Част от проблема или от решението: AI струва скъпо на природата

Много хора вече са чували за потенциалните ползи за човечеството, които има изкуственият интелект, както и за рисковете, които крие. Но колко знаят какъв голям консуматор на природен ресурс е той. 

Големите технологични компании използват все повече вода, за да охлаждат своите енергоемки центрове за данни. Жаждата за енергия и вода на сървърите, необходими за работа с генеративен изкуствен интелект, е още по-остра. Миналия месец в Давос Сам Олтман, главен изпълнителен директор на OpenAI, предупреди, че бъдещият AI ще консумира толкова много електроенергия, че за захранването му ще е необходим енергиен пробив – например ядрен синтез. 

В това има ирония, като се има предвид имиджът на технологичните компании като блестящи, чисти заместители на старите индустрии с димящи комини – и обещанията на Microsoft и други да бъдат съвестни по отношение на климата. Международната агенция по енергетика твърди, че през 2022 г. центровете за данни, криптовалутите и изкуственият интелект са представлявали почти 2% от световното търсене на електроенергия – а до 2026 г. този дял може да се удвои и почти да достигне потреблението на електроенергия в Япония. Ирландия, която е предпочитано място за сървъри, вече ограничава новите връзки на центровете за данни към електропреносната мрежа, други страни проучват дали да направят същото. 

По линия на AI има по-силни аргументи (отколкото за криптовалутите, за които вече е добре известно, че са големи консуматори на енергия) – че потенциалът му за социално благо може да оправдае глада му за ресурси. Но в замяна на достъпа до мрежите, производството и оскъдните водни запаси, от които се нуждаят, технологичните компании трябва да ускорят използването на AI, за да подпомогнат екологичния преход. 

Технологията с изкуствен интелект е изтъквана като позволяваща по-усъвършенствано прогнозиране на времето – което помага за балансиране на търсенето на енергия – и проследяване на емисиите. Тя може да помогне за намирането на интелигентни начини за намаляване на потреблението на енергия в селското стопанство, производството, веригите за доставки и офис сградите. 

Google намали потреблението на енергия за охлаждане с 40% в един от своите центрове за данни, като приложи машинно обучение от DeepMind, подразделението си за изкуствен интелект, за прогнозиране на променливи като търсенето и времето. Освен това Google използва софтуер, за да търси места по света с излишна слънчева и вятърна енергия за разполагане на центрове за данни. 

Технологичните компании, които стоят зад много от най-големите комплекси за данни в света – Microsoft, Google и Amazon – вече инвестират в производство на енергия от слънцето и вятъра и в препроектиране на центровете за данни с цел пестене на вода. Но, особено с навлизането на генеративния изкуствен интелект, те ще трябва да направят повече, за да гарантират, че могат да използват енергията по неутрален за климата начин. Това означава да влагат пари и в енергийни иновации. Сам Олтман от OpenAI например е инвестирал в Helion, американско стартиращо предприятие за термоядрена енергия, а Microsoft е подписал договор за бъдещ клиент на Helion. 

Светът на технологиите също така трябва да бъде много по-открит по отношение на използването на енергия и вода и усилията за ограничаването им (б.р. – изследователите се оплакват, че е трудно да се получат данни). Вече се засилва натискът върху бизнеса, включително и върху технологичните компании, да оповестяват въздействията върху околната среда извън въглеродните емисии. Работната група за финансово оповестяване, свързано с природата, разработва системи за отчитане, които да проследяват въздействието на компаниите върху природата, включително използването на вода. 

Подобни доброволни рамки са критикувани за бавното им въздействие. Но законодателните усилия също се разширяват. Неотдавнашен законопроект на Демократическата партия в САЩ ще създаде стандарти за оценка на специфичното въздействие на изкуствения интелект върху околната среда, макар че той може и да не бъде приет. Директивата на ЕС за отчитане на корпоративната устойчивост вече изисква от операторите на центрове за данни да оповестяват своето въздействие върху околната среда. 

Както и в други области на регулиране, в интерес на технологичните компании е да предприемат собствени инициативи, а не да чакат да бъдат принудени. AI би могъл да има полезна роля в борбата с изменението на климата. Но е необходимо да се гарантира, че той се възприема като част от решението, а не като част от проблема.