Българското правителство срещу световните пазари – рунд първи

Правителството забрани вноса на 20 селскостопански стоки от Украйна. Този акт, разглеждан неразделно от аргументите за ограничаването на свободата на търговия на правителството, подкрепящи политици, част от медиите и, разбира се, на заинтересованите бизнеси, показва нагледно защо вече повече 30 години Институтът за пазарна икономика без умора развенчава стопански илюзии и дава отговори, когато дефицитът на разбиране как работи икономиката ражда вредни политики.

И ако за кратко повярвахме, че нашата raison d’être толкова време след тоталния колапс на социалистическата планова, централизирана и затворена икономика надскача битката за възприемане на базови стопански принципи, че тези спорове са спомен от отминалата епоха на началото на прехода към пазарна икономика, то подобни инициативи стремглаво ни връщат към основата.

За това какво мотивира човешкото действие, как изборът и размяната обясняват стопанските решения, как в икономиката се създава стойност, и защо, в частност, свободната търговия и конкуренцията са от полза за общественото благо са писали много велики умове.

Много от техния труд е на разположение в библиотеката ни „на хартия“, а възможностите за четене в електронен формат – платено или безплатно – са практически неограничени. За търговията, протекционизма, забраните са писали от Адам Смит и Дейвид Рикардо до Ричард Кобден и Фредерик Бастиа. В историята на човечеството често търговските войни са се превръщали в горещи войни и революции, и обяснението е едно – забраната или високото облагане на конкурентите винаги води до ограничаване на предлагането, по-високи цени за потребителите и преразпределение на благосъстояние от всички към малката група на „защитените“.

Знаем, че политиците напоследък са плахи при публичното защитаване на принципи. Ако поради свенливост или неуверност, или притеснение да не бъдат обвинени в идеологическа обремененост и догматизъм те избягват да заявят съдържателна позиция, ето няколко щрихи от контекста на решението, които показват пълната му несъстоятелност:

• Пшеницата и слънчогледът са относително стандартизирани глобално търгуеми стоки. Цените на такива стоки не могат да се повлияят от локални данъци или забрани. Ако нашето правителство се изправя срещу световните борси на зърнени култури – кураж и на добър час!
  България е огромен нетен износител на пшеница – производството през годините е поне четири-пет пъти над вътрешното потребление. Няма хипотеза, в която при такова съотношение да може забрана на вноса да „загради“ местните потребители за местния производител, и това да доведе до по-високи продажби на по-високи цени на вътрешния пазар. Така или иначе, доходите зависят от износа – следователно, от глобалното търсене и международните цени. Впрочем, за последните 12 месеца внос на пшеница почти няма.
• Дори заинтересованите представители на бизнеса, иначе подкрепящи забраната, предимно се оплакват от цените и от конкуренцията на пазари в други страни по света. Ако това е така, то изглежда те са си правили криво сметката – например, че Украйна магически ще спре изцяло да произвежда и продава на световния пазар земеделска продукция. Тази надежда – очакване за някакви цени на космически нива – вероятно е мотивирала задържането на по-големи запаси от непродадена продукция миналата година. Добре е да се научат и тези уроци – когато спекулираш на глобалните пазари на суровини, независимо дали става дума за петрол, метали или храни, може да спечелиш много, но може и да загубиш много.
• При слънчогледа наистина има значителен внос миналата година, но той е използван практически изцяло за преработка и износ на олио – което отново означава, че вътрешният пазар и родният потребител не е фактор. През 2022 г. износът на олио е нараснал с 1,5 млрд. лева в сравнение с 2021 г. Така че дори да е вярно, че слънчогледът от Украйна се предлага по-евтино от българския – което всъщност беше неколкократно оспорено от различни източници – забраната на вноса ще ограничи преработката и износа на олио. От друга страна, този слънчоглед все някъде ще бъде продаден, така че на глобалния пазар предлагането няма да се измени. Отново – тенденцията при цените не може да се обърне, защото някой друг преработвател ще купи от Украйна (ако наистина е по-евтино), и няма да купи от тях.

И накрая не трябва да пропускаме шизофренната позиция на правителството, което едновременно се бори с високи и ниски цени на една и съща категория стоки. Когато в цяла Европа цените на горива и селскостопански цени падат и това започва да се отразява на крайните цени на храните, тук говорим за задържане. Разбира се, никога не е излишно да се хвърли на общо основание вината на търговци, прекупвачи и спекуланти.

Източник: Институт за пазарна икономика