На първо четене: Депутатите приеха нов вид компенсации за горивата

Народните представители приеха на първо четене нов вид компенсации за потребителите заради високите цени на горивата. Новата схема беше предложена от ГЕРБ и ще засегне основно рафинерията "Лукойл Нефтохим", която използва евтиния руски петрол Уралс. Ако предложенията минат в този вид и на второ четене, компенсацията за горивата ще бъде 1 лев, а не както сега – 25 ст.

Законопроектът бе приет със 166 гласа „за“, 6 – „против“ и 42 въздържали се. Той не бе подкрепен единствено от „Възраждане“ и БСП, които заявиха, че механизмът за събиране на средствата не е прецизиран. Такива съображения изразиха и другите политически сили и коментираха, че между първо и второ четене трябва да бъдат внесени сериозни поправки.

Дебатите в зала обаче преминаха в постоянни нападки относно това по времето на кое управление цените на горивата са били най-ниски, защо и кой кабинет първи е накарал „Лукойл Нефтохим“ да плаща данъци в България.

По време на дебатите ГЕРБ бяха обвинени, че мярката всъщност е популистка, а партията изпълнява обещанието на лидера си Бойко Борисов, който многократно заявяваше в предизборната си кампания, че ако е на власт, ще свали цените на горивата с 1 лев.

По изчисления на ГЕРБ отстъпката за литър гориво може да достигне до 1 лв., като тя ще важи за бензин, дизел, газ и метан.

Законопроектът на ГЕБР предвижда всички преработватели на руски нефт да плащат вноска, която да постъпва във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. В България има три рафинерии, но тази в Бургас на „Лукойл Нефтохим“ е най-голямата и е единствената, която работи с руски нефт.

Идеята е постъпилите приходи да се използват за компенсация на всички физически лица, както и за бизнеса.

Вноската ще се определя от Министерския съвет, но в законопроекта е записано, че тя трябва да се формира от разликата между цената на петрол сорт Брент и Уралс. Според статистиката за последната година има месеци, в които разликата в цената на двата сорта нефт е над 30 долара на барел.

Според проекта средствата ще се прехвърлят в НАП, а бензиностанциите ще подават декларации за направените разходи, които ще им се възстановяват след това.  

Дебати

Повечето народни представители изказваха съображения, че законопроектът противоречи на европейското законодателство, че е противоконституционно, че нарушава конкуренцията на пазара на горива, но и че може да се сметне за скрита форма на вносно мито. Такова е и становището на Министерство на финансите.

Делян Добрев (ГЕРБ), който е един от вносителите на законопроекта заяви, че с него ще се върне справедливостта за българските потребители, защото с дерогацията единствено печелят „Лукойл“ и дъщерните й компании. По думите на Добрев дори компанията сама е признала, че печели по 1 лев за всеки литър гориво.

Те ще направят печалба от 2.1 млрд. лв., за да платят 700 млн. лв. догодина данък“, коментира Добрев.

Припомняме, че компанията обеща да премести цялата си дейност в България и да внася данък. Такъв в размер на 90 млн. лв. вече бе платен. Обещанията са догодина да бъде внесен данък в бюджета в размер на 700 млн. лв. Служебното правителство издейства това, след като разреши на рафинерията в Бургас да изнася горива, въпреки че ЕК на няколко пъти заяви, че дерогацията, с която се ползва България е само за задоволяване на вътрешния пазар.

Радослав Рибарски („Продължаваме промяната“) коментира, че левчето е било обещание в предизборната кампания на ГЕБР и хората са си създали фалшиви надежди, че ще се случи. Той заяви, че ПП ще подкрепи на първо четене законопроекта, но между двете четения трябва да се направи така, че да отпаднат опасенията, че мярката може да доведе до повишаване на цените на горивата.

В комисията по енергетика бе изразено опасение, че вноската ще доведе до увеличение на крайната цена за потребителите. Така по-скоро ще се изгуби предимството, постигнато с дерогацията и шоковото поскъпване ще трябва да се поеме от потребителите“, коментира Рибарски.

По думите му се очертава и ликвиден проблем за бензиностанциите, защото те ще трябва да кредитират клиентите си и сумите им да се възстановяват след това от държавата. Според Рибарски е било по-разумно законопроектът да се оттегли и да остане в сила единствено регламента на ЕС за облагане на свръхпечалбите.

Драгомир Стойнев (БСП) заяви, че Левицата няма да подкрепи законопроекта заради становището на Министерство на финансите – нарушава конкуренцията.

Не може сами да си измисляме и налагаме определени норми.“

Теменужка Петкова (ГЕРБ) заяви, че законопроектът третира еднакво всички, които внасят руски суров петрол и не може да се говори за нелоялна конкуренция.

Независимият Явор Божанков коментира, че патосът на ГЕРБ му идва в повече. Той заяви, че помни времето от 2009 г., когато министър-председателят играел карти с шефа на „Лукойл“ и компанията все не плащала данъци. По думите му законопроектът на ГЕРБ е „чист популизъм“, а партията преследва цел да изчисти имиджа си.

Сега изведнъж почва люта битка с „Лукойл“ все едно никой не е живял в България и не помни историята“, коментира Божанков.

Мартин Димитров („Демократична България“) заяви, че ДБ ще подкрепи законопроекта, „за да няма спекулации“.  По думите му обаче трябва текстовете да се изчистят правно, за да нямат претенции ЕК и компаниите, че се нарушава европейското законодателство. Той предупреди, че рафинериите си имат отлични юристи.

Какво правим, ако компаниите по вноса и най-големият производител решат да използват ценови паралелизъм? Регулаторът трябва да се намеси, но ще се случи ли това?“, запита Димитров.

По думите му КЗК не си върши работата. Той призова ГЕРБ да чуят градивните критики, за да вземат мерки. 

Георги Самандов („Български възход“) коментира, че инициатива е добра, но „не е редно да громим само в един сектор, ако ще грумим“. По думите му с компенсациите за тока „Лукойл“ ще получи 400 млн. лв.

Рамадан Аталай (ДПС) коментира, че ще подкрепят текстовете, но между първо и второ четене ще предложат промени. Той заяви, че не е сигурен, че Министерският съвет ще състави правилната методика за събиране на вноските.

А иначе, Делян Добрев (ГЕРБ) коментира, че ако законопроектът мине на второ четене средата на януари, през февруари ще се съберат първите вноски, а разходването на средствата може да започне от 1 март.