До 10 години светът може да се сблъска с огромен недостиг на мед
Икономиките ще се нуждаят от 10 млн. тона повече мед, за да отговорят на търсенето

© ECONOMIC.BG / Pixabay
В рамките на едно десетилетие светът може да се изправи пред огромен недостиг на може би най-критичния метал за световните икономики – медта. Медната индустрия трябва да похарчи над 100 млрд. долара, за да посрещне годишен дефицит от 4.7 млн. метрични тона мед до 2030 г., когато секторите за чиста енергия и транспорт се изстрелят високо, според изчисленията на CRU Group, цитирани от Bloomberg. Потенциалният недостиг може да достигне 10 милиона тона, ако не се построят нови мини, според търговеца на суровини Trafigura Group.
Запълването на тази празнина би изисквало завършването на осем проекта с размерите на най-голямата медна мина в света – Escondida на BHP Group в Чили.
Използвана във всичко – от окабеляване и тръби до батерии и двигатели – медта е едновременно важен индикатор за развитието на икономиката и ключова съставка в стремежа към възобновяема енергия и електрически превозни средства. Ако производителите не успеят да се справят с дефицита, цените ще продължават да растат и ще представляват предизвикателство пред световните лидери, разчитащи на глобален енергиен преход за борба с изменението на климата.
По-високите цени на медта от своя страна могат да доведат до повече рециклиране и заместване с по-евтини алтернативи като алуминий, което може да облекчи недостига.
Разбира се, предстоят проекти, свързани с медта, но производителите са предпазливи да не повтарят грешките в свръхпредлагането от миналото, като ускоряват плановете в момент, когато мините стават много по-сложни и по-скъпи за изграждане.
Увеличаването на техническата сложност и закъсненията за одобрение може да доведат до недостиг на готови проекти през 2025 – 30 г.“, написаха тази седмица в доклад анализаторите на Bloomberg Intelligence Грант Спор и Андрю Косгроув.
Според тях все пак в момента се разработват нови проекти, които могат да облекчат очаквания дефицит на мед между 2022 и 2025 г., но има и риск от затруднения, особено в периода 2022-2023 г. Всички погледи са насочени към Индонезия тази година, където Freeport-McMoRan Inc. разработва подземната си мина. Работи се и по още един проект за мина в Демократична република Конго. Проектът на Quellaveco на Anglo American Plc в Перу може да влезе в експлоатация следващата година, стига връзките с общността да не се влошат.
Част от новите доставки през следващото десетилетие може да дойдат от находището Реко Дик в Пакистан, където витае политическа и правна несигурност, както и от Тампакан във Филипините.
Компаниите обаче трябва да ангажират общностите и правителствата много по-рано в разработването на проекти в днешно време, предвид нарастващата социална и екологична информираност и очаквания. Отчасти заради това времето за изпълнение от първото откриване на мед до реалния старт на добива се е увеличило средно с четири години до почти 14 години, според BI.