ЕЦБ е готова да намали лихвите

Очаква се Европейската централна банка (ЕЦБ) да намали лихвените проценти този четвъртък и да намекне за по-нататъшно облекчаване на паричната политика, пише POLITICO. Това се случва на фона на опитите на служителите в централната банка на еврозоната, заедно с останалия свят, да анализират последиците от политиките на президента на САЩ Доналд Тръмп за растежа.

Очаква се в четвъртък ЕЦБ да намали основната лихва по депозитите с 0.25 пр. пункта до 2.75%, а някои членове на Управителния съвет сигнализираха, че искат тя да бъде дори по-ниска – 2 процента до юни. Анализатори обаче са на мнение, че сигналите имат за цел да уверят, че ЕЦБ ще бъде на своето място, за да защити икономиката на еврозоната, ако САЩ наложат вносни мита за европейски стоки.

Инфлацията в еврозоната обаче се завърна през декември, като достигна 2.4 процента – най-високото ниво от юли. Политиците в ЕЦБ обаче очакваха да има временно покачване и посочиха, че основният сценарий на банката остава до голяма степен непокътнат. Което означава, че инфлацията ще бъде в целта за 2 процента през тази година, а ЕЦБ ще продължи постепенно да намалява лихвения процент по депозитите до 2 процента.

Междувременно икономиката продължава да буксува, едва компенсирайки свиването в Германия и Франция с растеж на други места в Блока през януари.

Тъй като прогнозите вървят по план, има ясен аргумент за извършване на съкращенията, които са включени“, каза икономистът от JP Morgan Грег Фузеси.

От миналия юни ЕЦБ понижи лихвения процент по депозитите от рекордно високите 4 процента до 3 процента в момента. Независимо от ангажимента на ЕЦБ „да следва подход, зависим от данни и среща по среща“, няколко политици там, включително влиятелният шеф на френската централна банка Франсоа Вилерой дьо Галау, намекнаха миналата седмица, че подкрепят последователни съкращения докато лихвата по депозитите достигне 2 процента през лятото.

Дългата тарифна сянка

Заседанието на Управителния съвет ще бъде засенчено от надвисналата заплаха от митата на САЩ. Те биха могли да засегнат икономиката на еврозоната по различни начини – или като засегнат износителите от еврозоната, или като накарат Европейската комисия да наложи свои собствени мита в отговор.

През уикенда Тръмп демонстрира готовността си да приложи такива мерки, за да принуди търговските партньори да отстъпят по други въпроси, заплашвайки с 50-процентен данък върху колумбийския износ, след като той отказа да приеме самолет, депортиращ нелегални имигранти обратно в родината им. Колумбийското правителство веднага отстъпи и тарифната заплаха беше отменена.

Financial Times съобщи в понеделник, че бъдещият министър на финансите Скот Бесент е предложил първоначално да се наложат 2.5% мита върху целия внос в САЩ, които да се повишават с подобна сума на месечна база, в зависимост от преговорите с търговските партньори на Вашингтон. Това би било по-малко от най-лошия сценарий, представен от Тръмп преди изборите миналата година.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард трябва да се срещне с председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен тази вечер в Брюксел и докато ЕЦБ казва, че разговорът им няма да засяга срещата на Управителния съвет тази седмица, заплахата от свързани с търговията въздействия върху икономиката е била въпрос от взаимен интерес от месеци.

Къде е „неутралното“?

Докато анализаторите до голяма степен са съгласни, че намалението на лихвите тази седмица и през март е сигурно, те предупредиха, че всякакви насоки извън това може да са преждевременни, предвид несигурността около икономическите перспективи. До април обаче ЕЦБ трябва да има много по-ясна представа за вида мита, които Тръмп ще наложи на Европа и дали те представляват значима заплаха за растежа или инфлацията.

ЕЦБ вече открито говори за преминаване към неутрална политика, от рестриктивната, която следваше през последните три години. Въпреки това, определянето на какво ниво лихвените проценти са неутрални – нито стимулират икономиката, нито я задържат – е по-скоро изкуство, отколкото наука. ЕЦБ изчислява, че може да бъде някъде между 1.75 и 2.5 процента.

Глобалният ръководител на макросектора на ING Карстен Бжески твърди, че достигането на горния край на този диапазон може да накара ястребите да настояват за по-бавни движения след това. Тъй като процентите се приближават до неутрална територия, дебатът вероятно ще стане по-разгорещен. Шефът на холандската централна банка Клаас Нот предупреди миналата седмица да не се насочва към „стимулиращ режим“.

По подобен начин икономистът на Société Générale Анатоли Аненков каза, че агресивните сигнали от политиците миналата седмица може да са били опит за „предпазни насоки преди потенциално вредни търговски политики на САЩ“.

Но ако икономиката се задържи, каза той, ЕЦБ може да се почувства „задължена да премине към тримесечни лихвени решения след март“.