Данъкоплатците или банките: Кой трябва да плати за десетилетието на евтините пари?

Повече от десетилетие след световната финансова криза централните банкери наливаха трилиони долари евтини пари във финансовата система, за да поддържат икономиката на повърхността. Сега тази щедрост се връща, за да ги преследва, но и данъкоплатците, пише Reuters в свой анализ.

След като повишиха лихвените проценти, за да се опитат да обуздаят инфлацията, Федералният резерв и неговите колеги в Европа трябва да направят огромни лихвени плащания към търговските банки по депозити, които самите институции създадоха чрез масови покупки на облигации и евтини заеми.

Ситуацията изглежда достатъчно ужасна в момента, когато милиони граждани се борят с кризата на нарастващите им разходи за живот. Още по-лошо, това означава, че те ще имат малко или никакви пари, които държавите да им вземат под формата на данъци, а някои централни банки в Европа може дори да се нуждаят от помощ от данъкоплатците.

Централната банка продължава да изпраща пари на търговските банки, докато ние трябва да съкратим разходите си“, каза Лекс Хугдуин, професор по икономика в университета в Гронинген и бивш член на Борда на холандската централна банка. „Така че това е предимно политически въпрос.“

Нарастват призивите за ограничаване на лихвените плащания към банките, за голям ужас на сектор, който смята, че вече е понесъл тежестта на десетилетие на ниски лихви.

Сред онези, които искат банките да поемат удара, е Михил Хогевеен – холандски депутат от икономическата комисия на Европейския парламент, която наблюдава ЕЦБ.

Ако в крайна сметка данъкоплатецът плати сметката, това ще бъде много несправедливо“, каза той пред Reuters.

Бившият заместник-управител на Банката на Англия Пол Тъкър също призова централната банка да намали лихвата върху част от резервите и да спести 30 – 45 милиарда паунда (84.93 милиарда долара) през всяка от следващите две финансови години.

Morgan Stanley изчислява, че всяко процентно увеличение на лихвения процент на Банката на Англия намалява паричните преводи към Министерството на финансите с 10 милиарда паунда годишно.

Британското правителство, което получи 120 милиарда паунда от печалбите на Банката на Англия от 2009 г. насам, вече е заделило трансфер от 11 милиарда паунда към централната банка.

Министерството на финансите на САЩ не трябва да се тревожи за спасяването на Фед, който може просто да отложи всяка загуба. Но ще му липсват около 50 – 100 милиарда долара, които получава от централната банка всяка година след финансовата криза.

Това означава, че председателят на Фед Джером Пауъл вероятно ще се сблъска с недоволство от страна на законодателите, тъй като средствата вместо това ще потекат към търговски банки, много от които са чуждестранни.

Фед няма да фалира финансово, но може политически“, каза Дерек Танг, икономист в LH Meyer, изследователска фирма.

Проблемите за ЕЦБ предстоят

За никой проблемът не е по-остър, отколкото за ЕЦБ, която тази седмица ще обсъди варианти за намаляване на лихвените си сметки сред серия от политически, правни и финансови усложнения.

Централната банка на 19-те държави, които споделят еврото, предприе действия, заради които вероятно в бъдеще ще има повече проблеми, като даде пари на заеми при отрицателни лихви на банките.

Сега частните финансови институции са готови да реализират гарантирана печалба, като просто паркират тези пари обратно в националната си централна банка, печелейки 0.75% годишен лихвен процент, който вероятно ще се удвои тази седмица и се очаква да нарасне до 3% през следващата година.

Този арбитраж ще донесе на банките 31 – 34.9 милиарда евро, ако процентът по депозитите достигне връх между 2.5 и 4.5%, според Ерик Дор, директор по икономически изследвания в IESEG School of Management в Париж.

Това ще допринесе за загуби от около 40 милиарда евро за централните банки от еврозоната през следващата година, според Morgan Stanley.

По ирония на съдбата централните банки на най-фискално предпазливите страни – Холандия, Германия и в по-малка степен Белгия – ще бъдат най-тежко засегнати, защото съхраняват по-голям дял от банковите депозити и облигациите, които са купили от името на ЕЦБ при нулева или дори отрицателна лихва.

Всички те предупредиха за предстоящи загуби, а Холандската централна банка открито заяви, че има риск да се нуждае от спасителна програма, въпреки че финансовият министър Сигрид Кааг по-късно предупреди, че това „все още не е на масата“.

За разлика от това, централните банки с по-малко пари и по-високодоходни облигации в Италия, Испания и Гърция вероятно ще се справят по-добре.

Ясно е, че холандските и германските граждани никога не са гласували за подобно преразпределение през задната вратичка“, каза Дор от ISEG.

Йохан Ван Овертвелд, белгийският председател на бюджетната комисия на Европейския парламент, каза, че това може дори да затрудни бъдещите решения, като подхранва недоволството на данъкоплатците в северната част на Блока към техните южни колеги.

От друга страна, идеята за намаляване на възнагражденията на банките вече си навлече гнева на индустрията.

Германското банково лоби Deutsche Kreditwirtschaft заяви, че всяка промяна на договорните условия може да навреди на доверието в централните банки, а испанският кредитор Bankinter заяви, че това „не е добра идея“.

Citi изчислява, че италианските и испанските банки са се облагодетелствали най-много от тази така наречена „преносна търговия“ и следователно биха били най-губещите, ако бъде премахната.

Но статуквото може просто да е твърде болезнено икономически и политически.

Увеличаването на лихвения процент по депозитите до 3% ще влоши фискалния баланс на еврозоната с 1% от БВП през първата година, според френския застраховател AXA.

Ако данъкоплатците трябва да платят сметката, това може да доведе до политическа нестабилност и промени в правителствата в Европа“, каза Дориен Рукмейкър, холандски член на икономическата комисия на Европейския парламент. „Това е опасен път.“