До 2030 г. няма да се закриват мощности в комплекса „Марица-Изток“

До 2030 г. няма да има закриване на мощности в комплекса „Марица-Изток“. Това важи както за ТЕЦ-ове, така и за мините. Това е разписано в Интегрирания национален план за климата и енергетиката до 2030 г. Това стана ясно след среща на Министерството на енергетиката с представители на Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда „Подкрепа“, на която бяха обсъдени теми от проекта.

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова поясни, че при разработването на прогнозата за електроенергийния сектор са отчетени предпоставките, свързани със запазване ролята на местните въглища до 2050 г, развитието на ядрената енергетика и производство на електроенергия от ВЕИ, при пазарни условия и с акцент върху собственото потребление.

Съгласно регламента държавите-членки изготвят и представят Интегрирани национални планове за енергетика и климат до края на 2019 г. С тези планове се определят националните цели на държавите членки и политиките и мерките за постигането им. Това гарантира постигането на целите на европейско ниво до 2030 г. в областта на изменението на климата, а именно 32% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, 32,5% подобрение на енергийната ефективност и поне 15% междусистемна свързаност.

Интегрираният национален план в областта на енергетиката и климата е устойчив, социално приемлив и гарантира националните интереси на страната ни, коментира Петкова в рамките на срещата. Документът обхваща периода от 2021 г. до 2030 г., включително в перспектива до 2050 г. За целите на Плана е разработен прогнозен енергиен баланс на база комбинация от прогнози за добив и внос на енергоносители, необходими за осигуряване потреблението от горива и енергия в страната. Прогнозите обхващат развитието на секторите електроенергетика, топлоенергетика, преработване на нефт и др., като отчитат възможностите за подобряване на енергийната ефективност и запазване тенденцията за износ на електрическа енергия.

Интегрираният национален план на България обхваща петте измерения на Енергийния съюз – декарбонизация, енергийна ефективност, енергийна сигурност, вътрешен енергиен пазар  и научни изследвания,иновации и конкурентоспособност.

По всяко едно от измеренията, страната ни е предприела необходимите действия и мерки, заложени в европейската нормативна база за изграждането на устойчив Енергиен съюз, гарантиращ развитието на нисковъглеродна енергетика, сигурност на доставките, повишаване на енергийната ефективност, либерализация на пазара и внедряването на нови технологии за борба с климатичните промени.

Веднага след като стартират консултациите с Европейската комисия по проекта на плана ще започне паралелно обществено обсъждане и у нас с Народното събрание, местни и регионални институции, местната общественост, неправителствени организации и дружи заинтересовани страни.