„Докладът на Драги“: ЕС може да „излекува“ икономиката си с €800 млрд. годишно

Марио Драги поиска „нова индустриална стратегия за Европа“, като призова Европейския съюз да увеличи инвестициите с 800 милиарда евро годишно, за да финансира радикална и бърза реформа, която да спре съюза да изостава от САЩ и Китай.

Широкообхватното проучване, ръководено от Драги, който преди това беше министър-председател на Италия и президент на Европейската централна банка по време на дълговата криза в еврозоната, установи, че приоритетите на ЕС трябва да включват намаляване на цените на енергията, повишаване на конкурентоспособността и укрепване на инвестициите в отбраната.

Освен че подкрепя изцяло преразглеждането на начина, по който ЕС набира инвестиционно финансиране, включително „ново общо финансиране и общи активи“, дългоочакваният доклад на Драги призовава Брюксел да придвижи значително преориентиране на икономическата политика.

Докладът беше поръчан миналата година от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която беше избрана за втори петгодишен мандат през юли и трябва да назначи нови комисари тази седмица.

Зависимостите са уязвимост

ЕС трябва да се адаптира към свят, в който „зависимостите се превръщат в уязвимост и той вече не може да разчита на другите за своята сигурност“, констатира докладът, посочвайки зависимостта на ЕС от Китай за важни материали и зависимостта на Китай от ЕС за усвояването на индустриалния ѝ капацитет.

Високото ниво на търговска отвореност на ЕС ще го остави изложен на риск, ако тенденциите към автономност на веригата за доставки се ускорят, продължава анализът. Приблизително 40% от вноса в Европа идва от малък брой доставчици, които са трудни за замяна, а около половината от този обем произхожда от страни, с които блокът не е „стратегически обвързан“, се казва в него.

ЕС ще трябва да гарантира, че зависимостите не се увеличават и ще се стреми да „впрегне потенциала на вътрешните ресурси чрез добив, рециклиране и иновации в алтернативни материали“.

„Иновационен дефицит“

Блокът трябва също така да се стреми да гарантира, че неговата политика на конкуренция няма да се превърне в „пречка за целите на Европа“, особено в технологичния сектор. Европейската коалиция трябва също така да улесни „огромни инвестиционни нужди, невиждани от половин век в Европа“, чрез комбинация от частно финансиране и публична подкрепа. Междувременно ЕС страда от „иновационен дефицит“, който трябва да бъде преодолян чрез реформи, се посочва в доклада.

Що се отнася до стъпките за мобилизиране на частно финансиране, докладът препоръчва преход на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) от координатор на националните регулатори в единен регулатор за всички пазари на ценни книжа в ЕС, способен да се фокусира върху всеобхватни цели, подобно на ценните книжа на САЩ и Борсова комисия (SEC).

Общият процент на инвестициите на ЕС спрямо БВП ще трябва да се повиши с около 5 процентни пункта от БВП на ЕС годишно до нива, наблюдавани за последно през 60-те и 70-те години, за да се постигнат целите за отбрана, цифровизация и декарбонизация, според проучването. Това е много повече дори от 1-2% в плана „Маршал“ за възстановяване на Европа след Втората световна война.

Като цяло поставените цели ще изискват минимални годишни допълнителни инвестиции от 750 до 800 милиарда евро, според оценките на Европейската комисия.

Ремонт на енергийния пазар

Драги също се застъпи за основен ремонт на енергийния пазар, така че цената на евтината възобновяема енергия вече да не се диктува от цената на по-скъпите изкопаеми горива.

В документа се посочва, че ЕС се бори да се справи с по-високите цени на енергията, след като загуби достъп до евтин руски газ и вече не може да разчита на отворени външни пазари.

Бившият централен банкер каза, че блокът трябва да насърчи иновациите и да намали цените на енергията, като същевременно продължи да декарбонизира и едновременно да намали зависимостта си от други, особено Китай за основни минерали, и да увеличи инвестициите в отбраната.

Брюксел предложи няколко реформи на пазара на електроенергия в блока след енергийната криза през 2022 г., но промените на пазара се реализираха бавно.

„Направете това или ще е бавна агония“

Никога в миналото мащабът на нашите страни не е изглеждал толкова малък и неадекватен спрямо размера на предизвикателствата“, пише Драги в доклада за президента на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Причините за единен отговор никога не са били толкова убедителни – и в нашето единство ще намерим силата да се реформираме.“

Драги отрече докладът му да представлява искания за ЕС „направи или умри“, пише Financial Times.

Но това е: „Направете това или ще е бавна агония“, каза той пред репортери. „Стигнахме до точката, в която, без да предприемем действия, ще трябва или да компрометираме благосъстоянието си, околната среда или свободата си.“