тази посока. Ако видим, че нещата се случват добре, след 2-3 години може да преговаряме за пълно членство и защо не – Българска космическа агенция.

Определяте средата за инвестиции у нас като токсична. Усещането за корупция в България през 2021 г. според Transparency International се е засилило. Как ще отстраните един такъв феномен, толкова дълбоко и широко разпрострял се, защото на централно ниво сте вие и вашата философия, но на местно не е точно така?

 – Ако нещо спечели изборите за „Продължаваме промяната“, то това беше заявката, че борбата с корупцията е приоритет номер едно. В областта на инвестициите не трябва да има разлика. Ние сме много наясно, че дори на централно ниво да имаме декларирана нулева толерантност, ако това не стигне до общините на терен, това усещане ще продължи. Затова много държим да го разгласяваме на максимално висок глас, че няма да има толерантност към никой, който бъде уличен в корупция, независимо къде. Надяваме се това послание да стига до общините и много ни се иска, когато инвеститорите, идвайки в България, усетят някакъв натиск, да се обръщат към нас максимално бързо. 

Нещо, което на мен ми дава надежда, че сме на прав път, е, че у нас започнаха макар и плахо да се връщат инвеститори, които вече са минавали оттук. Не е тайна, че геополитиката се променя много мащабно и Китай едва ли ще бъде предпочитана дестинация за отваряне на нови мощности, което означава голяма възможност за други региони. 

Преди да стигнем до Китай и целия този преход, да се върнем на корупцията. Вие давате послание, но какви са лостовете и механизмите за борба с корупцията? Какви са реалистичните срокове и параметри?

– Лостове има. Държавата има разписани много контролни механизми, но те не работят от известно време насам – Сметна палата, АДФИ, инспекторати, КПКОНПИ. Един от големите ни успехи беше смяната на шефа на КПКОНПИ и това е първа стъпка от обещаната трансформация. Ако КОНПИ проима и разследващи функции, би могла да свърши много от нещата, които прокуратурата не върши. Това би ускорило процеса. Самата битка с прокуратурата си тече и тя вероятно ще отнеме също някакво време, но в крайна сметка резултатът е предизвестен.

Дори и без прокуратура на мен ми се струва, че местната власт също разбира вятъра на промяната. Много от кметовете, които срещахме по места, всъщност искат развитие за собствените си региони, защото искат препитание за хората и те да не се обезлюдяват. Тук съм изпълнен с надежда, защото през нашето министерство минаха не един и двама кметове и областни управители, за да разберат как може тяхната община да се включи в този цикъл.

Кои са тези проактивни общини?

– Ами от цяла България всъщност. И от север, и от юг. От всякакъв политически спектър дойдоха и имаха много истински намерения. Ние приветстваме тази промяна и аз най-много се надявам на нея. Кметовете, които ги е грижа най-много за хората около тях, ще са тези, които ще бъдат и преизбрани.

Споменахте инвеститорите, които са подновили диалога с вас. Какъв е техният профил, за какви компании като големина, националност и дейност става дума? 

– Едната е заводът за соларни панели край Хасково – сериозна инвестиция за 150 млн. евро. Също и теренът за електрически велосипеди край Пловдив с 40 млн. евро. Скоро ще обявим разширението на завод за части за автомобили в София, още 50 млн. евро. Интересно е завръщането на турски инвеститори. Имахме вече три – едни в напреднали текстилни материали и два в транспортния сектор. И то доста мащабни. 

Защо сме интересни за турските инвеститори?

– Защото Турция има подобен проблем като Китай. Тя се разкача геополитически от Европа и това ѝ пречи да пласира продукцията си така, както успяваше преди това. На мен ми се струва много добра възможност да бъдат привлечени турски производители. Ние сме съседи, ние се разбираме, много сме близо едни до други.

Споменахте БАИ и нейната централа роля във вашия план. Как точно ще се активизира тя и ще има ли нужда от допълнително финансиране, кадрови промени, нови служители и експерти, така че да бъде проактивна в търсенето на инвеститори? И къде ще ги търси?

 – Ние сме си казали като коалиция в началото, че не искаме да увеличаваме държавния щат. Много ми се иска новият БАИ да покаже на какво е способен със съществуващия ресурс, който не е голям, не е и малък. В бюджета са предвидени сравнително малки средства, но ми се струва, че дори и с това тази година ще сме способни да покажем резултат, така че следващата да направим по-сериозна заявка.

Един от интересните проекти на БАИ, вън от привличането на инвеститори и запознаването им с България като локация, ще бъде проектът за регистър на българи в чужбина и тяхната професионална квалификация. Това ни се струва като интересно конкурентно предимство.

За какъв тип инвеститори сме интересни? И в този контекст, как България може да се възползва от зараждащата се миграция на производства и бизнеси от Китай и Азия като цяло?

– Иска ми се да кажа, че сме интересни за най-модерните индустрии – като производителите на чипове, но най-вероятно е трудно да ги привлечем. Наскоро си говорихме с един от най-големите производители на чипове в света и те казаха, че е чудесна инициативата от наша страна, но че вече са финализирали проекта си в Европа. Така че, както за много други неща, и за това сме закъснели безвъзвратно. Специално за чиповете, имаме интерес от едни немски производители на платки. Вече има едни швейцарци, така че се появяват съставни части на крайното изделие. В обозримото бъдеще това ще е основната пътека за България – докато се натрупа критична маса, позволяваща създаването на краен продукт тук.

Пролетта предстои първата копка на завода за електрически автомобили Next.e.GO, което също ще е положително събитие, илюстриращо това, което си говорихме за еволюцията на бранша. Автомобилостроенето и особено електромобилите в наши дни не са толкова сложен бизнес. Всяка една такава трансформация дава нов шанс, ние просто трябва да си го хванем.

Можем ли да привлечем гиганти като Microsoft, както наскоро направи Гърция? Ще търси ли България контакт с компании от такъв ранг и ако да, има ли смисъл да се подхожда към този сектор, при положение че в близките държави много от тях вече имат представителство?

– Ние вече сме във връзка с някои от тях и започваме дискусии какво те търсят в региона и как за нас е важно да се развиват в България. За нас е важно България да се превърне в регионален център за тези компании, а не просто да обслужват местния си бизнес от тук.

Често говорите за привличането на по-„умни“ инвестиции. Как ще стане това на фона на липсата на кадри, на проблемите в образованието и научния сектор? С какво ще ги привлечем? 

– Няма да е лесно и ще изисква много работа. С МОН искаме да работим много тясно, за да създадем кадри по линията на дуалното обучение още в средното образование. Това е нещо, което сме изгубили с годините и сега трябва да го направим наново. След като създадем кадри на това ниво, за „умните“ инвестиции имаме нужда от изследователи на световно ниво. Затова нашите академични институции трябва да вдигнат собственото си ниво. Но също така е важно да мислим как създаваме институти на световно ниво. Начинът да го направим по-бързо е да привлечем тук афилирани институти от други места. Добър пример, с който ще стартираме пролетта, ще е Институтът за изкуствен интелект за докторанти към СУ, който ще е афилиран към Техническия университет в Цюрих.

Така изведнъж в България ще започнем да произвеждаме кадри, които са желани от всички топ компании. Следващата естествена стъпка за тях (инвеститорите) е, че ако такъв тип хора се създават в България, защо и те да не си създадат звено за развойна дейност.

Всичко това отнема доста време. Какви са обозримите срокове? 

– Ние имаме четири години за този план и се надяваме да си останем всичките четири години, за да го осъществим. Наясно сме, че във всеки един момент политическата обстановка може да се промени. Надяваме се това, което оставяме, да бъде необратимо, така че който и да дойде, да продължи стратегията. Зрелите демокрации са успели да се съгласят какво е важно за държавата и някои неща просто не се променят, например в образованието, здравеопазването. Когато като общество узреем за тях, няма да има значение кой е на власт. 

Нещо, което досегашният опит не потвърждава… 

– За съжаление, през последните 12 години се политизира не само върховната управленска прослойка на държавата, но и професионалните роли дълбоко надолу, до ниво директор на училище в провинцията. Това предполага както липса на професионализъм, така и отчетливо прокарване на партийни политики, които са несъстоятелни с икономиката на 21 век. 

Често давате примери с Израел, където са доста напредничави. Това ли е моделът, който гоним? 

– Не. Израелският модел е извън ЕС, затова част от него е неприложим в нашия контекст. Но има много практики, които можем да заимстваме. Добри примери от Европа са Естония, Финландия, Латвия, Ирландия. Връщайки се на примера с Израел, там от 70-те години държавата инвестира в развойна дейност, в началото без особени резултати, но постепенно идват големи компании, инвестиционни фондове, започват да се създават местни компании. 50 години по-късно всички виждаме къде са.

Израел е пример за това как на липсата на природни ресурси може да се отговори чрез наука и иновации и да се създадат ползи. В този ред на мисли, кои са онези недостатъци в България, които тя може да претвори в позитиви? 

– По повод на Израел ми идва примера с капковото напояване, дошло в резултат на очевидната липса на вода там. Клъстерите, където сме силни по някакви исторически причини, са в сферата на IT, може би киберсигуност, аутомотив, текстилите, храните, биотехнологиите. Но за да тръгне историческото натрупване и географските дадености и да се превърнат в истински икономически клъстер, трябват време, инвестиции и работа. 

Как ще изразходвате средствата по Плана за възстановяване? 

– По него има две пера при нас. Едните са индустриалните зони и инвестициите в тях, така че да може да се развие довеждащата и вътрешна инфраструктура. Другото е Програма за икономическа трансформация, където са средствата за бизнеса. От наследеното положение и кратките срокове да входираме Плана това, което успяхме да постигнем, е известно преразпределение на финансови инструменти и грантове в конкурентоспособната част, както и прецизиране на Плана по отношение на индустриалните зони, така че да не фаворизира определени места, а по-скоро способността на оператора да привлече инвеститори там. 

Под шапката на МИР има две оперативни програми – „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ и „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“. Защо ги събрахте и какви са ползите от това да управлявате две европейски програми?

– Няма полза от това да управляваш две или пет европейски програми. Тези програми са доста свързани и за нас е малко неясно защо преди е решено те да бъдат разделени на две. Има държави, където иновации, конкурентоспособност и наука са една програма. Няма съществено значение. То е като да питаме защо земеделската програма не е разделена на плодове и зеленчуци и животновъдство. Важно е да се управляват ефективно. За да не се припокриват отделните инструменти, е много по-лесно те да са на едно място.

КПКОНПИ излезе със становище, че така се създават рискове за корупция.

– КПКОНПИ имаха възможност да намерят очевидна корупция в продължение на много години. В дадения случай те просто рециклираха изказвания на депутати от ДПС в рамките на седмица или две. Ако има нещо съмнително, за мен то е точно тази връзка между двете страни. Не виждам какво точно разбужда тяхното любопитство в точно този момент.

Какви са първите резултати от т.н. „катарзис“ на ББР и връщането ѝ към основните ѝ функции?

– ББР отново ми дава надежда, че промяната е възможна. В рамките на няколкото месеца от лятото насам ние виждаме, че тя спря да раздава заеми на съмнителни клиенти и започна да изпълнява това, което законът ѝ е вменил. ББР започна да развива малки програми към различни сектори и се мисли за още. Самата банка се променя и трябва да се отвори към клиентите.

Тя няма клонова мрежа – как ще се случи това отваряне?

– В момента работи върху дигиталната си платформа – нещо, което в предишното ѝ амплоа не е било необходимо, защото като раздаваш едни заеми на „нашите хора“ всеки месец, не ти трябва нищо. Сега това се променя, надявам се в рамките на няколко месеци тази дигитална платформа да стане готова, за да могат хората поне да заявяват отдалечено нужди и да започне обслужване от разстояние, за да не се налага да развиваме локална мрежа от клонове.

ББР има дял в ПИБ – планира ли държавата да изпрати свой представител там?

– Това е била една много интересна транзакция, в която ББР по неизвестни причини си купува акции в ПИБ за 5 лв. на акция, при положение че те струват 2.5 лв. на отворения публичен пазар. Аз лично нямам рационално обяснение защо и много ми се иска някой да се активира и да започне да обследва тази ситуация.

ПИБ не са предоставили на ББР място на Борда. Такова е било поискано, но нямаме място. Продължили сме да искаме, продължили сме да не получаваме. Най-вероятно въпросът ще опре до БНБ в крайна сметка.

Има ли шанс държавата да продаде дела си?

– Това е въпрос от компетенциите на банката, аз не бих искал да се намесвам. Проблемът е очевиден, в момента акциите на ПИБ на пазара струват още по-малко от тогава и продажбата няма да е лесна.