България вече има спешна нужда от бюджет

Вече близо два месеца България работи без нов бюджет. Ситуацията не е безпрецедентна – подобна беше ситуацията и през 2022 г. Тогава новият бюджет заработи едва на 1 април, въпреки че имаше редовно правителство. Сега обаче ситуацията е по-различна – страната изтърва датата 1 януари 2024 г. за влизане в еврозоната, а без редовна финансова рамка ситуацията може да се влоши още и да пропуснем и следващите цели.

В интервю за БНР днес финансовият министър Росица Велкова каза, че служебното правителство ще внесе проект на Закон за държавния бюджет за 2023 г. веднага след конституирането на следващото Народно събрание. Кабинетът отказа да внесе проект миналата година, притеснявайки се от популизма в Народното събрание и опасността партиите да раздуят неразчетено разходите и само да влошат нещата.

В момента действа удължителният бюджетен закон, който обаче е натоварен с много „антиинфлационни“ и „антикризисни“ мерки, които увеличават разходите, а без инфлационните приходи, дефицитът.

Сега Велкова смята, че са наложителни политически решения за разходите, защото сега разчетите сочат, че дефицитът ще достигне 6% – двойно над заложеното в Маастрихтските критерии, които страната трябва да спазва, за да бъде приета във валутния съюз.

Министърът на финансите е на мнение, че ако не се вземат решения за свиване на разходите, дефицитите няма как да се свият през следващите години. А ако това не се случи, не е изключено България да нарушава не един, а два от трите технически критерия за приемане на еврото.

В петък Велкова съобщи, че в разговори с Еврогрупата и Европейската комисия ѝ е било препоръчано България да не иска нов конвергентен доклад в края на февруари, защото отговорът е щял да бъде категорично „не“ за присъединяване. Страната е с прекалено висока инфлация, а освен това партиите в закритото 48-о Народно събрание отказаха да приемат ключови закони.

Няма смисъл да подаваме искане за такъв доклад, след като знаем, че отговорът ще бъде „не“. Към юли месец има вероятност да успеем да покрием критерия за инфлация, но не 100%, а като се изключат от осредняването страните с най-ниска инфлация“, обясни тя.

В петък Велкова каза, че новата вероятна дата е 1 януари 2025 г., но уточни, че технически това може да стане на всяко 1-во число на всеки месец. „Новата ни цел е друга дата през 2024 г. за влизане в еврозоната. Бихме могли да се опитаме за 1 юли“, каза тя.

Това обаче е много условно и зависи както от техническото изпълнение на Маахстрихските критерии (инфлация, дълг, дефицит), така и от волята на депутатите.

„Ако за 49-ото Народно събрание еврозоната е приоритет, могат да приемат необходимите закони, тъй като ние отново ще ги внесем. Тогава бихме могли да подадем искане за извънреден конвергентен доклад през юли. Няма пречка, за това е говорено с Комисията. Няма нормативна пречка, ако мине целият процес гладко, да се присъединим към еврозоната на 1 юли 2024 г. Това ще бъде прецедент, ако се случи, но не е забранено, не е и невъзможно“, обясни министърът.