Бюджет 2016 не е най-добрият, но е най-реалният

- Г-жо Йорданова, кои са най-големите разминавания с опозицията по отношение на философията на бюджета?

Водещото в бюджет 2016 е, че през следващата година, ще можем да се доближим към един устойчив модел на икономическо развитие и ще гарантираме достатъчно ресурс, за да може държавата да изпълнява своите основни функции: за социална закрила на тези български граждани, които не могат да се справят сами без помощта на държавата; за инвестиции в човешки капитал; за сферата на отбраната и сигурността, където имаме международни ангажименти.

За нас това не е най-добрият бюджет, но е възможният бюджет, който отчита всички реалности и потребности, които ще има държавата през следващата година и най-важното - този бюджет гарантира стабилност на фона на проблемите в обкръжаващата ни среда.

Един от основните упреци на опозицията е, че в бюджета не се виждат реформи. Истината е, че има тенденция за непрекъснато намаляване на разходите, а структурните реформи ще увеличат ефективността им. И в крайна сметка бюджетите не правят реформи, а създават предпоставки за тях и смятам, че ги има в новия бюджет.

- Очаква се между двете четения да отпаднат текстовете за социалните придобивки на силовите ведомства. Да очакваме ли и други промени?

Да, поехме ангажимент след разговори със синдикатите, че между първо и второ четене ще оттеглим текстовете, които предизвикаха недоволство, но бе поет ангажимент от тяхна страна до края на февруари месец да изготвят предложения, около които да се обединят. Ще обсъдим възможностите какво би могло да се отдели допълнително за възнаграждения за културните национални институти.

- През първите месеци на годината бяха събрани повече приходи, но въпреки това се наложи актуализация. Как ще аргументирате това?

 Увеличаването на заложения в закона дефицит с над 880 млн. лв. е за покриването на непредвидените разходи за персонал на силовите министерства и някои други ведомства и за финансиране на европейски проекти през Националния фонд и фонд "Земеделие". Предлаганата промяна надхвърля с 50 млн. лв. очакваното по-добро изпълнение на приходите от 830 млн. лв.

Основната причина за увеличението на разходите, която изяжда цялото преизпълнение на данъчните приходи, всъщност е свързана с това, че тази година изтича крайният срок за усвояване на еврофондовете. Ще трябва да се разплатят много средства, които ще бъдат частично възстановени. Голяма част от парите ще трябва да се разплатят от националния бюджет и през следващата година ЕК да ни върне.

Освен в разходната, са необходими и промени в приходната част – те напасват плана към очакваното по-добро изпълнение в размер на около 1% от прогнозния БВП на приходната част спрямо първоначалния план за 2015 година.

Ще има нужда и от увеличение на разходите и трансферите от бюджета в същия порядък, като салдото по държавния бюджет остава номинално близко до първоначално планираното, а общото повишаване на КФП, което се предлага, е дефицит от 3,3% на касова основа при заложен първоначално 3%.

Трябва да се направи уговорката, че това е най-консервативната прогноза. Допускаме, че няма да достигнем този дефицит до края на годината. Преценихме обаче, че е по-добре да създадем предпоставки за усвояването на европрограмите. Много вероятно е прогнозата да се окаже твърде консервативна и да приключим с по-малък дефицит.

- В последните 2 години държавният ни дълг нарасна значително. За следващата година се предвиждат до 5,3 млрд. нов дълг. Има ли основание да се притесняваме, че страната ни ще изгуби добрите си позиции по този показател?

Категорични сме, че позицията на бюджета трябва да се стреми да бъде неутрална спрямо дълга и постепенно трябва да намаляваме бюджетния дефицит.

5,3 млрд. лв. е максималният възможен лимит на дълг, който е част от миналогодишната тригодишна програма, която беше утвърдена от Народното събрание. В тях се включват бюджетният дефицит, разчетен за 2016 г., както и погашения и падежиране на стари дългове. Има и заделен буфер от ликвидност за определени неблагоприятни развития във финансовата система или икономиката за следващата година.

Знаете, че в средата на 2016 г. предстои едно от най-големите изпитания за българската банкова система - подлaгането й на независима оценка на качеството на активите и стрес тестове. А какво ще покаже то и дали ще се наложи капитализация на банки от страна на държавата – ще стане ясно до края на годината.

Трябва да подчертаем, че така както максималният размер за дълга не беше достигнат за 2015 г., така най-вероятно няма да го постигнем и за 2016 година, но по Закона за държавния дълг трябва да бъдат фиксирани максималните лимити в годишния закон за бюджета.

- Има ли разчети относно приходите от силно дискутираните данък „уикенд” , данък „градина” и патентният данък за такситата? Смятате ли, че те биха били ефективен приходоизточник, ако бъдат въведени в бъдеще?

По отношение на данък „уикенд” фирмите ще трябва да декларират активите на стойност над 5000 лева, които са закупили, дали се използват за служебни и за лични нужди. Практика, съществуваща от години в останалите европейски страни. Отпадна методиката за пропорционално изчисляване, но през следващата година ще работим за подробното и ясно разписване, а оттам и за еднозначното тълкувание и приложение както от страна на данъчните субекти, така и от страна на данъчната администрация. Данъчният ефект се оценява на около 100 млн. лв.

Относно данък „градина" имаше интерпретации и неразбиране, но истината е, че и в момента общините си събират този местен данък. Поради неясно разписване в закона има различна съдебна практика в ущърб на общините, ако данъчно задълженото лице реши да обжалва начисляването.

Патентният данък за такситата би донесъл минимум 15 млн. лв. приходи за общинските бюджети, като се има предвид, че регистрираните таксита са над 20 хиляди. Но и тук демагогията надделя.

- Има ли разчети относно приноса за хазната от акциза върху ракията. Проблем ли ще се окаже възможността малките казани да могат да работят само от 1 юли до 31 декември?

Целта на промените е да се пресече сивият сектор при алкохола. Разрешеното количество за лична употреба до 30 литра на година без акциз остава непроменено. В единични случаи може да има варене на ракия  през януари и февруари, тогава сме дали възможност с подаване на декларация до Агенция “Митници” съответният казан да бъде на специално наблюдение от агенцията. Очакваният ефект от поправката е 100 млн. лв. повече приходи в бюджета. За сравнение - сега приходите от регистрираните над 2000 казани са с по 100 лв. годишна печалба. Истината е, че казани до 1000 литра не са за домашно производство.

- Вдигането на акцизите върху цигарите няма ли да доведе до увеличаване на контрабандата? Имаше ли начин да бъде избегната промяната в акцизния календар?

По договора за присъединяване на България към ЕС сме поели ангажимент да достигнем до 2018 г. минималния акциз за цигари на съюза.  До тогава ние ще имаме плавно увеличение, за да не се вдига рязко най-ниският ценови сегмент, което би било предпоставка за активиране на контрабандата. А борбата с контрабандата е много важна и се случва. Факт, видим от преизпълнението на приходната част на бюджета.

- Чуха се много критики относно това, че в бюджета не се виждат заявки за реформи. Как бихте опровергали това и къде и какви реформи се предвиждат през следващите години?

Тенденцията е за непрекъснато намаляване на разходите, а ефективността им ще бъде увеличена от структурните реформи. Не напразно основен приоритет на фискалната политика ще бъде финансовата стабилност и намаляването на дефицита.

Истината е, че без необходимите реформи няма как да бъдат достигнати темповете на растеж на държавите, които решават структурните си дисбаланси по-успешно от нас.

Както каза и финансовият министър Владислав Горанов, при представяне на бюджета в пленарна зала реформите  са необходими и с тях се закъснява. Това бе и причината за възникналото напрежение около социалните придобивки в силовия сектор и наложилата се актуализация на тазгодишния бюджет с нови разходи за 387.8 млн. лв. за МВР и Министерство на отбраната.

 До средата на следващата година, "облечени" в законова форма, ще бъдат налице реформите в сектор "Сигурност", в следствие на постигната договореност със синдикатите, продължава и реформата в здравеопазването. От всички страни се отчита, че в бюджета на ДОО вече започват да влияят положително промените в пенсионната система и намаляването на субсидията от държавния бюджет. Забележките, които имаме, са в частта с недовършените промени по частните пенсионни фондове, както и промените, свързани с инвалидните пенсии. Очакваме концепция за реформа, която да бъде обсъдена както от организациите на хората с увреждания, така и в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

- Как смятате да повишите събираемостта на приходите през следващата година?

Координираната работа на всички институции по събираемостта, независимо от критиките, даде ускорено намаляване на дефицита. От следващата година, вместо планираните през пролетта 2,5 %, предлагаме дефицитът да бъде 2 %. Ако усилията и темпото на събираемостта догодина запазят резултатите си от тази, ние можем да слезем и под 2 % дефицит.Така че борбата със сивата икономика и контрабандата продължава да е един от основните приоритети на кабинета "Борисов" 2.

- Какви мерки се предвиждат за борбата срещу сивата икономика?

Предвиждаме засилен контрол от страна на приходните агенции, продължаване на ежеседмичните срещи под личното ръководство на премиера за набелязване и предприемане на конкретни съвместни действия на НАП, агенция "Митници", МВР, прокуратура.

 - Можем ли да постигнем нулев бюджетен дефицит и кога?

Правителството ще се стреми да намали бюджетния дефицит под 1% през следващата година, въпреки официално заложените 2%.  Само да напомня, че по време на кабинета Борисов 1 той беше сведен до 0,45%. Ако развитието на икономиката и събираемостта на приходите се запази със сегашните темпове, мисля, че бихме могли да си поставим през следващата година една по-амбициозна цел – и ще можем да се похвалим с балансиран бюджет още през 2018 г.