Българският бизнес иска по-малко контрол и бюрокрация при европроектите

По-малко проверки и контрол, по-лесен достъп до процедурите и по-малко бюрокрация при европейските проекти. Затова настояха работодателските организации по време на Комисията за контрол върху управлението на средствата от европейските фондове, която се проведе съвместно с Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР). Дискусията беше във връзка с актуалните предизвикателства и възможности пред бизнеса по отношение на приключването на програмен период 2014 – 2020 г., изпълнението на програмен период 2021 – 2027 г., на Плана за възстановяване и устойчивост и бъдещето на Кохезионната политика след 2027 г.

Кой ще бъде мотивиран да работи, ако постоянно го проверяват, някои институции дори по два пъти. Това го няма в Европа, нито гърците си го причиняват на бизнеса, нито на неправителствения сектор“, каза представителят на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Стоян Ставрев.

По думите му проверките и контрола не са изискване на Европа.

Европа е бюрократична, но ние сме по-бюрократични и от нея“.

Ставрев даде пример със схемата за технологична модернизация, в която е имало критерий за износ, който не можеше да се покрие.

Начинът на управление на еврофондовете ни кара да се стресираме, че ще ни санкционират и коригират“.

Според него скоро и младите хора ще се откажат от писането на проекти, тъй като ще знаят, че след това им предстои да пишат тонове обяснения дали са прави, или не.

Много скоро ще има нежелание от бенефициенти и бизнеса да пускат проекти“.

Ставрев все пак коментира, че критиките не са само към администрацията и към публичните власи, но и към самия бизнес, който трябва да се научи да е по-обедеинен и тежък в общата си позиция.

Станислав Попдончев, представител на Българската стопанска камара (БСК) очерта четири неща, които бизнесът иска да види от Европа.

Според него фокус трябва да бъде поставен върху индустриализацията, Зелената сделка трябва да се рекалибрира, така че наистина да представлява стратегия за растеж, благоприятни регулации и данъчна среда, достъп до ресурси и хора с подходящите умения.

Кохезионната политика, според Попдончев, трябва да е фокусирана върху подобряване на изпълнението на политиките чрез фокус върху резултатите, а не върху проверките.

Трябва да се работи за осмислено опростяване на процедурите, да се подобри административната тежест“, смята той и допълни, че ще е чудесно това да се постигне след 2027 г.

Според бизнеса предизвикателствата пред Кохезионната политика в следващия програмен период са, че вече в нея не се включва подобряване на инфраструктура. Фокус ще бъде поставен върху образованието, иновациите, инвестициите в човешки капитал, но за България това не е най-добрият капитал.

Имаме региони, в които това е много необходимо, ако не направим път до Видин, каквито и иновации да има там, няма значение, ако няма път...“

Беата Папазова, съветник по европейските въпроси към Българската търговско-промишлена палата, подкрепи изказванията на организациите.

Бизнесът е на мнение, че трябва да има промени в Зелената сделка, тъй като тя се налага с нормативни решения и със законодателна рамка.

Предстои и синята сделка – бизнесът трябва да е по-информиран и да участва активно в този процес, а не само формално в различни работни групи, комитети и комисии“, каза Папазова.

Тя смята, че при оценката на европейските проекти трябва да се включи качеството на създадения продукт. Папазова обясни, че при всички програмни периоди досега винаги се подхожда формално към това, което се създава в резултат на изпълнението на един проект и никъде няма оценка на самото качество на това, което е създадено.

Това не трябва да продължава и през този програмен период. Усилията при оползотворяването на европейските средства и разработването на един продукт се обезсмисля, ако при отчитането се гледат само формални показатели“.

Теодор Дечев, представител на Cъюза зa cтoпaнcĸa инициaтива, посочи, че европейското финансиране не е основен проблем на българската икономика, защото инвестициите значително надвишават еврофондовете.

"Лошата новина е, че структурата на тези инвестиции не ни харесва, защото става въпрос за реинвестирана печалба на чужди инвеститори", добави той.

Европа стана континент на услугите и загуби много от индустрията, историята с COVID и войната ни върна в реалността“.

Според него България има нужда от ново регионално деление, което ще се отрази на европейското финансиране.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.