Добри Желязков – бащата на фабричното производство

Предприемачеството може и да се учи, но най-успешни са онези, които имат заложба за това. Добри Желязков, останал в историята с името Фабрикаджията, е първият български индустриалец. През 30-те години на XIX век той създава първото текстилно производство на Балканите.

Път

Добри Желязков е роден през 1800 г. в Сливен и като малък остава без баща. Израства в бедност, но се научава се да пише и чете на гръцки език. Първо се занимава със сладкарство, след което произвежда и търгува с аби и шаяк. Около 1825 г. вече е с една крачка пред своите конкуренти. Платовете му започват да се търсят и сред останалите занаятчии се поражда завист и злоба. През 1830 г. заедно с много други сливенци се установява в руския град Крим, където се жени за преселница, също от Сливен. С получената зестра започва търговия, която го отвежда в Екатеринослав (Днепропетровск). Там посещава текстилни фабрики, оборудвани с модерни машини, задвижвани с водна сила. През 1833 г. се премества със семейството си в този нов индустриален център. Решава да пренесе производствения опит в България и да създаде текстилна индустрия. Буйно течащите води и изобилието на вълна в района му вдъхват увереност, че ще успее. По онова време в Сливен всяка къща е малка текстилна работилница.

Как

Русия забранява да се изнасят каквито и да било индустриални разработки. Българинът успява да спечели доверието на руски индустриалци и така получава достъп до производствените им помещения. Гледа внимателно, а вечер прави подробни скици на видяното. Купува някои машини, разглобява ги и наема руски дърводелец да прави умалени дървени модели, подобни на детски играчки. През 1834 г. той вече има действащи съоръжения, но за да ги пренесе, ги скрива в големи чували с вълна. Доверени руски търговци ги транспортират като тяхна стока по море до Бургас, а после те стигат и до Сливен. Така Добри Желязков се превръща в пионер… и на българския промишлен шпионаж.

Шанс

Започва производство с местни работници и за две години натрупва опит и добра печалба. Това предизвиква завист сред конкурентите му и те отнасят случая в Цариград. Платовете на Добри силно заинтригуват турската власт. Начело на държавата е Махмуд ІІ, който полага усилия да реформира огромната Османска империя. Това е големият шанс на сливенския занаятчия.  В намеренията му да модернизира производството на текстил пред султана се застъпва княз Стефан Богориди, родом от Котел. Така българинът печели неговото благоволение и на 16 февруари 1836 г. бива издаден султанския ферман, който узаконява изграждането на първата българска фабрика за производство на шаяк и сукно в Сливен и с това поставя основите на текстилната индустрия в Турция. С този документ Фабрикаджията се освобождава от данъци и такси до живот. Между него и турското правителство е сключен 3-годишен за доставка на платове за облекло на армията и администрацията. Турция се задължава да построи фабриката и да набави машините, а Добри да купува материалите, да плаща на работниците и да продава на държавата изработеното сукно. Печалбата и загубата е за негова сметка. Турция инвестира в начинанието над два милиона гроша, а Добри – 80 хиляди. Договорът не уточнява въпроса за собствеността на фабриката, нито какви ще бъдат взаимоотношенията на страните след изтичането на договорения срок. В края на 1836 г. всичко е готово и първата текстилна фабрика в империята тръгва.

Обрат

Две години по-късно Високата порта взема решение фабриката да се разшири. На 1 юли 1839 г. обаче султан Махмуд ІІ умира и на власт идва Абдул Меджид. За управител на Сливен е назначен Мустафа Кяни бей. Той започва разширяването на производствената база, но събаря много къщи. Хората проклинат както фабриката, така и Добри. Същевременно между него и Мустафа Кяни бей назряват конфликти, които се задълбочават. А когато през 1853 г. започва Кримската война, Мустафа Кяни бей става началник на фабриката. В един момент между двамата възниква скандал, Добри Желязков е изхвърлен на улицата, а построените от него сгради биват разрушени. Той тръгва да си търси правата в Цариград, но времената вече са други. Единственото, което постига, е да стане главен майстор в новопостроената държавна сукнена фабрика в Измит. Всичко това му струва много средства, а при честите зимни пътувания с кон до Цариград краката му измръзват. През 1856 г. се завръща в Сливен, смазан от трудностите и прикован на легло от тежък ревматизъм. Умира през 1865 г. в пълна нищета. Погребан е в двора на църквата „Св. Димитър Солунски“.

Краят

След Освобождението фабриката е пригодена за казарма. През 1904 г. част от сградите се предоставят на текстилното училище, а голямото фабрично здание е превърнато в затвор. Всички машини и съоръжения са оставени на произвола на съдбата и нищо от тях не е оцеляло. Затворът функционира до 1960 г. Днес сградата е реставрирана и е архитектурен паметник на културата.

Сливен тачи паметта на този велик българин и от средата на 80-те години на миналия век на терена на някогашната фабрика е създаден Музей на текстилната индустрия.

Памет

Добри Желязков е бил с внушителна осанка, рус, със сини очи и с мустаци. Обличал се по европейски – панталони, ботуши, синьо сетре и жилетка, бяла яка и връзка, а на феса му отдясно висяло златно украшение с коронка и сплетени под нея ножица и станове. Живеел нашироко, бил радетел за просвета и книжнина. В дома си направил цветарник по турски образец. Първи пренесъл от Цариград в Сливен бялата акация, кипариса, кестеновото дърво, сакъзчето и красивия царски паун.

С уменията, нововъведенията и размаха си предизвиквал завист и недоволство. В Сливен е запята песен за Добри как той съградил фабрика, взел препитанието на мнозина и получил божие наказание.

Ферманът, с който се разрешава изграждането на фабриката в Сливен, е написан на пергамент, подплатен със зелен плат, широк е 63 см и е дълъг 90 см. Съхранява се в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.