България вече покрива инфлационния критерий за еврозоната
Дори без изключване на страни членки от сметките, страната успява да покрие необходимото ниво за еврото

© ECONOMIC.BG / Deposit photos
България най-после покри инфлационния критерий за еврозоната. Това стана ясно от данните за месец февруари на европейската статистическа служба Евростат, публикувани в сряда.
Те потвърждават прогнозите на редица икономисти и финансови институции от последните месеци, че страната ще успее да отговори на това изискване някъде в началото на текущата година. Разчитайки именно на тези оценки и предвиждания, през февруари редовният кабинет на премиера Росен Желязков поиска извънредна конвергентна оценка от Брюксел, която се очаква да бъде готова някъде през месец юли.
Припомняме, че през януари средногодишната инфлация в България – показателят, който ЕЦБ и ЕК следят за своите доклади – се размина с 0.07 пункта от необходимото ниво.
Данните за средногодишната инфлация на Евростат за периода февруари 2024 г. – февруари 2025 г., публикувани в сряда, показват, че в България показателят е 2.6%. Средното ниво в трите страни членки с най-ниска инфлация е 1.16%. Според формалните правила показателят на България не може да надвишава с повече от 1.5 пр. пункта този на трите страни с най-ниска инфлация. В случая той е 2.66%.
През миналия месец трите страни членки с най-ниска инфлация са Финландия (1.1%), Италия (1.2%) и Ирландия (1.2%).
Без Финландия
Обикновено, ако има леко разминаване от търсеното ниво, от ЕК и ЕЦБ правят изключения, като изключват от сметките някои страни с твърде ниска инфлация вследствие на „изключителни фактори“.
В този случай може да бъде изключена Финландия, на чието място да бъде взета инфлацията в Литва, която е 1.2%. Дори тогава допустимо ниво остава 2.7%.
Устойчиво ниво
Покриването на критерия само за един месец обаче може да се окаже недостатъчно. Заложеният маастрихтски критерий за ръста на цените изисква „ценови динамики, които са устойчиви“, става ясно от сайта на ЕК.
За да може да се заключи, че сме покрили критерия на „устойчива база“, както пише в договора на ЕС, няма да е достатъчно едвам да се впишем в него само за 1 – 2 месеца. Освен това, съдейки по възходящата траектория на инфлацията у нас, е напълно възможно да излезем от критерия отново“, написа преди дни икономистът Георги Вулджев в своя Facebook публикация.
В свой анализ икономистите от ОББ също наскоро изтъкнаха важността от това да има устойчива динамика в посока надолу в ръста на цените.
По неписано правило тези доклади (бел. ред. – на ЕЦБ и ЕК) се позовават на априлските данни, което означава, че динамиката на инфлацията за трите следващи месеца от февруари до април ще окаже влияние върху изпълнението на този критерий от страна на България“, написаха експертите в свой доклад.
В същото време данните на Националния статистически институт (НСИ) в понеделник показаха, че годишната инфлация в България през февруари се е ускорила до 4% – ниво, невиждано от декември 2023 г.
И още опасения
Фактор тип „Ново 20“ може да се окаже и политическата нестабилност, която преди дни от звеното за икономически анализи ING Think на нидерландската банка ING изведоха като ключов критерий за присъединяване.
Смятаме, че най-важният критерий за приемане на еврото в България е неписаният критерий за политическа стабилност. Ако тя се постигне, е по-вероятно другите елементи да си дойдат на мястото“, казват експертите.