„Черноморски улов“ преоткрива българската морска храна

Идеята за компанията „Черноморски улов“ се заражда през 2018 г., когато Георги Гавазов и Димитър Димитров започват да събират идеи и опит от Черноморския регион. Двамата съдружници споделят недоволството си, че България е черноморска държава, а рибните ни продукти не присъстват на нашата трапеза. Според тях много хора не гледат на богатството в Черно море от страна на превъзходните му качества и не е редно суровините в него да се смятат за второ качество.

Съдружниците вярват, че е крайно време да преоткрием нашата морска храна и затова работят за налагането на устойчиви и щадящи практики в Черно море.

Продукти без аналог

Гавазов и Димитров казват, че нямат данни да има друга подобна компания в Черноморския район. По думите им качеството на суровините, които използват, е наистина високо, защото ги набавят директно от български риболовни кораби. Освен това използват уникални по рода си рецепти с различен вкус.

Колкото и да е странно, българските черноморски продукти се изнасят навън като суровина. Когато черноморската риба се продава в Истанбул или Солун, например, тя е на изключително високи цени. Лошото е, че ние изнасяме суровини, а не ги преработваме в България”, заяви пред Economic.bg Георги Гавазов.

“Искаме да превърнем черноморската риба във важна част от диетата на българина, защото това е храната, която е добра за нас и е чиста. А и имаме кауза, защото с тази храна ние се опитваме да направим нещо за цялата екосистема, в която оперираме – черноморски бизнеси, рибари, преработватели”, каза от своя страна Димитър Димитров.

Проследимост на произхода

Въпреки че сред българите битува схващането, че хранителните компании ни тровят с продуктите си, двамата съдружници използват най-добрите световни практики, за да предоставят качествена и чиста храна на потребителите.

„Компанията ни произвежда серията „Черноморски съкровища“, която се състои от три от най-вкусните риби – сафрид, барбун и чернокоп. Направихме проект, който осигурява на потребителите възможността да проследят къде е уловена рибата, от кой кораб, включително могат да видят лицето на капитана, който я е уловил. Всичко това се случва чрез сканирането на QR код“, каза Георги Гавазов.

По думите на Димитър Димитров пък самото проследяване е дълъг процес и той е плод на усилията по цялата верига от партньори. За целта „Черноморски улов“ активно работят с корабособственици и капитани още от самото начало.

Важно за нас е всичко да се случва по правилата, напълно регламентирано – в определени зони, с щадящи уреди. Впоследствие проследяваме и третирането на рибата – от нейния улов до сервирането ѝ на масата”, обясни Димитров.

Гавазов каза, че освен чисто документалната страна на нещата, за компанията им добавена стойност представлява и фактът, че познават от първо лице хората, от които купуват рибните продукти – капитаните, които управляват корабите – и вече имат изградено доверие.

“Битува едно схващане, че едва ли не рибарите са бракониери, които унищожават морския свят. Нашето мнение обаче е, че това са хора, които милеят за морето, защото това е техният поминък. Идеята ни е да ги стимулираме по позитивен начин, т.е. ако те използват правилните уреди за улов в конкретните зони, ще са незаменими наши партньори”, заяви Димитър Димитров.

Морски бизнес с кауза

Гавазов и Димитров са и основатели на фондацията "За нашето море", която е създадена миналата година. Фондацията се явява посредник между “Черноморски улов”, рибарската общност и идеите, които се раждат между тях. Чрез фондацията съдружниците реализират и първите си реални проекти, като тази година фокусът им е насочен към опазване на силно застрашените от изчезване есетрови риби в Черно море. Целта е да се ангажират с проблема повече капитани на риболовни кораби и да се мотивират в случай на улов на есетри, същите да бъдат връщани в морето.

Аз твърдя, че чисто организационно фондацията съществува от момента на раждането на “Черноморски улов”. Ние с Георги знаем, че идеята за компанията ни беше да се превърне в социален търговски бранд, отговорен както към бизнеса, така и към морето”, заяви Димитър Димитров.

“Фондацията към момента се издържа изцяло от нас, като 1% от приходите на компанията се наливат в нея. Създавайки фондацията, ние сме се учили от най-добрите примери, затова бизнесът ни е ангажиран към глобалните проблеми”, допълни той.

По думите му “Черноморски улов” е все още малка компания, която не доминира на пазара, но въпреки това си знае мястото – ролята ѝ е да показва, че може да се зададе посоката на цял един морски бизнес.

Ролята на изкуството

Двамата съдружници са изградили широка мрежа от партньорства и внимателно отсяват с кого да работят. С помощта на рибарите от най-голямото черноморско сдружение – “Черноморски изгрев” – преди 2 години те успяват да извадят 7.5 тона отпадъци от морето. Идеята е била да се почисти морето от стари рибарски мрежи, чието място не е във водата.

Димитър разказа, че най-близката възможност да се рециклира целият този боклук е в Атина и това повдига редица въпроси за рециклиращата индустрия в България. Решението да изпратят боклука в Атина за тях е абсолютно ненужен разход и двамата съдружници започват да мислят какво да правят с него. Така те създават предизвикателството Hack-A-Plastic, което търси творчески идеи и проекти за преизползването на боклуците, извадени от нашето море.

Победител в състезанието е проектът “Морски чудовища” на Владимир Костов, който печели най-висока оценка от журито. В Hack–A-Plastic се включват разнообразни проекти за арт инсталации, градски мебели и различни продукти, в които може да се превърне преизползваната пластмаса.

Посланието на проекта е, че чрез отпадъка в морето ние създаваме чудовища, това е видимо за хората. Ще продължим да го правим, докато вече няма чудовища в морето”, заяви Димитър Димитров.

Бедно ли е на ресурси Черно море?

По думите на Георги Гавазов сред българите битува мнението, че Черно море не е толкова богато на рибни ресурси, както други морета или океани.

За нас това не е притеснително, предизвикателство е да покажем различното разбиране, че би могло с този ресурс да се прави печеливш бизнес. Не е необходимо да изчерпиш колкото се може повече ресурс, за да направиш печалба. Голямото предизвикателство е да направиш печалба въпреки ограничените ресурси в Черно море”, каза още той.

Според Димитър Димитров проблемът не е в количеството, а в сравнението с други пазари.

“Хубаво е да спрем да виждаме проблеми навсякъде, а да се вгледаме в невероятните възможности. Важно е да развиваме Черноморския регион – да превърнем отговорното отношение към морето и развитието на риболова в наш приоритет. Ние можем да превърнем всичко това в една различна индустрия – рибата и мидите от нашето море имат много ценни съставки”, допълни Димитров

“Ние се стремим да поставим България на световната кулинарна карта”, категоричен е Георги Гавазов.

Изпитанията по пътя

Гавазов твърди, че новините за замърсяване в Черно море, вследствие на взрива на украинския язовир “Нова Каховка”, засега не са рефлектирали върху техния търговски бранд.

Ние следим всички официални източници – Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието, РЗИ – относно данните за това каква е чистотата на морската вода. Ние не сме притеснени за предстоящия риболовен сезон, но дори да има и най-малко съмнение за качеството на водата и риболовната продукция, ние ще сме първите, които ще се въздържим от закупуването ѝ”, каза още той.

От “Черноморски улов” отчитат като голямо изпитание пред бизнеса си пандемията от COVID-19.

“Бяхме изправени пред огромни предизвикателства, защото продуктите ни са високо качество и съответно са на високи цени. Двете години на COVID ни показаха, че въпреки изпитанията, бизнес моделът ни се оказа устойчив”, заяви Димитър Димитров.

Бъдещите планове

Гавазов и Димитров са наясно с икономическа ситуация, в която оперират, и в крайна сметка си дават сметка, че колкото и да са хубави продуктите им, има хора, за които 16 лв. за едно бурканче, са твърде много. Затова в момента работят в посока разширяване на портфолиото си от продукти, като идеята им е да запазят същото качество, но в по-нисък ценови спектър, който ще е достижим за повечето хора. Освен това двамата съдружници работят и върху салати, които да предлагат на потребителите.

Цацата, например, е един продукт, който е много подценяван. Нейните качества остават скрити от масовия потребител. Има редица други начини за приготвянето на цацата, освен класиката – пържена”, каза Гавазов.

По думите му пътят към печелившия бизнес модел минава през разширяване на продуктовото портфолио и търговската мрежа на компанията.

“Все още нямаме достатъчен брой точки за продажба на продуктите си в България спрямо потенциала ни. Изнасяме за Румъния, преговаряме и за Украйна, колкото и да е странно, все пак е черноморска държава. Целта ни е да присъстваме там, където има български общности или общност на черноморските държави. Искаме това да става постепенно и устойчиво”, категоричен е Георги Гавазов.

“Надявам се скоро да можем да кажем, че работим на печалба. Ние растем всяка година с 80% – бавно и органично – все пак това е част от нашата концепция. Няма как устойчивото взаимодействие с приридата да води до грандиозна печалба, но усещаме, че това е правилният път”, заключи Димитър Димитров.