Дежавю: Потенциалът за иновации на България е същият като през 2010 г.
Частният сектор увеличава участието си в проекти, докато публичното финансиране продължава да се свива

© ECONOMIC.BG / Pexels
~ 3 мин.
България стои на равнището от 2010 г. по редица показатели за състояние и развитие на иновационния потенциал. Това ограничава възможностите ѝ и в крайна сметка и отрежда място на опашката в Европейския съюз (ЕС) по иновации. Това сочи заключението на тазгодишния доклад Иновации.бг, данните от който бяха изнесени днес по време на събитието Национален иновационен форум 2018.
Става дума за показатели като технологичната иновационна активност, която си остава ниска, посочи Огнян Шентов, председател на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“. „За втора поредна година относителният дял на разходите за научно-изследователска дейност в БВП продължава да спада, достигайки вече до едва 0.75%. Намалява и броят на заетите в сферата – с 3.4% на годишна база“, коментира той.
Илюстрация за състоянието на иновационната среда у нас е и мястото на България на международната иновационна карта. И през 2018 г. страната ни е на дъното на класацията и заедно с Румъния бива определяна като „плах/скромен иноватор“.

Все пак в картинката се забелязват и положителни щрихи. Един такъв е увеличаващата се роля на бизнеса. „Участието на частния сектор непрекъснато расте и в момента той е движещата сила у нас“, добави Шентов. Според него обаче това не е повод за голямо успокоение, тъй като на практика няма баланс.
Големият длъжник
... си остава държавата. Доказателство за това е свиващият се дял на финансиране. „Спадът на публичните разходи е симптом за липсата на нови и добре измислени специализирани политики за развитие на иновациите в страната“, обяснява Руслан Стефанов, координатор на група Иновации.бг.
Той припомни, че Европейската комисия (ЕК) с времето предприе по-различен подход, целящ да се стимулира интелигентната специализация. Идеята на този административен инструмент е да накара всяка държава членка и дори отделен регион да определят своите специфични силни страни и да се работи върху тях. Целта е да се прилагат отделни политики, така че да има ефект от финансирането. Много държави намериха този баланс и успяха да извлекат ефект от своите силни. В Централна и Източна Европа (ЦИЕ) добър пример за това са Словения, Чехия и Естония.
Според Руслан Стефанов в България са се случили и някои положителни неща като политиките за интелигентна специализацията, Sofia Tech Park и някои инициативи за университетски центрове за интелиген специализация и върхови постижения. „Но всички останали държави членки също имат такива инструменти“, казва той, обръщайки внимание на по-важния въпрос за това как те ще се прилагат и използват, за да дадат резултат.
„Все още стоим със същата структура на административно управленска от 2004“, коментира още той. Стефанов обясни, че в България има множество звена, докато в Норвегия например е налице една единна организация за промотиране и улесняване на инвестициите в иновации. „Търсенето на по-висока ефективност е от ключово значение, както и установяването на постоянно високо ниво, независимо от това кой е на власт“, уверен е експертът.
Предизвикателствата
Иновациите са все по-важни, а вече 10 години България не демонстрира голяма успеваемост в това да измисли как да ги стимулира и внедри в икономиката си. Те обаче ще стават все по-важни на фона на намаляващите чуждестранни инвестиции, растящите разходи за труд и отслабващият ръст на производителността.
Районирането също е един от ключовите елементи пред изпълнението на иновационните политики. В момента тези дейности са концентрирани на няколко места, но за да се разгръщат, трябва да се намери по-добър подход, който да стимулира комуникацията между големите играчи и малките и стартиращи предприятия например.
Продължава да съществува и вечният проблем с административната тежест, който все още спъва много компании. На ниско ниво пък е предприемаческата активност, която най-лесно и ефективно би могла да се насърчава в университетите.
Не по-малко значимо е и развитието на човешкия капитал. Въпреки че Индустрия 4.0 е се базиран на автоматизация, всъщност ролята на хората ще окаже още по-важна. „Това означава да имаме хора с критично мислене, отворен ум, полет на въображението и сила и смелост да отстояват своите идеи“, обобщи президентът Румен Радев, който също взе участие на форума.