Дайте ни проблеми и ние ще им намерим решение

Знанието е сила. Науката е необятно поле за разбиране на света около нас. Но в България бизнесът и науката продължават да съществуват като две паралелни вселени. Може ли в новите реалности да се изгради устойчив мост? Навярно да, но той трябва да се издигне над голямата пропаст между двата „бряга“ и това може да стане с усилия и протегнати ръце от двете страни. Във времената на ускорено развитие на иновациите и високите технологии единственият начин да имаме силна и конкурентоспособна икономика е бизнесът и науката да работят в партньорство – но това като че ли не се разбира, затова и не се прилага.

Лесно или трудно

Светът ще се изправя пред все по-големи предизвикателства, свързани с ресурсите и с климатичните проблеми, с оцеляването не само на хората, но и на живота на Земята. Така реалността и заплахите пред оцеляването в бързопроменящите се условия ще води до това хората, притиснати от проблемите, да разбират по трудния начин смисъла на твърдението: „Най-големият враг на познанието не е невежеството, а илюзията за познание“.

Кой, къде и как

В момента разположението на силите е такова, че науката се опитва да убеди бизнеса у нас в смисъла на своето съществуване и в ползите, които тя може да носи. И ето съпоставката на един български учен между отношението към науката тук, в България, и там – на Запад: „Работих в чужбина, където практиката е бизнесът да отива при учените, за да намерят решение на конкретен негов проблем, и той финансира разработката. В България бизнесът най-често се обръща към учените, когато по определени грантови програми има задължително условие за участието на научен институт. Днес компаниите в България рядко поемат риска да инвестират в наука. А и на национално ниво този процес на взаимодействие не е регулиран, макар с проектно финансиране да се създадоха центрове за компетентност“. Това твърди наш учен, правейки сравнение на база на опита тук и там.

Отвъд илюзиите

Твърди се, че науката става толкова по-плодотворна, колкото по-достъпна става за по-голям брой умове. С цел  да популяризираме възможностите на българските учени и някои техни постижения, представяме три научни звена с конкретни разработки. С увереност, че това ще помогне за по-устойчивия градеж на моста, който свързва науката и бизнеса. Нека обаче не живеем с илюзията, че ако не се инвестира в развитието на науката България и няма приемственост на поколенията в нея, тя ще продължи да съществува и ще я има, и ще е във върхова форма, когато един ден някой усети остра нужда от нея.

Лаборатория „Солеви системи и природни ресурси“ (ССПР) към Института по обща и неорганична химия (ИОНХ) при БАН е създадена преди повече от 50 години с предмет на дейност фундаментални изследвания върху дву- и трикомпонентни водно-солеви системи, като са изучавани процесите на разтворимост, кристализация, промени в поведението на системата с промяна на условията, извеждани са различни закономерности. В резултат на това са натрупани много знания и опит и усилията се фокусират към практическото им приложение. Така през 80-те и 90-те години на миналия век проф. дхн Христо Баларев, тогава ръководител на Лабораторията, се насочва към изследване и

оползотворяване на черноморските ресурси

Морската вода съдържа почти всички химични елементи, които са познати, и затова тя е неизчерпаем източник, стига да се намерят технологии за извличането на полезни съставки. Получаването на готварска сол чрез слънчево изпарение на морска вода е познато още от древността, продължава и днес в Бургас и Поморие. След изваждането на солта остават луги с висока концентрация на магнезий. Учените започват работа по използването на тези луги чрез разработването на технологии за извличане на магнезия под формата на магнезиеви соли. По технология, разработена в Лабораторията, в Поморие се е получавал магнезий алба – основен магнезиев карбонат, намирал широко приложение в керамичната промишленост, а по-късно и в базата на ИОНХ в Бургас. После се

разработват и други технологии

като например за получаване на магнезиев карбонат трихидрат - за добавки в храната на животните. Но под ръководството на доц. д-р Стефка Тепавичарова от 2000 г. насам се създават продукти с козметично действие и лечебен ефект. „Нашият модел е в Лабораторията да правим разработките и иновациите и да продължим нататък с тяхното производство, а не да ги продадем като патент и ноу-хау. Започнахме, когато икономическата ситуация в страната не беше добра, но неволята ни учи. Нашият труд винаги се е подценявал и това ни тласна към идеята сами да реализираме своите разработки. За щастие имахме базата в Бургас, която стана добра основа за собственото ни производство“, обяснява проф. д-р Диана Рабаджиева, ръководител  на Лабораторията. И уточнява: „Голямо удовлетворение ни носи да видим нашите

знания, приложени на практика

Можем да решаваме проблеми на бизнеса и сме в очакване компаниите да се обръщат към нас. Засилва се интересът към оползотворяването на отпадни продукти и в момента търсим решение на технологичен проблем на една фирма. Българският бизнес започва да осъзнава, че без наука няма развитие, че някои процеси задължително трябва да минат през лаборатория. Бъдещето ще е на кръговата икономика и ние ще работим в това направление“.

Учените имат желание за съвместна работа с бизнеса, но трябва да има и

съответна държавна политика

която да стимулира приложния характер на науката. Сега атестациите са основно на база научни публикации, но при работа върху проблеми на бизнеса, резултатите обикновено не може да се публикуват. Лаборатория ССПР разработва технологии за оползотворяване на отпадни продукти. Електроцентралите например трупат калциев сулфат от улавянето на серните газове. Сега по своя инициатива група специалисти от ИОНХ, включително и от екипа на проф. Рабаджиева, опитват да му намерят ново приложение. При много процеси отпадният продукт са неорганични вещества и учените от ИОНХ може да са от помощ. „Възможности за работа има и ние сме отворени за взаимодействие с бизнеса“, уверява проф. Рабаджиева.

Правят и екологична оценка на води, почви, почвени разтвори чрез термодинамично моделиране на съответния разтвор и определят химичните форми на елементите, от които зависи потенциалната им токсичност. По тази тема също очакват допирни точки с бизнеса.  Имат фокус и върху калциевофосфатни биоматериали и разполагат с

разработена технология

за фини прахове с приложение като пълнители за зъбни канали. Но комерсиализацията на продукти за медицината и здравето е по-сложен процес.

„Въртим се в омагьосан кръг и за да излезем от него, трябва да има организация, която да е свързващото звено между науката и бизнеса“, посочва Антонина Ковачева, която работи по екологични проблеми. Лабораторията разполага с модерна апаратура, учените имат много опит и знания. Въпросът е как науката и бизнесът да стигнат един до друг и за станат партньори.

Дайте ни проблеми и ние ще им намерим решение – така ентусиазираните учени от Лаборатория ССПР се обръщат към бизнеса. Да, нужни са техника и база данни – те ги имат. Но най-важни са хората със знания, умения и опит. Засега и те са налични. Ако обаче не се мисли за приемствеността в науката, ще дойде ден, в който учените ще са изчезващ вид. Необходима е държавна политика и в това отношение.

Текстът е част от бр. 122 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.