„Черешката на корупцията“: Има ли спасение за „Топлофикация София“?

На фона на безпрецедентната заявка големият столичен квартал „Дружба 2“ да остане без парно и топла вода насред зимата, която разпали политическа буря, финансовите проблеми на „Топлофикация София“ отново излязоха на преден план. Със задължения от над 2 милиарда лева, състоянието на дружеството е меко казано критично. Ако беше „нормална“ компания, отдавна да е фалирала или да е преструктурирана по някакъв начин.

Според финансиста Владислав Панев, само радикална стъпка, като предоставянето на активите на общинското дружество на концесия, може да предложи дългосрочен изход от омагьосания кръг: неефективност – трупане на дългове.

В интервю за Economic.bg той коментира, че традиционните решения, като държавна помощ или отписване на дългове, са обречени.

На практика дългът е на държавата, тъй като „Булгаргаз“ и Българският енергиен холдинг са 100% държавни компании“, обяснява той.

Според него, подобни мерки просто прехвърлят тежестта върху всички български данъкоплатци, без да решават основния проблем – неефективното управление.

Държавата да отписва задължения, след което те отново да се трупат, тъй като управлението на „Топлофикация“ надали ще стане по-добро, а после държавата пак да отписва – не изглежда добре. Тогава ще се окаже, че всички български данъкоплатци, както в момента, плащат парното на софиянци, което не изглежда честно.“

Финансистът подкрепя идеята за концесия, предложена от кмета на София Васил Терзиев. Моделът, според него, не предвижда закупуване на дружеството, а отдаване на неговите активи – топлопреносната мрежа и производствените мощности. Един международен инвеститор би могъл да поеме управлението, да плаща наем и да инвестира в модернизация.

След изтичане на концесионния договор общинското дружество получава вече едни модернизирани активи“, обяснява Панев.

Потенциален инвеститор трябва да има ясни финансови условия, включително гарантирани приходи, за да бъде мотивиран да вложи средства в дружеството и да се запази поносима цената за потребителите, коментира още той, допълвайки, че инвеститорът трябва да е международен.

Панев подчертава, че за да се осъществи такава схема, е необходима ясна договореност с държавата и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Според него, една от основните пречки пред оздравяването на дружеството, освен лошото управление, е несправедливото разпределение на субсидиите. Той отбелязва, че дружеството получава значително по-малко средства от Фонд „Сигурност на енергийната система“ в сравнение с други топлофикации в страната. Тази неравнопоставеност, според финансиста, допълнително утежнява финансовото положение на „Топлофикация София“ и отблъсква потенциални инвеститори, тъй като няма ясни и предвидими финансови условия.

Фондът е източен и затова не може да плаща повече на „Топлофикация София“, както е било в предишните години. Във Фонда от 4 млрд. лв. преди няколко години в момента са останали 100 млн.“

Според бившия министър на енергетиката Александър Николов, обаче, активът на столичната топлофикация вече е „абсолютно токсичен, тоест няма кой да влезе само на ниво външен мениджмънт, управление, оптимизация, преструктуриране“.

По отношение на възможностите за преструктуриране на дълга или модернизация с европейски средства, Владислав Панев е скептичен. Той смята, че това са само временни мерки.

Това са едни предложения, които само отлагат, а не решават никакви проблеми“, казва той.

От Министерството на енергетиката коментираха за Economic.bg, че към момента няма действащи схеми за подкрепа от Модернизационния фонд за топлофикационни дружества на територията на страната.

Този фонд е създаден да финансира проекти, които са свързани с модернизация на инсталации за производство на енергия за отопление и/или охлаждане от възобновяеми източници, както и/или модернизация на разпределителна мрежа. Заложено е обаче да могат да кандидатстват и топлофикации, които следва да отговарят на определени изисквания, за да бъдат допустими. Параметрите на схемите са в процес на съгласуване с Европейската инвестиционна банка.

Но Александър Николов изразява опасения, че при сегашното управление всякакви средства за дружеството биха били пропилени, без да доведат до трайно оздравяване.

Колкото по-дълго се отлага решението, толкова повече затъва дружеството“, казва от своя страна Александър Николов.

Според него, вместо да бъде преструктурирано и оздравено още през 2021 – 2022 г., когато е имало конкретни предложения, „Топлофикация София“ е оставена да трупа още дългове, които вече надхвърлят 2 млрд. лв.

Дебатът за бъдещето на дружеството придоби и остър политически характер. Лидерът на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски обвини столичния кмет Васил Терзиев, че води дружеството към фалит и сезира прокуратурата.

Терзиев на свой ред отвърна остро, препоръчвайки на Пеевски „да стои много далеч“ от дружеството, реферирайки към съдбата на „Лафка“ и КТБ. Кметът посочи, че дълговете и техническото състояние на „Топлофикация София“ са резултат от години на „безхаберие и умишлено бездействие“ от страна на предишни управления.

Паралелите с „Топлофикация Габрово“ също не останаха незабелязани. През ноември 2023 г. КЕВР прекрати лицензите на габровското дружество, свързвано с Христо Ковачки, заради системни аварии, липса на инвестиции и неизпълнение на ремонтни програми. В резултат държавата се намеси, отпускайки компенсации на домакинствата.

Но Панев е на мнение, че подобен сценарий в София е малко вероятен, тъй като електроенергийната мрежа на столицата не би издържала, ако всички потребители преминат на отопление с ток.

Кой е виновен? 

Проблемът с „Топлофикация София“ не е от вчера. Още през 2005 – 2006 г. местната власт обещава, че ще намери решение за дружеството, но две десетилетия по-късно това остава един от най-тежките проблеми на Столична община.

Николов допълва, че темата се е превърнала в своеобразно табу. Неговите наблюдения са, че по време на последните кметски избори в София нито една политическа сила не е посмяла да изрече думата „топлофикация“, въпреки че става дума за компания, която снабдява стотици хиляди домакинства.

„Топлофикация София“, ако се разнищи реално какво се случва с парите вътре и откъде изтичат, се минава по цялата верига на българската енергетика, включително „Булгаргаз“ и БЕХ, и се виждат много тежки корупционни практики и зависимости“, смята Николов. 

Той определя случая като „черешката на българското безхаберие и корупция в сектор „Енергетика“. 

Николов припомня, че опитите за промяна тогава са били саботирани чрез „странни спекулации“ – че българската енергетика се дава на концесия в руски ръце.

Същите хора, които най-силно говореха срещу идеята, днес вече преговарят със същите технологични партньори, но в САЩ“, допълва той.

По думите му, проблемът не са загубите по трасето, както често се изтъква, а системната липса на прозрачност и тежките корупционни зависимости в цялата верига – от „Булгаргаз“ до Българския енергиен холдинг (БЕХ).

Ако се разнищи реално какво се случва с парите вътре, ще стане ясно откъде изтичат средствата. Затова никога няма да се каже кой е виновен“, подчертава Николов.

Той предупреждава, че ако „Топлофикация София“ фалира, ударът ще бъде много по-голям: „Фактически с него заминава „Булгаргаз“, голяма част от капитала на БЕХ и управлението на дългосрочните договори. Много хора имат интерес от фалита, защото така ще се скрият данни за последните 20 години.“

И най лошото е, че всъщност това, което се случва сега с квартал „Дружба“, е функция на 20-годишно безхаберие и няма да се реши, а най вероятно няма да е и последният квартал, който ще страда от това нещо“, категоричен е бившият ресорен министър.