„Безотговорно поведение“: Депутатите претупаха специалния бюджетен закон
Ресторантьорите и хлебарите останаха без привилегията си да имат по-ниско ДДС, но проблемът с горивата остана нерешен

© ECONOMIC.BG / БТА
Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание (НС) се разбърза със специалния закон за приходите и разходите на държавата. За малко над 2 часа депутатите изчерпаха целия си дневен ред, който включваше специалните текстове, уреждащи събирането на приходи и извършването на разходи до приемането на Бюджет 2025.
Специалният бюджетен закон бе приет на второ четене, като повечето предложения на депутатите за изменения, направени между четенията, бяха отхвърлени чрез "гласуване за недопустимост". Тоест депутатите се позоваха на Правилника за дейността на Народното събрание, който казва, че "предложения, които излизат извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект, не се разглеждат и гласуват по същество".
В крайния вариант на законопроекта бе одобрено да се продължи програмата за компенсациите за бизнеса заради високите цени на тока.
Отпаднаха предложенията за продължаване до края на 2025 г. на действието на ниското ДДС за ресторантьорите, за нулевата ставка за хляба и брашното, както и за налагане на допълнителни такси за транзит на руски газ по разширението на "Турски поток" през България.
Отхвърлени бяха поправките, с които да се гарантира, че бензиностанциите ще могат да продължат да предлагат бензин след 1 март. Законопроектът беше вкаран по спешност от Министерския съвет след предупреждение от страна на Българската петролна и газова асоциация. Но Делян Добрев (ГЕРБ), който председателстваше заседанието, обясни отказа да се действа с нежеланието на колегите му да подкрепят ресторантьорите и хлебарите и той е "съпричастен" с тях.
Не бе прието и предложението за гарантиране на програмите, финансирани от централния бюджет, в т.ч. за инвитро процедури, за стратегията за развитие на научните изследвания, за програмите за спорт и изкуство в училищата, за транспорта на ученици в труднодостъпни райони и други подобни разходи.
Според служебния финансов министър Людмила Петкова предложенията на „Продължаваме промяната“ за въпросните програми са смесица между Закон за държавен бюджет, политики за еднократни разходи и такива с продължително действие.
По начина, по който е предложена тази разпоредба, за нас е по-скоро за бюджета за 2025 г.“, коментира Петкова.
Тя уточни, че от финансовото министерство са направили анализи на очакваните приходи за януари. Той е показал, че могат да се се покрият на 100% заплатите, трансферите за общините, разходите на държавното обществено осигуряване и здравната каса и вноската към ЕС.
Въпросът е откъде ще се намерят приходите, а не, че не може да се направят капиталовите разходи“, допълни Петкова.
След заседанието съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев изрази възмущение заради неприетите предложения.
Това, което видяхме от комисията, е доста безотговорно поведение, от страна на ГЕРБ, БСП, ИТН, донякъде и ДПС – Ново начало“, каза Василев пред медии.
Според него неприетата такса от транзита на газ е можело да осигури приход от 3 млрд. лв. годишно за България, или това са по почти 10 млн. лв. на ден, при условие, че по сегашния си договор с турската „Боташ“ България плаща по 1 млн. лв. на ден. „Недоумявам защо това не беше прието“, коментира Василев.
Има възможност това да бъде променено в пленарна зала и пак ще бъде гласувано за допустимост“, допълни депутатът.
Пред медиите Йордан Цонев от „ДПС – Ново начало“ също изрази недоволство, след като комисията отказа да гласува предложенията на партията за ДДС поради недопустимост за разглеждане.
Хлябът е най-насъщното нещо за всеки български гражданин. Бъдещото управляващо мнозинство реши, че цената на хляба е недопустим въпрос в бюджетна комисия“, заяви Цонев.
„Жертва“ на недопустимост стана и Законът за енергията от възобновяеми източници, където трябваше да се вкара поправка, за да може бензиностанциите да продължат да предлагат бензин.
Промените в Закона за БНБ останаха на заден план
Народните представители разгледаха на първо четене и измененията в Закона за Българска народна банка (БНБ), уреждащи как следва да се процедира, ако управителят ѝ бъде избран за служебен премиер.
Те предвиждаха ръководителят на централната банка задължително да подаде оставка, ако бъде избран и с негово съгласие той стане служебен премиер. В комисия едва петима народни представители подкрепиха законопроекта, гласували „против“ нямаше, а 15 души гласуваха с „въздържал се“.
Постигането на пълна правна конвергенция с европейските изисквания за независимост на централната банка е условие за правната интеграция на БНБ в евросистемата при въвеждането на еврото“, обясни служебният министър на финансите Людмила Петкова.
В мотивите към законопроекта от МФ се позовават на конвергентните доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка от миналия юни, които „констатират, че евентуалното назначаване на управителя или подуправител на Българската народна банка за служебен министър-председател, изискващо прекъсване на техния мандат, излага на риск независимото упражняване на правомощията и изпълнението на задачите и задълженията, възложени на централната банка“.
До нуждата от подобни уточнения се стигна след промени в Конституцията, които ограничиха избора на президента за служебен премиер до шепа хора в държавата, сред които и управителят и подуправителите на БНБ.