Доста по-строги изисквания пред застрахователите с новия кодекс

Новият Кодекс за застраховането беше одобрен на първо четене в Народното събрание и в Бюджетната комисия миналата седмица. Сега се очаква да бъде приет и на второ четене. Ако се приеме от 2016 г., ще бъдат определени срокове, вероятно 2-3 години, за влизането му в сила. Така се създава изцяло нов основен закон в областта на застраховането, а не просто се изменя или допълва предишният. За по-детайлен коментар относно промените, както и тълкуването им от гл. т. на практическа приложимост, Economic.bg разговаря с Румен Гълъбинов, икономист и финансист, бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.-председател на Комисията за финансов надзор. От 2009 г. е управител на застрахователния брокер „ЕОС Риск България“.

- Г-н Гълъбинов, можете ли с няколко думи да уточните как новият Кодекс за застраховането ще засегне от една страна застрахователите и от друга застрахованите лица?

Без съмнение новият Кодекс за застраховането ще има отражение както за застрахователите, така и за застрахованите лица. Още повече, че в различните му раздели се обръща внимание както на защитата на потребителите, така и на капитала на застрахователните дружества. Новото е, че се пренасят изцяло европейските изисквания по директивата Платежоспособност II (Solvency II) от 2009 г., която последващо е допълвана през 2011, 2012, 2013 и 2014 г., за да може сега да е в завършен вид. Относно платежоспособността значително по-строги са капиталовите изисквания към застрахователите и презастрахователите. 

Освен минимален капитал, те ще трябва да заделят резерви по аналогия с провизиите на банките. При застрахователите също се въвежда основно изискване, че когато капиталът и резервите не стигат, трябва да се направи задължително презастраховане. Тоест презастраховането също може да помогне за подобряване на границата на платежоспособност. Капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователя  и съответно на презастрахователя, ще бъде изчислявано по такъв начин, че да гарантира свеждането на риска от неплатежоспособност до половин процент в рамките на една година. 

Преди тази граница беше двойно повече – 1 %. При застрахователите периодът преди установяване на неплатежоспособността е доста по-продължителен в сравнение например с банките. Банката просто за няколко дни изчерпва касовите си наличности. Докато при някои застраховки, напр. Гражданска отговорност и Зелена карта, има закъснение от 5 години. При някои отговорности напр. Професионална отговорност по отношение на конкретен строителен обект, понякога се поема отговорност за десетгодишен период.

Що се отнася до застрахованите лица, предвиждат се редица клаузи за защита на потребителите – да има абсолютно безналични плащания, което е добре и за потребители, и за данъчните власти, своевременно изплащане – срокът за изплащане вече е 7 дни след определяне на обезщетението, а досега беше 15 дни. Предвижда се още на жалбите към КФН или застрахователните дружества да се отговоря максимум до 30 дни и да има улесняване на онлайн продажбите. Също така застрахователният договор ще може да се сключва за повече от една година – нещо, което вече го има в други страни. Например в Австрия обичайна практика са петгодишните договори.  

- Според Вас кои от предвидените промени биха били трудни за внедряване от застрахователните дружества от гл. т. на изпълнение, срок?

Ще е интересно да се види как застрахователните дружества ще въведат договорите, които са със срок повече от една година, вкл. безсрочните. Тук се допуска сключване и на безсрочни договори. Освен това в случаите, в които се събира премия наведнъж, да стане ясно как ще бъдат разпределени резервите. Трудна за прилагане ще се окаже и защитата на потребителите от гл.т. на бързо плащане и бързо отговаряне на жалба. И сега знаем, че нашите застрахователи търпят критика в това отношение, а новият срок е двойно по-малък. Въпросът е дали ще съумеят да организират плащане в 7-дневен срок. Тук важна роля има и съдебната практика. 

Затруднение ще бъдат и новите капиталови изисквания, които са свързани с допълнителни разходи. Има по-строги изисквания към документооборот, качество на данните, своевременно изпращане на отчети. За българските застрахователи винаги е било проблем да изпращат на време отчетите си към КФН. Ако сравним с банките – те са значително по-добри във всяко едно отношение - и като информационна част, и като защита на потребителите. При банките нещата винаги се развиват по-бързо във времето.

- Как ще коментирате предвидената забрана за сключване на онлайн застраховка  „Гражданска отговорност”, срещу която се обявиха представители на IT сектора?

Според мен това не трябва да се забранява, по цял свят се сключват застраховки онлайн, вкл. цялостна автомобилна, която обхваща Гражданска отговорност, Автокаско, Злополука. У нас все още е необходимо полицата да се показва физически навсякъде, а нещата могат да бъдат превърнати в изцяло електронен вариант. Тук се натъкваме на неудобства по отношение на електронния подпис, потвърждаване на подписа на договора, които не са изчистени. Предвидената забрана е заради злоупотреби и фалшификации.

- Можете ли да прогнозирате как новият кодекс ще се отрази на отчетите на застрахователните компании?

Отчетите ще трябва да бъдат изпращани всеки месец, те ще бъдат значително по-подробни. По-честите периоди на изпращане биха генерирали малко по-високи разходи, но не би трябвало да създадат проблем на застрахователите, като се имат предвид IT услугите, които с времето поевтиняват, сравнено с качеството, което предоставят. Има добри приложения, които дават възможност за лесно изпращане на данните. Банките се оборудваха с тях още преди десетина години. Големите застрахователни компании също ги използват, но сред по-малките все още има такива със собствени програмни решения, които не са особено професионални.

- Съществува ли проблем в България със застрахователни измами и какви мерки се взимат? 

Застрахователни измами съществуват основно в частта за Гражданска отговорност и Зелена карта, защото там се увеличиха значително обезщетенията, особено по отношение на неимуществените вреди. Затова трябва да се създаде всепризната методика за ликвидация на неимуществени вреди и уреждане на претенции. Това би могло да се регламентира в наредба на КФН например. За България е хубаво да се въведат минимални стойности, върху които да се стъпва, защото нито човешкият живот, нито инвалидностите в страната се оценяват и обезщетяват справедливо. Трябва да има унифициране на системата в България и в други страни.

Друг проблем са документалните измами – фалшифициране на полица, антидатиране, фалшификация на съпътстващи документи. Тук партньорството с КАТ и МВР е абсолютно задължително, КФН не може да се справи сама. Съмненията за фалшификация са свързани с документи, а тези документи се издават и от други органи. Затова е важно сътрудничеството с тях. Установява се, че най-големите измами са именно по отношение на нематериални щети – напр. фалшификация на инвалидност, на телесно увреждане.

- Как оценявате предвидените промени в Кодекса за застраховането? Бихте ли препоръчали и други, които не се съдържат в него?

Оценявам нововъведенията положително, но имам някои въпроси. Първо, относно несъстоятелността – предвижда се Гаранционният фонд да влиза в ролята на синдик. Въпросът ми е как точно ще става това, трябват повече информация и аргументи. Друга неяснота изплува относно един доста стар проблем. Въпреки че България е член на ЕС от 2007 г., застрахователните компании масово събират допълнителна премия за т.нар. сертификат Зелена карта към премията за Гражданска отговорност. Доплащане не би следвало да има тъй като застраховката трябва да покрива всички държави на територията на ЕС. Затова е важно да се изясни как ще се проследява това да не се доплаща за Зелена карта.