Дронове помагат при разрешаването на проблеми с електричеството
Изкуственият интелект не е края на човечността, категорична е проф. Силвия Илиева от СУ
© ECONOMIC.BG / Economic.bg/Красимир Свраков
~ 3 мин.
Габриела Махлелиева
Използването на изкуствения интелект (AI) при дроновете помага за разрешаването на голяма част от проблемите с електрозахранването в България. „Благодарение на дроновете ние установяваме до 15 пъти повече проблеми за разлика от техника“, заяви Андрей Бъчваров, генерален мениджър на BICA, по време на втората част на панела „Хора vs машини: във времена на изкуствен интелект“, на конференцията „Изкуствен интелект и АЗ“ (AI&I).
"ЧЕЗ използва дронове при проверки на електрическите стълбове, които са на трудно проходими места", обясни Бъчваров. По думите му изкуственият интелект в лицето на дроновете влияе на около 2 млн. души в България. „Изкуственият интелект ни дава възможност да комбинираме данни, вследствие на това стигаме до концепцията на дигиталните близнаци“, обясни управителя на BICA, като добави, че дигиталните близнаци най-просто казано е вид симулация на определено действие. „В сферата на електрозахранването, чрез дигиталните близнаци ние можем да симулираме различни процеси като буря и пожари, което да ни помогне при решаването на проблемите“, добави още Бъчваров.
Експертът предупреди, че не трябва „да се хващаме на примамката на изкуствения интелект“ и да го използваме във всички сфери, само защото той прави нещата по-евтини. „Изкуственият интелект може да прави нещата по-евтини, но все пак трябва да внимаваме с него“, уточни генералният мениджър на BICA.
Концепцията за дигиталните близнаци беше доразвита и от проф. Силвия Илиева, от Факултета по математика и информатика към Софийския университет. По думите й ние, хората, помагаме на машините те да се развиват, а те от своя страна ни помагат да свършим по-добре работата си.
Проф. Илиева сподели за нов проект, който стартира Софийския университет, който ще се реализира с помощта на евросредства. „Ще бъде изграден технологичен хъб, в който ще се разработват дигитални близнаци на града. Тоест ще се правят модели на това как изглежда градът сега и как може да се промени към по-добро благодарение на технологиите. По думите на проф. Илиева това ще бъде място, на което младите хора ще могат да обменят идеи, които впоследствие да бъдат реализирани. „Бизнес моделът ни е насочен към изследването на различни етапи от развитието на умната индустрия и цифровия свят“, добави още тя.
И въпреки че AI вече е навсякъде, проф. Илиева бе категорична: „Изкуственият интелект не е края на човечността“.
Игит Карабаг, регионален директор за Източна Европа и Близкия изток на SAS, водеща компания в сферата на аналитичния и AI софтуер, също взе участие във втората част на панела "Хора vs машини: във времена на изкуствен интелект“, на конференцията „Изкуствен интелект и АЗ“ (AI&I). „Повече от 60% от идеите, които се появяват в лабораториите, свързани с изкуствения интелект, не се реализират на практика“, заяви Карабаг. По думите му това е проблем в световен мащаб, защото има „прекрасни идеи, които обаче остават завинаги във фабриката“, уточни регионалният директор на SAS.
Изкуственият интелект може да се дефинира като човешки действия, които трябва да се вложат в достатъчна машинна памет. „В сърцевината на всичко стои обаче човешкият интелект, не трябва да го забравяме“, категорична е Екатерина Миланова, информационен стратег, свързан с бизнес услугите на Telelink Business Services.
В тази връзка Сибина Ефтенова, партньор и ръководител на отдел "Търговско право и регулиране" в адвокатско бюро "Попов, Арнаудов и партньори", повдигна въпросът за правната отговорност, която носи изкуственият интелект. По думите ѝ се върви в насока за създаване на Фонд за заплащане на щети, причинени от роботи. "Обмисля се и задължителна застраховка на роботите", каза Ефтенова. „Все още се работи по тези така важни теми и всички чакаме да видим в бъдеще какво ще се случи, защото безспорно регулация е нужна“, добави тя.
"ЧЕЗ използва дронове при проверки на електрическите стълбове, които са на трудно проходими места", обясни Бъчваров. По думите му изкуственият интелект в лицето на дроновете влияе на около 2 млн. души в България. „Изкуственият интелект ни дава възможност да комбинираме данни, вследствие на това стигаме до концепцията на дигиталните близнаци“, обясни управителя на BICA, като добави, че дигиталните близнаци най-просто казано е вид симулация на определено действие. „В сферата на електрозахранването, чрез дигиталните близнаци ние можем да симулираме различни процеси като буря и пожари, което да ни помогне при решаването на проблемите“, добави още Бъчваров.
Експертът предупреди, че не трябва „да се хващаме на примамката на изкуствения интелект“ и да го използваме във всички сфери, само защото той прави нещата по-евтини. „Изкуственият интелект може да прави нещата по-евтини, но все пак трябва да внимаваме с него“, уточни генералният мениджър на BICA.
Концепцията за дигиталните близнаци беше доразвита и от проф. Силвия Илиева, от Факултета по математика и информатика към Софийския университет. По думите й ние, хората, помагаме на машините те да се развиват, а те от своя страна ни помагат да свършим по-добре работата си.
Проф. Илиева сподели за нов проект, който стартира Софийския университет, който ще се реализира с помощта на евросредства. „Ще бъде изграден технологичен хъб, в който ще се разработват дигитални близнаци на града. Тоест ще се правят модели на това как изглежда градът сега и как може да се промени към по-добро благодарение на технологиите. По думите на проф. Илиева това ще бъде място, на което младите хора ще могат да обменят идеи, които впоследствие да бъдат реализирани. „Бизнес моделът ни е насочен към изследването на различни етапи от развитието на умната индустрия и цифровия свят“, добави още тя.
И въпреки че AI вече е навсякъде, проф. Илиева бе категорична: „Изкуственият интелект не е края на човечността“.
Игит Карабаг, регионален директор за Източна Европа и Близкия изток на SAS, водеща компания в сферата на аналитичния и AI софтуер, също взе участие във втората част на панела "Хора vs машини: във времена на изкуствен интелект“, на конференцията „Изкуствен интелект и АЗ“ (AI&I). „Повече от 60% от идеите, които се появяват в лабораториите, свързани с изкуствения интелект, не се реализират на практика“, заяви Карабаг. По думите му това е проблем в световен мащаб, защото има „прекрасни идеи, които обаче остават завинаги във фабриката“, уточни регионалният директор на SAS.
Изкуственият интелект може да се дефинира като човешки действия, които трябва да се вложат в достатъчна машинна памет. „В сърцевината на всичко стои обаче човешкият интелект, не трябва да го забравяме“, категорична е Екатерина Миланова, информационен стратег, свързан с бизнес услугите на Telelink Business Services.
В тази връзка Сибина Ефтенова, партньор и ръководител на отдел "Търговско право и регулиране" в адвокатско бюро "Попов, Арнаудов и партньори", повдигна въпросът за правната отговорност, която носи изкуственият интелект. По думите ѝ се върви в насока за създаване на Фонд за заплащане на щети, причинени от роботи. "Обмисля се и задължителна застраховка на роботите", каза Ефтенова. „Все още се работи по тези така важни теми и всички чакаме да видим в бъдеще какво ще се случи, защото безспорно регулация е нужна“, добави тя.
