Депутатите сътвориха пълен хаос с минималната заплата

Около десет дни преди края на годината народните представители забъркаха пълна каша с минималната работна заплата за 2023 г. След като между двете четения ГЕРБ вкара идея класът прослужено време да влиза в минималната заплата, и това бе одобрено в комисия, сега от „Продължаваме промяната“ оттеглиха одобрението си. И сега остава мистерия какво всъщност ще бъде окончателно решение в зала, а липсата на мнозинство в парламента може да доведе до хипотезата минималната заплата да не бъде увеличена или поне не от 1 януари.

Какво предложи ГЕРБ?

Предложението на ГЕРБ на практика бе в минималната заплата да влезе клас прослужено време. В този случай обаче дори при значително увеличение на МРЗ може да се стигне до ситуация, при която хора с по-голям стаж, но на минимална заплата, да получават по-нисък доход дори след увеличението.

Идеята на ГЕРБ бе в отговор на законопроекта на БСП, с който минималната заплата се обвързва със средната брутна. Аргументът на ГЕРБ е, че по този начин двете величини ще бъдат „уеднаквени“, няма да има „противоречие“ и ще се говори единствено за „брутна“ заплата.

Какво казват другите партии?

След като ден по-рано „Продължаваме промяната“ подкрепи идеята на ГЕРБ, днес от парламентарната трибуна социалният експерт на формацията Искрен Арабаджиев уточни, че в зала партията няма да подкрепи предложението. Това се случи след 24-часова акция на БСП по медиите, за да искат МРЗ да се вдигне до около 850 лв., а класът прослужено време, както досега, да се добавя отделно.

Бизнесът срещу синдикатите

Очаквано бизнесът подкрепя идеята на ГЕРБ, с която има шанс някои заплати на практика да бъдат намалени. От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) дори са съгласни минимална заплата да бъде увеличена на 770 лв., но само ако в нея се вкара класът прослужено време.

Какво мисли финансовото министерство?

Финансовото министерство изрази критики към предложението, тъй ГЕРБ използва дефиницията „брутна минимална заплата“, каквато липсва в законодателството.

Според министъра, ако Народното събрание гласува подобно понятие, това би създало правна неяснота по прилагането относно социалните плащания.

Предложението на социалното ведомство е за ръст с 60 лв. – до 770 лв. от 1 януари, без да се пипа класът прослужено време. Проектът ще се гледа на Тристранка в четвъртък, а от финансовото министерство заявиха, че ще искат той да влезе в сила от средата на годината.

Становището на Министерството на финансите е, че повишената минимална работна заплата трябва да влезе в сила от юли 2023 г, тъй като тогава се очаква да има и Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г.“, заяви финансовият министър Росица Велкова.

Какво мислят бившите министри?

Няколко бивши социални министри коментираха предложението на ГЕРБ и предупредиха за възможно недоволство.

„Имаме половината от средната брутна заплата в страната – 850 лв. При човек с 30-годишен стаж, ако това е брутна минимална работна заплата, трябва да извадим 30% от тези 850 лв., за да видим каква е тази минимална заплата. Махаме и осигуровките – около 17%, махаме и данъка 10%. Накрая човекът с 30-годишен стаж ще вземе около 590 лв.”, разясни Христина Христова.

Тя използва хипотезата, при която минималната заплата се задържи на настоящото ниво от 710 лв., а класът прослужено време влезе в нея.

Според нея подобен термин не съществува в Европейския съюз, което пък би създало затруднения при сравненията между различните страни членки.

Бившият ляв социален министър Георги Гьоков посочи, че така „увеличение на минималната работна заплата от 2023 г. няма да има и това на практика ще направи най-ниското възнаграждение за страната различно за всеки служител според неговия стаж“.