Чужденци откриха рая в българско село
Те са напуснали родината си и се чувстват у дома в България
~ 5 мин.
Красивата природа, гостоприемството на местните хора и хубавото вино водят все повече чужденци в село Илинденци. Десетки от тях намериха своя пристан в селището и се заселиха тук. И не крият, че в подножието на Пирин планина се чувстват прекрасно. Заради това са изоставили домовете си в своята родина. Сменили са ги с къщи в населеното място, известно с лозята, виното си и скулптурния парк. Най-многобройна е руската колония. Пет семейства са съселяни на местните жители, други две в скоро време ще им правят компания. Чуждата колония се допълва от две английски и едно германско семейство. "Няма как да знаем всички чужди езици, но с помощта на вълшебното ни вино намираме общ език. Отношенията ни са прекрасни, приехме ги с отворени сърца. Радваме се, че са избрали Илинденци за свой дом”, споделят хората в селото, пише Kmeta.bg.
„Влюбих се от пръв поглед в Илинденци. Ще живеем до сетния си дъх тук”, категорична е рускинята Галина Булгакова. Съпругът й Марк Олев е естонец, с тях е 14-г. им син Алексей, а 20-г. им дъщеря Мария засега е в Талин. Тя разказва, че била и в Бургас, и в Слънчев бряг, но щом видяла Илинденци разбрала, че в това село ще остарее заедно със съпруга си. Споделя, че всички хора в селището са много добри, по-добри от тези в Русия и Естония. „Усмихнати са нашите съселяни, не са намръщени като тези в Естония, където живях 20 години. Готови са винаги да ни помогнат. Наскоро съседи видяха, че мъжът ми реже с трион дървета в двора ни. Веднага се притекоха на помощ с моторни резачки и за 1 час приключиха с работата”, казва рускинята, която работи в интернет с различни руски фирми. Двуетажната им къща е съвсем близо до реката. Високи скали се извисяват на стотина метра от дома им.
„Къпем се в рекичката, има и водопад, мъжът ми се катери по скалите, той е алпинист. Посещаваме често Арт центъра на скулптора Иван Русев, в който има страхотни скулптури. Природата е чудна, въздухът е чист. Но най-голямото богатство тук са хората. Много са доброжелателни, ходим си на гости, помагаме си”, реди Галина, която живее в селото от година и половина. Разбира се, още в първите дни тук опитала от прочутото вино на местните майстори на течния еликсир. Пийва от напитката на боговете, но с мярка. „Една чаша ми е достатъчна за тонус и за настроение. Много обичам празника на виното в Илинденци. Тогава дори се хващам на народното хоро, което се вие в центъра на селото”, признава Булгакова, която единствена от чужденците в селото не е пенсионерка.
Какъвто е съпругът й Марк Олев, който обаче не е изоставил своята страст към екстремното и здравословния начин на живот. Затова е и не близва алкохол. Нарича себе си професионален турист. Никога през живота си не е боледувал, дори не знае що е настинка. Дълги години е работил в полицията и в армията като инструктор по физическа и бойна подготовка.
Давал уроци на войници преди да заминат на мисия в Афганистан. Изкарал 5 години в „Скотланд Ярд” в шотландската столица Единбург с основна цел - борба с тероризма. Професионален треньор е по бойни изкуства и бокс. Членува в Лигата на отбраната в Естония. Катерил е поне 30 пъти връх Монблан, занимава се и с парашутизъм, има над 3000 скока. Водач на групи е във френските Алпи. За влизането на Естония в Европейския съюз на 1 май 2004 година прави паметно бягане от най-източната точка на Европа в естонския град Нарва до най-западната – край Лисабон в Португалия, нос Кабу да Рока на брега на Атлантическия океан. Изминава 7500 километра за 6 месеца. „Ходил съм на много трудни и опасни места. Обичам да пътешествам. Тук обаче се чувствам добре, сутрин се къпя в реката независимо дали е зима или лято, катеря скалите. Поддържам физическа форма. Сега стягам спортен кът в двора си. Готов съм да уча децата на бойни изкуства безплатно, но трябва да намерим подходящо помещение”, твърди Марк, чиято пенсия е 200 евро. Продал жилището си в Естония, за да има пари да купи къщата в село Илинденци.
Синът на Марк и Галина – Алексей, учи в Сандански, спортува, тренира футбол. Често е с баща си в реката и върху скалите. „Той също няма проблеми с общуването, всички са внимателни с него в училище. И за миг не съжаляваме за избора си да се заселим тук”, взема думата отново Галина, която е инженер по професия, някога била дизайнер на мебели. Признава, че има и „лъжичка катран в кацата с мед” престоят им в България. Не могат да свикнат и да приемат, че има режим на водата в Илинденци. Сега вървят ремонти на водопровода и дано проблемът бъде решен, надяват се Марк и Галина. Не приемат и безогледното изхвърляне на отпадъци по улици, в реки, в планини, край домовете. „Ние сме научени на дисциплина в това отношение. Чистотата е много важна за здравето на хората. Боклуците се хвърлят в кофите за смет. Това е закон за нас, но за българите такъв закон няма”, казват те.
Най-добрата реклама за Илинденци са двама англичани – съпрузите Дарел и Каръл. Те заживяха тук през 2006 година, направиха си прекрасна къща. Но през 2014 г. техни близки, които живеят във великотърновско село, им предложиха да се преместят там. Не им се тръгваше, но заради приятелите си поеха натам. Продадоха дома си в Илинденци на руснаци. Бързо обаче разбрали, че без това село не могат. „Ние опознахме България, за да научим, че Илинденци е най-красивото селище. Сега си търсим нов дом тук, ще донесем багажа си, кметът ще го остави на първо време в училището. Нито хората, нито природата във Великотърновско са такива, каквито са тук”, споделят англичаните. Разбира се, че едно от нещата, които много харесва Дарел, бивш рейнджър в Ирак и Афганистан и настоящ пенсионер, е виното. Супер е, много е добро, местните са майстори на приготвянето му. Аз помагам на хората да си приберат гроздето и те ми дават по няколко литра неповторимо вино, признава той. С еликсира греят и телата си, и душите си. А в студените зимни дни няма нищо по-хубаво да се пийва винце вкъщи. „Хората в селото са много добри, нямаме никакви проблеми, пием прекрасно вино. Просто сме в рая", категорични са новите селяни, дошли тук от чужбина и пристанали на Илинденци.
Илия Башлиев
Според кмета Илия Башлиев, интересът на чужденците расте - не са останали къщи за продаване. Добрият климат привлича най-вече чужденците, после са добрината на хората, хубавото вино и красивите скулптури. Интересът към селото ни расте непрекъснато, вече не останаха свободни терени и къщи. Това разкрива кметът на Илинденци Илия Башлиев. Много от новодомците търсят жилища и за свои приятели. Крак повлекли през 2006 г. англичаните Дарел и Каръл. В момента 10 семейства от чужбина живеят в селището. „Заради наплива на купувачи цените на къщите скочиха много. Няма сграда под 25 000 лева, някои се продават за над 50 000 лева. Пазарът определя цената. Има много купувачи и затова цените на имотите са високи. Всички казват, че такова топло посрещане няма никъде в страната”, казва селският управник. Доста от чужденците се захванали със земеделие. Разбира се, за собствено удоволствие. Копаят градинките в дворовете си, засаждат различни зеленчуци, някои отглеждат и овощни дървета. „Някои вече търсят и лозя, които се продават, за да ги купят и сами да отглеждат грозде и да си правят вино. Такъв еликсир няма друга. Доказателството е, че англичаните, които са известни фенове на бирата, смениха пивото с напитката на боговете – виното”, твърди кметът.
„Влюбих се от пръв поглед в Илинденци. Ще живеем до сетния си дъх тук”, категорична е рускинята Галина Булгакова. Съпругът й Марк Олев е естонец, с тях е 14-г. им син Алексей, а 20-г. им дъщеря Мария засега е в Талин. Тя разказва, че била и в Бургас, и в Слънчев бряг, но щом видяла Илинденци разбрала, че в това село ще остарее заедно със съпруга си. Споделя, че всички хора в селището са много добри, по-добри от тези в Русия и Естония. „Усмихнати са нашите съселяни, не са намръщени като тези в Естония, където живях 20 години. Готови са винаги да ни помогнат. Наскоро съседи видяха, че мъжът ми реже с трион дървета в двора ни. Веднага се притекоха на помощ с моторни резачки и за 1 час приключиха с работата”, казва рускинята, която работи в интернет с различни руски фирми. Двуетажната им къща е съвсем близо до реката. Високи скали се извисяват на стотина метра от дома им.
„Къпем се в рекичката, има и водопад, мъжът ми се катери по скалите, той е алпинист. Посещаваме често Арт центъра на скулптора Иван Русев, в който има страхотни скулптури. Природата е чудна, въздухът е чист. Но най-голямото богатство тук са хората. Много са доброжелателни, ходим си на гости, помагаме си”, реди Галина, която живее в селото от година и половина. Разбира се, още в първите дни тук опитала от прочутото вино на местните майстори на течния еликсир. Пийва от напитката на боговете, но с мярка. „Една чаша ми е достатъчна за тонус и за настроение. Много обичам празника на виното в Илинденци. Тогава дори се хващам на народното хоро, което се вие в центъра на селото”, признава Булгакова, която единствена от чужденците в селото не е пенсионерка.
Какъвто е съпругът й Марк Олев, който обаче не е изоставил своята страст към екстремното и здравословния начин на живот. Затова е и не близва алкохол. Нарича себе си професионален турист. Никога през живота си не е боледувал, дори не знае що е настинка. Дълги години е работил в полицията и в армията като инструктор по физическа и бойна подготовка.
Давал уроци на войници преди да заминат на мисия в Афганистан. Изкарал 5 години в „Скотланд Ярд” в шотландската столица Единбург с основна цел - борба с тероризма. Професионален треньор е по бойни изкуства и бокс. Членува в Лигата на отбраната в Естония. Катерил е поне 30 пъти връх Монблан, занимава се и с парашутизъм, има над 3000 скока. Водач на групи е във френските Алпи. За влизането на Естония в Европейския съюз на 1 май 2004 година прави паметно бягане от най-източната точка на Европа в естонския град Нарва до най-западната – край Лисабон в Португалия, нос Кабу да Рока на брега на Атлантическия океан. Изминава 7500 километра за 6 месеца. „Ходил съм на много трудни и опасни места. Обичам да пътешествам. Тук обаче се чувствам добре, сутрин се къпя в реката независимо дали е зима или лято, катеря скалите. Поддържам физическа форма. Сега стягам спортен кът в двора си. Готов съм да уча децата на бойни изкуства безплатно, но трябва да намерим подходящо помещение”, твърди Марк, чиято пенсия е 200 евро. Продал жилището си в Естония, за да има пари да купи къщата в село Илинденци.
Синът на Марк и Галина – Алексей, учи в Сандански, спортува, тренира футбол. Често е с баща си в реката и върху скалите. „Той също няма проблеми с общуването, всички са внимателни с него в училище. И за миг не съжаляваме за избора си да се заселим тук”, взема думата отново Галина, която е инженер по професия, някога била дизайнер на мебели. Признава, че има и „лъжичка катран в кацата с мед” престоят им в България. Не могат да свикнат и да приемат, че има режим на водата в Илинденци. Сега вървят ремонти на водопровода и дано проблемът бъде решен, надяват се Марк и Галина. Не приемат и безогледното изхвърляне на отпадъци по улици, в реки, в планини, край домовете. „Ние сме научени на дисциплина в това отношение. Чистотата е много важна за здравето на хората. Боклуците се хвърлят в кофите за смет. Това е закон за нас, но за българите такъв закон няма”, казват те.
Най-добрата реклама за Илинденци са двама англичани – съпрузите Дарел и Каръл. Те заживяха тук през 2006 година, направиха си прекрасна къща. Но през 2014 г. техни близки, които живеят във великотърновско село, им предложиха да се преместят там. Не им се тръгваше, но заради приятелите си поеха натам. Продадоха дома си в Илинденци на руснаци. Бързо обаче разбрали, че без това село не могат. „Ние опознахме България, за да научим, че Илинденци е най-красивото селище. Сега си търсим нов дом тук, ще донесем багажа си, кметът ще го остави на първо време в училището. Нито хората, нито природата във Великотърновско са такива, каквито са тук”, споделят англичаните. Разбира се, че едно от нещата, които много харесва Дарел, бивш рейнджър в Ирак и Афганистан и настоящ пенсионер, е виното. Супер е, много е добро, местните са майстори на приготвянето му. Аз помагам на хората да си приберат гроздето и те ми дават по няколко литра неповторимо вино, признава той. С еликсира греят и телата си, и душите си. А в студените зимни дни няма нищо по-хубаво да се пийва винце вкъщи. „Хората в селото са много добри, нямаме никакви проблеми, пием прекрасно вино. Просто сме в рая", категорични са новите селяни, дошли тук от чужбина и пристанали на Илинденци.
Илия Башлиев
Според кмета Илия Башлиев, интересът на чужденците расте - не са останали къщи за продаване. Добрият климат привлича най-вече чужденците, после са добрината на хората, хубавото вино и красивите скулптури. Интересът към селото ни расте непрекъснато, вече не останаха свободни терени и къщи. Това разкрива кметът на Илинденци Илия Башлиев. Много от новодомците търсят жилища и за свои приятели. Крак повлекли през 2006 г. англичаните Дарел и Каръл. В момента 10 семейства от чужбина живеят в селището. „Заради наплива на купувачи цените на къщите скочиха много. Няма сграда под 25 000 лева, някои се продават за над 50 000 лева. Пазарът определя цената. Има много купувачи и затова цените на имотите са високи. Всички казват, че такова топло посрещане няма никъде в страната”, казва селският управник. Доста от чужденците се захванали със земеделие. Разбира се, за собствено удоволствие. Копаят градинките в дворовете си, засаждат различни зеленчуци, някои отглеждат и овощни дървета. „Някои вече търсят и лозя, които се продават, за да ги купят и сами да отглеждат грозде и да си правят вино. Такъв еликсир няма друга. Доказателството е, че англичаните, които са известни фенове на бирата, смениха пивото с напитката на боговете – виното”, твърди кметът.
