Българското сирене вече има конкретни характеристики

Променят се и изискванията по отношение на наименованията, характеристиките и предлагането на саламурените сирена

Българското сирене вече има конкретни характеристики

Снимка: Pixabay

2327 ~ 2 мин. четене
Economic.bg Автор: Economic.bg

Въвежда се етикетиране на храните, при чието производство или приготвяне са използвани имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко. Това решение прие Министерския съвет на днешното си редовното заседание. С нормативния акт се променят и изисквания по отношение наименованията, характеристиките, етикетирането и предлагането в търговската мрежа на най-масово присъстващите на пазара в страната сирена – саламурените.

Въвежда се дефиниция на продукта „бяло саламурено сирене“, както и критерии относно неговите основни характеристики. Съдържанието на сухо вещество и маслеността в него не трябва да бъдат по-малко от 40%. Посочените критерии са в пълно съответствие с изискванията на международния стандарт Кодекс Алиментариус за сирене в саламура - Codex Group Standard for Cheeses in Brine (CODEX ST AN 208- 1999). За този тип сирена се са заложени изисквания за използване на означенията „високомаслено“, ,,пълномаслено“, ,,със средна масленост“, ,,частично обезмаслено“ и ,,обезмаслено“.

С Наредбата се въвежда и дефиниция за „саламурено сирене с повишено водно съдържание“. Тя има за цел да намали предпоставките за подвеждане на потребителя и отговаря на техните нагласи, които бяха предварително обществено коментирани. Предвижда се саламуреното сирене с повишено водно съдържание да се предлага в обектите за търговия на храни само предварително поставено от производителя в опаковки, които не могат да бъдат отстранявани в търговския обект.

Припомняме, че през март тази година проучване на Българската национална асоциация "Активни потребители“ (БНААП) установи, че в 80% от пресните млека у нас има добавена млечна пудра. В някои марки млечни продукти дори беше открито веществото фурозин, което се получава при процеса на отнемане на водата от прясното мляко. В нито един от установените случаи обаче това не е било отбелязано на етикетите.

Тогава от асоциацията подчертаха, че става дума за измама на потребителите, защото от влагането на подобни суровини няма полза за консуматора, но има за производителя, тъй като печалбата му зависи от рецептата, от технологията и т. н. Тоест, ако един производител стандартно трябва да печели от продукта 10-12%, влагайки сухо мляко или палмови мазнини, печалбата може да се увеличи 4 пъти. Освен, че сухото мляко е по-евтино, от него преработвателят пести от допълнителни разходи, свързани със събирането, извозването и преработката на суровото мляко.

От асоциацията констатираха, че тази порочна практика е “срязала клона” на много преработватели, защото те са останали без доставчици на сурово мляко. И на практика тези мандри остават да работят или само с вносно мляко, или само със сухо.

От Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) уточниха, че по закон не се допуска влагането на възстановено сухо мляко. Това е определено в наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти. Като суровина за производството им е допустимо влагането на до 20% добавено възстановено сухо мляко. Това не се отнася до млечните продукти, произведени по БДС (кисело мляко, сирене, кашкавал), при чието производство е допустимо влагането единствено на сурово мляко.

Предвиден е преходен период във връзка с въведените нови изисквания по отношение на етикетирането и опаковането, с цел даване на възможност на бизнеса за адаптиране към направените промени.

Подкрепи Economic.bg