Девет примера за негативните последствия от контрола на цените

Периодът между падането на правителство и новите избори за парламент за пореден път се доказва като особено добре наторена и плодотворна почва за всякакви форми на икономически популизъм. Особено ясен пример за такъв от последните седмици е поредният опит за прокарване през народното събрание на закон, който да регулира цените и да директно да въведе тавани на определени стоки, маркирани като особено важни за домакинствата.

По темата през последните няколко години сме писали нееднократно, против държавното регулиране на цени безброй пъти се изказаха както работодателски организации, така и редица икономисти. Въпреки това обаче привържениците и вносителите на опитите за регулиране на цени не се отказват, и дори твърдят, противно на всякаква икономическа логика, че ценовите тавани „не водят до дефицити на стоки и инфлация. Вместо за пореден път да повтаряме добре познатите аргументи – които видно не успяват да убедят законотворците, въпреки солидната си теоретична обосновка – в настоящия текст се спираме на няколко примера за последствията от контрол на цените от (относително) новата стопанска история.

1. Унгария, таван на цените на горивата (2021 – 2022 г.). Унгария налага таван на цените на бензин/дизел от ноември 2021 г. През 2022 г. при високи пазарни цени и спад на вноса независими бензиностанции и доставчици започват да ограничават количествата; на много места се появяват липси и опашки, а вериги обмислят напускане на страната. Правителството отменя тавана на 6 декември 202 г., цитирайки именно влошаване на недостига, панически покупки и презапасяване.
2. Полша,  таван на цената на въглища за домакинства (2022 г.). През 2022 г. Полша въведе ценови таван за въглищата за домакинствата (около 2000 PLN/тон), представено като „социална мярка в условия на енергиен шок“. Паралелно пазарът изпита реален недостиг, което закономерно доведе до опашки с дни и затруднено снабдяване на домакинства. Таванът не е единствената причина за недостига, но при ограничено предлагане фиксираната ниска цена води до достъп до стоки само за хората начело на опашката.
3. Франция, таван на цената на дезинфектанти (2020 г.). В началото на пандемията Франция въвежда максимални цени за хидроалкохолни гелове (антисептици), за да “ограничи спекулата”. Резултатът на практика е масов дефицит и ниска наличност в търговската мрежа.
4. Филипини,  таван на цените на свинско и пилешко (2021 г.). През февруари 2021 г. управляващите налагат ценови тавани за свинско и пилешко в Манила като реакция на скока на цените, подхранен от африканска чума по свинете. Това води до масов отказ на търговци да продават стоката си на територията на града; примерът е интересен заради регионалния си характер, който създава улеснения за бизнеса да промени обичайното си поведения заради промените в пазарните условия. Очаквано, мерките по-късно са отменени на фона на дефицити.
5. Малайзия,  таван на цената на пилешко и яйца (2022 г.). През 2022 г. Малайзия въвежда ценови тавани за пилешкото месо и яйца, които започват да поскъпват заради растящи разходи за фуражи, труд и логистика. Закономерният резултат е периодичен недостиг и напрежение по веригата, а по-късно правителството аргументира премахването на ограниченията с нуждата „пазарът да функционира“ за достатъчно предлагане.
6. Русия, тавани на „социално значими“ храни (2020 – 2021 г.) В края на 2020 и началото на 2021 г. Русия налага за максимални цени за ключови храни (напр. захар), а публични институции предупреждават за системни рискове от дефицити. Появяват се сигнали за замразяване на пазара и прекъснати доставки към търговската мрежа, очакван отговор на доставчиците при цена под пазарната, което налага въвеждане на квоти и други опити за ограничаване на презапасяването.
7. Венецуела, контрол на цени на храни и суровини (десетилетието след 2010 г.). Във Венецуела дългогодишният контрол на цените върху основни стоки води до ситуация, при която много стоки се продават (поне официално)под себестойност, което изтласква производители и води до широк недостиг. Интересен, да речем, е епизодът през 2016 г., когато производството на напитки е засегнато от критичен недостиг на захар, причинен от ценови ограничения и липса на предлагане. Тъй като за разлика от горните примери Венецуела има относително слаба държави ширещият се огромен черен пазар донякъде намалява липсите.
8. Зимбабве: замразяване на цени (2007 г.). През 2007 г. Зимбабве налага агресивни ценови тавани и принудително намаляване на цени. Резултатът, широко отразяван от редица медии[16], са празни рафтове и недостиг на основни стоки (царевично брашно, олио, захар и др.), тъй като производители и търговци не могат да продават на фиксираните нива.
9. Швеция (ЕС): регулирани наеми (дълъг период). Шведският модел на регулирани и колективно договаряни наеми е пример за перманентен недостиг на наемния пазар: при цена под равновесната жилищата се „разпределят“ чрез чакане в опашка. Самата жилищна агенция на град Стокхолм посочва, че средното чакане е около 9 години, ясен знак за недостиг при регулирани цени. По сходен начин, впрочем, изглежда и пазарът в Нидерландия; причините са същите.

Можем да продължаваме с примерите до безкрай, или дори само да си припомним и собствената история на България, чиито заигравания с ценовите тавани през 90-те водят отново до недостиг, опашки и купонна система. Въпреки че в икономиката трудно дефинираме закони като в природните науки, историята ни учи, при това много убедително, че въвеждането на контрол на цените винаги има един и същ, предсказуем пагубен ефект. Няма как да очакваме, с други думи, че настъпването на едно и също гребло този път няма да ни удари фронтално в челото.

Източник: Институт за пазарна икономика