Дойде ли краят на „Американската мечта“?
Или: Какво стана със страната на неограничените възможности

© ECONOMIC.BG / Unsplash
На този четвърти юли – националният празник на Съединените щати –общонационалните протести и кризата около COVID-19 извадиха на показ неравенството в страната, поставяйки ребром въпроса за „Американската мечта“.
Икономическата нестабилност е ясна: Почти 40% от американците не са успели да покрият спешни разходи в размер на 400 долара и бързо да ги изплатят, според Федералния резерв. Дълговете на домакинствата от известно време нарастват с тревожни темпове – близо едно на всеки пет домакинства в САЩ е завършило 2017 г. при нулево или отрицателно финансово състояние. Случващото се оттогава насам не дава поводи да се мисли, че нещата са се подобрили.
Разликата в неравенството в доходите никога не е била по-голяма, пише CNN. Неравномерното разпределение на богатството в страната се илюстрира от факта, че най-ниската прослойка – съставляваща 50% от американците, държи едва 1% от богатството на нацията, докато най-заможните 10% притежават 70% от него, според изследователския център Pew.
Делът на семействата със средни доходи е намален почти наполовина през последните четири десетилетия, до едва 17%. А едно от четири бебета се ражда под прага на бедността.
Близо половината от работната сила в САЩ е заета на работни места с ниски заплати от порядък на под 20 000 долара годишно. Повече от 70% от американците живеят от заплата до заплата, без възможност да пестят. Разходите за жилища пък са се увеличили астрономически през последните 20 години, заедно с тези за здравеопазване и образование.
Неравенството в богатството противоречи на идеята за американската мечта. Тази година докладът на Global Social Mobility на Световния икономически форум класира 82 държави по пет мерки: образование, здравеопазване, достъп до технологии, социална защита и условия на труд. САЩ са на 27-о място – зад Литва (Дания излезе на първо място).
Какво се случи със страната на неограничените възможности?
Американският капитализъм е суров – здравната система е обвързана със заетостта, а образователната е толкова скъпа, че толерира работата без договори или социални облаги.
Междувременно сега чупливата американска система се оказа безмилостно изложена на въздействието на коронавируса. 85% от американците са заети в малки и средни предприятия, които се оказаха особено уязвими по време на икономическия спад. Повече от 40 милиона души са се записали в бюрата по труда от средата на март, а равнището на безработица надхвърли 11%.
Протестите на Black Lives Matter, предизвикани от показното убийство на Джрордж Флойд, подчертаха още повече различията в богатството от гледна точка на расовите измерения. Проучванията показват, че доходите на белите семейства далеч надминават доходите на черните домакинства, които получават с 60% по-малко.
„Не става въпрос за черна или бяла раса, нито за червена или синя политическа партия, а за зеления цвят (на долара, б.р.), от който всички искаме да имаме повече“, заяви Джон Хоуп Брайънт, основател и изпълнителен директор на нестопанската организация Operation Hope.