Доналд Тръмп разклаща световния ред
За Тръмп съществува единствено Г-2: САЩ и Китай
~ 4 мин.
Разривът между САЩ и техните традиционни съюзници от Г-7 проправя път за настъпването на световен ред на раздробеност, при който Доналд Тръмп ще преговаря с някогашните врагове на Вашингтон, а отношенията САЩ-Китай ще задават глобалното темпо.
„Дали не сме свидетели на разграждане от американска страна на световния ред и внимателно изградените след Втората световна война институции?“, пита се Фред Кемпе от американския мозъчен тръст Atlantic Council. Този ред създава равновесие между блоковете, международна съгласуваност, неприкосновени съюзи.
Като руши цялата многонационална структура в името на американските интереси, като се оттегли от Парижкото споразумение за климата и постави под въпрос принципа на свободната търговия, като следва взривоопасна външна политика (оттеглянето от иранската ядрена сделка и преместването на посолството на САЩ в Ерусалим) и се кара със съюзниците си, точно както с историческите врагове на Америка, Доналд Тръмп дърпа рязко покривката от масата, за да му е по-комфортно с единствения сътрапезник, на който държи - китайският президент Си Цзинпин.Старият ред
„За Тръмп съществува единствено Г-2: САЩ и Китай. С идването на власт на Тръмп, Европа трябваше да осъзнае, че епохата на многонационалния икономически ред е приключила“, казва швейцарският икономист от Хамбургския университет Томас Щраубхар. Защото макар Вашингтон и Пекин да са противници, те изпитват еднакво недоверие към мултилатералния подход.
Доналд Тръмп „видя как (при финансовата криза) през 2008 г. старият ред на либералната глобализация се разпадна. Той смята, че САЩ вече не са в състояние да осигурят на света колективни блага, каквито са структурата за либерализирана търговия и сигурността за западните си съюзници. Той вижда САЩ обвързани в редица двустранни отношения, където търговският дефицит е основният мотив", казва за АФП британският икономист и член на Лейбъристката партия лорд Мегхнад Десаи.
„От своя страна, Китай не желае мултилатералния принцип в традиционната му форма“, отбелязва Жан-Франсоа Ди Мелио, президент на френския институт Asia Centre. „Той създава редица различни структури като Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) или Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции. Всичко това без съмнение ще доведе до появата на друга форма на управление - плаваща и асиметрична структура, зависеща от мотивите и участващите страни“, обяснява той за АФП.
„Стратегията „Америка на първо място“ на Тръмп и мотото за „китайската мечта“ на Си Цзинпин се основават на една и съща идея - че двете свръхсили имат пълна свобода да действат според собствените си интереси“, отбеляза Брахма Челани, преподавател в Центъра за политически изследвания в Делхи в публикация от края на май.
Според него „световният ред Г-2, който те са на път да създадат, едва ли заслужава названието „ред“. Това е клопка, при която страните са принудени да избират между Съединените щати на непредвидимия Тръмп - привърженици на двустранните преговори - и един амбициозен и хищен Китай“.
„Отношенията между САЩ и Китай ще формират 21-ви век“, предрече Барак Обама на 27 юли 2009 г. Неговият приемник може би ще превърне това в реалност, но доста по-различна от онова, което си представяше Обама във времената, когато единният Запад се надяваше да накара Китай да приеме неговите правила.Капанът на Тукидид?
Това обаче няма да означава, че Вашингтон и Пекин ще се разберат да диктуват правилата в ущърб на дезориентираните европейци. Европейците още не са казали последната си дума, а Вашингтон и Пекин се конфронтират помежду си.
Само че Тръмп, бивш бизнесмен, изглежда смята, че ще се справя по-добре на четири очи, освободен от принудите на многонационалния подход. Той преговаря по търговския дефицит с Пекин много по-конструктивно, отколкото с канадския си съсед например, към който отправи оскърбителни нападки.„Тръмп не се разбира толкова зле с Китай и с Русия. Имат различия, могат да се разберат по някои точки. Фрапиращ е случаят с китайската компания ZTE. Вашингтон води търговска война с Китай, а в същия момент сключва изненадващ договор със ZTE - телекомуникационен гигант, изхвърлен от американския пазар, а накрая, след трудни преговори, получил позволение да се върне на него“, отбеляза Ди Мелио.
Макар световният ред след Втората световна война да имаше амбицията да избегне нов планетарен конфликт, императивът за мира изглежда по-малко наложителен в тази оформяща се нова рамка. А някои се опасяват, че светът отново може да попадне в „капана на Тукидид“ - понятие, въведено от американеца Греъм Алисън, според което всяка зараждаща се сила в даден момент неизбежно влиза в конфликт с господстващата сила.
Китайците обаче разбиха тази теория. „Тъй нареченият капан на Тукидид не съществува, но ако големите страни правят повтарящи се стратегически грешки, те може да паднат в подобен капан“, каза Си Цзинпин през септември 2015 г.
Според Ди Мелио, китайците са обсебени от идеята да не повторят грешките от миналото. Те виждат капана и ще се опитат да го избегнат, дори ако в даден момент има обективни причини за конфронтация за стратегическите им интереси.
