Чуждите инвестиции в България са на нивото от 1998 г.
Основната част от инвестициите са под формата на реинвестирана печалба
~ 2 мин.
Георги Желязков
Изминалата 2016 г. се определя от анализаторите като добра година от икономическа гледна точка. Реалният ръст на брутния вътрешен продукт е твърдо над 3%, безработицата падна под 7% в края на годината, потреблението расте макар и умерено, а износът на стоки продължава да чупи рекорди.
Има обаче един показател, който изостава и то значително. Това са преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), които са от изключителна важност за българската икономика. Те освен че създават работни места, са източник на иновации, които пък повишават конкурентоспособността и производителността на цялата икономика.
Предварителните данни на Българската народна банка (БНБ) показват, че в края на декември стойността на чуждите вложения е достигнала 682 млн. евро, а на годишна база спадът е с внушителните 60%. Разбира се, огромна роля за това понижение има рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“. Всъщност рафинерията има негативно влияние дотолкова, доколкото нейната огромна инвестиция вдигна много базата за сравнение през 2015 г.
От данните на БНБ назад в годините може да се направи извода, че еднократният ефект „Лукойл“ не е големият проблем на икономиката. Статистиката показва, че толкова малък поток чужди инвестиции не е имало от близо 20 години. През 1997 и 1998 г. – двете години, в които страната се възстановяваше от невижданата до тогава политическа и банкова криза, инвестициите са били около 600 млн. евро.
През 2016 г. се наблюдава продължаване на тенденцията от предходната година, най-голяма част от чуждите инвестиции да са чрез реинвестиране на печалбата. Компаниите с мажоритарно чуждо участие са вложили 640 млн. евро, които са спечелили предходните години. За сметка на това обаче се вижда, че има изтегляне на дългови инструменти, т.е. дъщерните дружества връщат заеми към компаниите майки.
Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) възлиза на 222.3 млн. евро за януари – декември 2016 г. Той е по-нисък с 881.2 млн. евро от дяловия капитал, привлечен през същия период на 2015 г. Толкова ниска стойност е привличана само през 1996 г., когато имаше хиперинфлация и верижни фалити на банки.
Нетните постъпления от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти са 54.9 млн. евро, при 72.5 млн. евро за януари – декември 2015 г. По страни, най-голям дял в инвестициите в недвижими имоти имат Швейцария (22.7 млн. евро, 41.4% от общия размер за януари - декември 2016 г.), Русия (7.5 млн. евро, 13.7% от общия размер за периода) и Норвегия (6.1 млн. евро, 11.1% от общия размер за периода).
Има обаче един показател, който изостава и то значително. Това са преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), които са от изключителна важност за българската икономика. Те освен че създават работни места, са източник на иновации, които пък повишават конкурентоспособността и производителността на цялата икономика.
Предварителните данни на Българската народна банка (БНБ) показват, че в края на декември стойността на чуждите вложения е достигнала 682 млн. евро, а на годишна база спадът е с внушителните 60%. Разбира се, огромна роля за това понижение има рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“. Всъщност рафинерията има негативно влияние дотолкова, доколкото нейната огромна инвестиция вдигна много базата за сравнение през 2015 г.
От данните на БНБ назад в годините може да се направи извода, че еднократният ефект „Лукойл“ не е големият проблем на икономиката. Статистиката показва, че толкова малък поток чужди инвестиции не е имало от близо 20 години. През 1997 и 1998 г. – двете години, в които страната се възстановяваше от невижданата до тогава политическа и банкова криза, инвестициите са били около 600 млн. евро.
През 2016 г. се наблюдава продължаване на тенденцията от предходната година, най-голяма част от чуждите инвестиции да са чрез реинвестиране на печалбата. Компаниите с мажоритарно чуждо участие са вложили 640 млн. евро, които са спечелили предходните години. За сметка на това обаче се вижда, че има изтегляне на дългови инструменти, т.е. дъщерните дружества връщат заеми към компаниите майки.
Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) възлиза на 222.3 млн. евро за януари – декември 2016 г. Той е по-нисък с 881.2 млн. евро от дяловия капитал, привлечен през същия период на 2015 г. Толкова ниска стойност е привличана само през 1996 г., когато имаше хиперинфлация и верижни фалити на банки.
Нетните постъпления от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти са 54.9 млн. евро, при 72.5 млн. евро за януари – декември 2015 г. По страни, най-голям дял в инвестициите в недвижими имоти имат Швейцария (22.7 млн. евро, 41.4% от общия размер за януари - декември 2016 г.), Русия (7.5 млн. евро, 13.7% от общия размер за периода) и Норвегия (6.1 млн. евро, 11.1% от общия размер за периода).
