Два сценария за електроенергийния сектор в България

Асоциация на индустриалния капитал в България представи визията си за развитие на електроенергийното производство в страната ни с хоризонт до 2050 г. Предложени са два сценария, разработени от енергийните експерти на АИКБ. И двата са силно фокусирани върху значителен ръст на ВЕИ в страната като част от цялостен адекватен и устойчив електроенергиен сектор.

При първия сценарий са добавени базови паро-газови мощности, а при втория – нови ядрени. Моделите са разработени така, че страната ни да постигне оптимална ценова структура, мощностна и системна техническа обезпеченост, адекватна разполагаемост, електроенергиен баланс и устойчиви нисковъглеродни нива.

Сценариите за развитие на енергийната система бяха представени на специално организирана от АИКБ дискусия на тема „Дългосрочна визия за развитието на българската електроенергетика“. Целта на общественото обсъждане е постигане на експертен консенсус за балансирана, устойчива, дългосрочна енергийна стратегия, която да намери отражение в съответните национални документи, организационни стъпки и реализация.

Целта на АИКБ е да активизира обществен дебат, чрез който да намерим най-добрите решения за развитието електроенергийната система на България. Считаме, че подобна дискусия предоставя неутрална среда, на която да можете да изложите различни мнения и решения", каза председателят на АИКБ Васил Велев.

Той няма претенции, че моделите, които Асоциацията показаха, са съвършени. "Напротив, искаме да чуем критики и предложения, с които да имаме възможно най-добрите такива. Единствено по този начин ще можем да решим задачата за прехода, която да ни даде отговори как страната ни да има сигурна, чиста и достъпна електроенергия", каза той. Това от своя страна трябва да осигури необходимата конкурентоспособност на българската икономика.

Ако бяхме направили подобни дискусии преди 20 години, българските потребители нямаше да са платили 20 млрд. лв. повече заради сбъркани модели при инвестирането във ВЕИ в миналото и неизгодни споразумения за дългосрочно изкупуване на енергия.“

Представените от Асоциация на индустриалния капитал модели се базират на идеята за създаване на комплексен методически подход и поетапното оттегляне от производство на електроенергия от въглищни, топлофикационни и кондензационни централи на природен газ. Освен нови генериращи мощности, те включват и инвестиции в батерии и системи за съхранение на енергия, базирани на водородни технологии. Направените базови допускания в моделите са с времева проекция през 5 години до 2050 г., реален средногодишен ръст на БВП до 3.1%, инфлация до 2% и средногодишно оскъпяване на квотите за въглеродни емисии от 5 евро/т/г за периода.

При първия сценарий въглеродният отпечатък на страната ще е 63 кг/МВтч през 2050 г., с което България ще изпълни изискванията на ЕС, а потенциалната миксова цена за мегаватчас ще е под 74 евро. При този модел се запазва съществуващият капацитет на АЕЦ и ВЕЦ. Ръст в нетните мощности е заложен при вятърните, фотоволтаичните, електроцентралите на биомаса, както и нови геотермални и паро-газови централи с комбиниран цикъл.

Най-сериозно увеличение в капацитета е прогнозирано при фотоволтаичните централи – със 7600 МВт до 2050 г. Сериозен ръст е заложен и в капацитета на вятърните централи, при които в края на посочения период нарастването е с 1500 МВт до 2200 МВт. Новите паро-газови централи с комбиниран цикъл са заложени с нетна мощност от 500 МВт към 2050 г.

За да е устойчиво енергийното ни производство, при този сценарий България трябва да изгради системи за съхранение на енергия. Това включва комплекс за производство на водород чрез електролиза, комплекс за съхранение и комплекс от горивни клетки за електропроизводство. Разчетите показват, че има необходимост от 1500 МВт електролизори и 750 МВт горивни клетки. Особено удачно е изграждането на системи за съхранение на енергия да се комбинира с допълнителни мощности за производство на водород и използването му в България за целите на индустрията, транспорта, енергопроизводството, както и за развитие на експортния капацитет.

Общата стойност на предвидените инвестиции за осъществяването на този сценарий е 11.7 млрд. евро, в т.ч. 7.9 млрд. евро частни инвестиции.

Вторият сценарий припокрива заложените стойности на ВЕИ, но разглежда възможността за увеличаване на производството на електроенергия от АЕЦ вместо нови парогазови мощности. Предвиденото увеличение е от 1000 МВт. За устойчивостта на този сценарий България трябва да увеличи капацитета на системите за съхранение на енергия с допълнителни електролизори за 2500 МВт при запазване на капацитета на горивните клетки – в размер на 750 МВт.

При така разработения вариант въглеродния отпечатък на страната ни към 2050 г. ще е 38 кг/МВтч,  а потенциалната миксова цена за мегават час ще е под 75 евро. Общата стойност на предвидените инвестиции, необходими за осъществяването на този сценарий е 17 млрд. евро, в т.ч. 11.5 млрд. евро частни инвестиции.

Участие в дискусията взеха заместник-председателя на Народното събрание Росица Кирова, заместник-министъра на иновациите и растежа Карина Ангелиева, председателя на КЕВР Станислав Тодоров, изпълнителния директор на ЕСО Ангелин Цачев, началника на отдел „Енергийни баланси, секторни политики“ в Министерство на енергетиката Александър Давидов, представители на производителите на електроенергия, оператори на преносни и разпределителни мрежи, научната общност, неправителствени организации и сдружения от сектора, работодателските и синдикалните организации.