Доходността по облигациите расте рязко по света, но защо акциите не падат?

Доходността по 30-годишните американски държавни облигации остава над 5% – близо до нива, наблюдавани за последно през 2007 г. В същото време разходите по държавното финансиране достигнаха многодесетилетни върхове в Германия, Япония и Обединеното кралство.

Според почти всички традиционни показатели това би трябвало да е лоша новина за фондовите пазари. По-високата доходност по облигациите увеличава разходите по заемите, оказва натиск върху оценките на акциите и предоставя на инвеститорите по-привлекателна алтернатива на капиталовия пазар.

И все пак акциите почти не реагират. S&P 500 е нараснал с приблизително 13% от началото на годината и се намира на по-малко от 1% под рекордното си ниво от 13 август. Европейският STOXX 600 е напреднал с около 9.5%, докато японският Nikkei 225 е скочил с над 27%.

Това поставя инвеститорите пред загадка – ако по-високата доходност би трябвало да вреди на акциите, защо фондовите пазари продължават да са толкова устойчиви? Отговорът може да се крие не в това колко висока е доходността, а защо тя се покачва.

По-високата доходност може да е признак за силна икономика

Президентът на Федералния резерв на Ню Йорк Джон Уилямс даде особено важна следа по темата тази седмица. В интервю за CNBC Уилямс заяви, че покачването на дългосрочната доходност до голяма степен е обусловено от силната икономика и инвестициите в изкуствен интелект и центрове за данни.

Това, което го движи... всъщност е силната американска икономика и добрите икономически перспективи, подкрепени от мащабни инвестиции в изкуствен интелект, центрове за данни и технологии като цяло“, каза Уилямс.

Това променя уравнението за инвеститорите. Ако доходността се покачва, защото инвеститорите очакват по-силен икономически растеж, компаниите също могат да генерират по-високи приходи и печалби. По-високите разходи за финансиране се превръщат в насрещен вятър, но нарастващите печалби могат да компенсират част от този натиск.

Уилямс направи разграничението още по-ясно. По думите му не става непременно въпрос за това финансовите условия да отслабват икономиката.

По-скоро икономиката влияе върху финансовите условия“, каза той.

Кевин Уорш вижда икономика, която все още понася натиска

Председателят на Федералния резерв Кевин Уорш изложи сходен аргумент по време на форума в Джаксън Хоул на 28 август. Той заяви, че реалните потребителски разходи са се увеличили с над 2% през предходните четири тримесечия. Частните вътрешни крайни покупки – показател, който обединява потреблението и инвестициите – са нараснали с почти 3% на годишна база през 2026 г.

Той подчерта и относително стабилното състояние на пазара на труда.

Равнището на безработица, което е 4.1%, остава ниско в исторически план и не се е променило съществено от няколко години“, каза Уорш.

Още по-важно за дебата за облигациите и акциите е следното негово изказване:

Като цяло трудно бих определил общите финансови условия като рестриктивни.“

Това е забележително твърдение в среда, в която дългосрочните разходи по заемите са се повишили рязко. То предполага, че по-високата доходност все още не се е превърнала в онова затягане на финансовите условия, което обикновено би застрашило икономическия цикъл.

Бумът на печалбите дава буфер на акциите

Най-силната подкрепа за акциите идва от чистата аритметика – и от корпоративните резултати. Според Earnings Insight на FactSet, публикуван на 28 август, след като 97% от компаниите в S&P 500 вече са обявили резултатите си за второто тримесечие, 86% са надминали очакванията за печалбата, а 77% – прогнозите за приходите. И двата показателя са над средните им стойности за последните пет и десет години.

Смесеният ръст на печалбите за тримесечието достига 52%, което би било най-бързото увеличение от второто тримесечие на 2021 г. Приходите са нараснали с 15.5%, а нетният марж на печалбата е достигнал 17% – най-високото ниво, отчитано от FactSet, откакто компанията започва да следи този показател през 2009 г.

Дори „облигационните стражи“ засега не изпадат в паника

Един от най-интересните гласове в този дебат може би е Ед Ярдени – известен американски икономист от израелски произход и президент на Yardeni Research. Той въвежда термина „облигационни стражи“ през 1983 г., за да опише инвеститорите, които оказват натиск върху правителствата чрез пазара на облигации, когато смятат, че фискалната политика е станала безотговорна или че паричната политика е прекалено пасивна в борбата с инфлацията.

Той обаче не бие тревога. Доходността по 10-годишните американски държавни облигации остава като цяло в рамките на определения от него диапазон от 4% до 5% на „старото нормално“, който според Ярдени е бил характерен за периода между годините преди световната финансова криза и пандемията. Той отбелязва също, че доходността остава под номиналния ръст на БВП на САЩ.

Ще започнем да се тревожим за държавния дълг, когато това направят и облигационните стражи“, написа Ярдени.

Това не означава, че инвеститорите трябва да пренебрегват покачването на доходността. Означава, че критичният праг може и да не е конкретно число като 5%.

По-сериозният предупредителен сигнал би дошъл, ако доходността продължи да се покачва, докато икономическият растеж отслабва, прогнозите за печалбите се понижават, а инфлационните очаквания се ускоряват. Това би създало комбинацията, от която фондовите пазари се страхуват най-много – по-високи дисконтови проценти и по-ниски печалби.

Истинският тест е какво ще се случи оттук нататък

Засега данните сочат към пазар, който се изправя срещу по-високи лихви с необичайно силна подкрепа от корпоративните печалби. Урокът от 2026 г. досега е, че нивото на доходността има по-малко значение от факторите, които го съпътстват. Това не прави акциите имунизирани срещу покачването на доходността, но предполага, че инвеститорите може би задават грешния въпрос.

Вместо да питат дали по-високата доходност по облигациите е автоматично лоша за акциите, те трябва да се запитат какво я движи. Ако доходността се повишава, защото производителността, инвестициите и икономическият растеж се засилват, фондовите пазари потенциално могат да поемат този шок. Ако обаче доходността се покачва, защото правителствата губят контрол върху инфлацията, а дълговите пазари изискват по-висока компенсация за поемането на по-голям риск, картината се променя напълно.

Следващият тест идва на 16 септември, когато Федералният резерв ще проведе първото си заседание, откакто Уорш заяви пред света, че паричната политика не е рестриктивна. Ако наистина го мисли, инвеститорите на облигационния пазар може най-после да получат отговора, който настояват да чуят.