Повече от две години след аварията в най-голямата на Балканите помпено-акумулиращата централа „Чаира“ (ПАВЕЦ „Чаира“) ремонтът на два от хидроагрегатите ѝ вече е в ход. За другите два обаче няма изгледи да влязат в системата следващите няколко години.

Ремонт по план

Възстановяването на хидроагрегат 2 (ХА2) засега върви по график и той ще е първият от четирите, който по план може да заработи отново още в края на тази година. Рехабилитацията му бе възложена на консорциумa ABB&Voith – същият, който започна ремонта ѝ през 2019 г., но и при който централата напълно излезе от строя след неуспешен тест през март 2022 г. За да продължи работата, Националната електрическа компания (НЕК) сключи допълнително споразумение с изпълнителя.

Ремонтът на ХА2 обхваща възстановяване на турбинната част, генератора, системите за управление, контрол и сигнализация.

От НЕК информират, че към момента са завършени ремонтите по модификация на спирална камера и статорните колони в увредените зони. Те са били с пукнатини заради „локална умора на материала и силна кавитация“.

За възстановяването на турбината са извършени дейности, базирани на прилагане на иновативно решение чрез модификации на статорните колони на спиралната камера“, става ясно от отговор на служебния министър на енергетиката Владимир Малинов на въпрос на депутата от ПП-ДБ Радослав Рибарски.

Възстановено е и антикорозионното покритие на спиралната камера и в началото на този месец е стартирал монтажът на турбината в турбинната шахта. На финална права са и дейностите по изграждане на нов генератор, като предстоят довършителни работи преди монтажа му в генераторната шахта.

Дейностите по договора засега вървят по график и без съществени затруднения, като по план възстановителните работи трябва да приключат до края на 2024 г.

ХА2 се планира да заработи в режим на 72-часове проби до края на 2024 г.“.

Ремонт след ремонт

Бъдещето на хидроагрегат 3 (ХА3) също е горе-долу ясно, като за неговия ремонт ще се приложи инженерното решение от този на ХА2, тъй като е в сходно състояние на турбинното оборудване. Неговият ремонт обаче ще започне едва след успешно приключване на хидроагрегат 2, или най-рано в началото на 2025 г.

За целта НЕК е получил през юли предварително одобрение от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), тъй като тя администрира средствата от Международен фонд за подпомагане извеждането от експлоатация на блокове от АЕЦ „Козлодуй“ (KIDSF), с които се финансира предишния, неуспешен опит за рехабилитация на централата, и които се използват и в сегашния. Възстановяването му също ще отнеме година и влизането му в системата се очаква към края на 2025 г. 

Ремонт без план

И ако доскоро се смяташе, че само един от агрегатите на „Чаира“ е невъзстановим и трябва цялостна промяна, стана ясно, че Х1 е в аналогично техническо състояние. Така големите неизвестни остават около най-пострадалите – хидроагрегат 1 и хидроагрегат 4, или 50% от мощността на ПАВЕЦ-а, за които не е ясно кога ще се върнат в системата.

Разликата между ХА1 и ХА4 се състои в това, че се касае за различен брой спукани статорни колони, но състоянието и на двата ХА е много по-тежко и със значително по-дълбоки увреждания от състоянието на ХА2 и ХА3“, се казва още в отговора.

На хидроагрегат 4 има 8 видими спукани статорни колони, докато при ХА1 са две, при другите два агрегата няма такива спуквания.

НЕК информира, че анализите за състоянието на хидроагрегатите показват нуждата от основен ремонт в турбинната част на ХА 4 и ХА1.

Варианти за възстановяване на съществуващата турбинна част са разглеждани, но е установено, че е рисково с оглед на ограниченията в размерите, специфичните изисквания за подгряване и отгряване на компонентите преди, по време на и след заваряване.

Под въпрос е поемането на каквато и да е гаранция след ремонта. В резултат на това е одобрен подход за цялостна подмяна на турбинната и генераторна част на ХА1 и ХА4“, обяснява още Малинов.

Като срок за рехабилитацията на 50% от мощността на най-голямата ни батерия се посочва 2028 г. В отговора става ясно, че договор за ремонта се очаква да бъде сключен в края на 2024 г., а връщане в експлоатация се предвижда 42 месеца след това. 

Кой ще се заеме с ремонта

Ремонтът на ХА4 се задейства още през март тази година, когато НЕК пусна обществената поръчка за подмяна на турбината, а индикативната ѝ стойност бе близо 54 млн. лв. без ДДС. И въпреки заявения предварителен интерес никой не подаде официална оферта за възстановяването на ХА4. 

Затова от НЕК реши, че ще пусне обща процедура за ремонт на двата хидроагрегата с идеята да се привлекат повече участници, вероятно и заради по-високата цена, която ще има търгът.

НЕК вече има изготвена и одобрена документация за новата поръчка, като в нея са дадени възможности за едновременен ремонт/модернизация на двата хидроагрегата. Тя трябва да бъде пусната съвсем скоро като текат последни административни одобрения.

Още пари

За ремонта на неработещата ПАВЕЦ „Чаира“ тази година бяха одобрени държавни гаранции за 80 млн. лв., но те няма да бъдат достатъчни. От отговора става ясно, че те ще се използват за ХА1 и ХА4. НЕК обаче е изпратила писмо през юли до Министерство на енергетиката, с което настоява държавната гаранция да бъде увеличена до 155 млн. лв.

Като причина в отговора се посочва „увеличените капиталови разходи, наложени от разширението на обхвата и целите на проекта и евентуалното ѝ прехвърляне в Закона за държавния бюджет за 2025 г., в случай на сключване на заемно споразумение през 2025 г. по независещи от НЕК причини“. Още същия месец МЕ казва, че е предложило разширяване на новите заемни споразумения за рехабилитацията на ПАВЕЦ-а. Тя ще бъде увеличена от 80 млн. лв. до 155 млн. лв., като ще бъде предвидена за ползване през 2025 г.

„Яденица“ се забавя

От отговора става още ясно, че проектът за изграждането на язовир „Яденица“, с който трябваше да се увеличи обема на долния изравнител на „Чаира“, се забавя.

Дейностите по проекта са на етап финансиране от международно призната кредитна институция, подготовка и провеждане на тръжна процедура за избор на изпълнител за строителство.

В документа се казва, че причина за забавянето е изготвянето на специфични и подробни природозащитни цели и мерки за защитени зони от мрежата НАТУРА 2000, разположени в близост. След това НЕК трябва да направи анализ за степента на въздействие на проекта, който е и изискване на Генерална дирекция „Околна среда“ на ЕК.

Поради забавянето НЕК е предложила да отпадне държавната гаранция, дадена за проекта през 2024 г., която беше 75 млн. лв. и да бъде прехвърлена към тази за възстановяването на „Чаира“.