Българите ще работят допълнително 5 дни за държавата
Денят на данъчната свобода ще настъпи най-късно от 10 години насам
Снимка: Economic.bg/Архив
~ 2 мин.
Economic.bg 
Точно 140 дни ще бъдат нужни на българите, за да изработят планираните консолидирани приходи в бюджета, които тази година са 47.6 млрд. лв., изчислява Институтът за пазарна икономика (ИПИ). Това означава, че за да се изпълни бюджетната прогноза, средно за един календарен ден българските граждани трябва да изработват по 341 млн. лв., а денят на данъчна свобода през ще настъпи чак на 20 май. Това е най-късната дата за „данъчната свобода“ за последното десетилетие.
На посочената дата гpaждaнитe щe cпpaт дa paбoтят зa дъpжaвaтa и щe зaпoчнaт дa го правят зa ceбe cи. Дaтaтa e cимвoличнa и пoĸaзвa ĸoгa дъpжaвнaтa xaзнa щe ce пoпълни, aĸo вcичĸo изpaбoтeнo бъдe нeзaбaвнo иззeмвaнo. През 2020 г. денят настъпи още на 15 май.
Припомняме, че през 2021 г. заложеният в бюджета размер на брутния вътрешен продукт на страната е 124.5 млрд. лв. Очаква се консолидираните приходи да достигнат 38.2% от него. От ИПИ обръщат внимание, че след възстановяването от предходната криза, в един продължителен период – от 2013 до 2018 г. – бюджетните приходи са в рамките на около 35-36% от БВП. Нарастването сега показва, че ролята на държавата в икономическия живот на страната се увеличава. Това се потвърждава и от другата голяма промяна, а именно – значително по-високите публични разходи и свързания с тях голям дефицит, който се очаква се да достигне 4.9 млрд. лв. през 2021 г.
Сумата се равнява на 14 дни „отработване“ от страна на данъкоплатците. Това са допълнителните дни, през които икономиката щеше да работи само за бюджета, ако трябваше да покрие и планирания дефицит. Помощта от Европейския съюз и неговите граждани е заложена в размер на 4 млрд. лв. Трансферите от ЕС на практика ще ни спестят близо 12 дена работа за държавата.
Най-голямата тежест традиционно пада върху работещите българи. Денят на данъчна свобода за работещите настъпва по-късно, тъй като върху тях пада и тежестта на облагането върху доходите, в т.ч. попълването на социално-осигурителните фондове.
