ЕЦБ обяви курс към „позеленяване“

Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви, че постепенно ще „озелени“ 344 млрд. евро от своя корпоративен дългов портфейл. Това е една от най-значимите промени на централната банка досега в посока по-голяма устойчивост, пише EUobserver.

Евросистемата постепенно ще декарбонизира своите корпоративни облигации“, каза членът на борда на ЕЦБ Изабел Шнабел.

Това ще става постепенно при годишните изкупувания през следващите години.

От октомври банката ще реинвестира падежиращи облигации в по-устойчиви фирми. При вземането на тези инвестиционни решения ЕЦБ ще разглежда минали резултати, планирани цели за намаляване на въглеродните емисии и публично оповестени данни за климата.

ЕЦБ няма да изключва никакви компании от своите инвестиционни операции, надявайки се, че достъпът до закупуването на зелени облигации „ще даде на всички тези компании стимул да станат по-екологични“, каза Шнабел.

Чрез екологизиране на своите операции по изкупуване на облигации ЕЦБ има за цел да приведе паричната си политика в съответствие с целта за задържане на повишението на глобалната температура в рамките на 1.5 градуса спрямо прединдустриалните нива – цел, заложена в Парижкото споразумение от 2015 г. По този начин се очаква рискът от екстремни климатични събития да бъде ограничен.

Академичните среди и гражданското общество отдавна твърдят, че ЕЦБ трябва да екологизира своите операции по отпускане на парични заеми.

Новите правила към момента са най-амбициозните в света на централните банки“, написа в Twitter Даниела Габор, професор по икономика и макрофинанси в Университета на Западна Англия, и един от авторите на документ от 2020 г. по темата.

ЕЦБ също така планира да ограничи дела на замърсяващите активи, които търговските банки могат да използват като обезпечение, когато заемат средства от централната банка, допълнително ограничавайки емитирането на замърсяващи облигации.

Климатичен риск

Съобщението идва на фона на нарастваща загриженост сред централните банкери за екстремните сътресения, предизвикани от околната среда или климата, застрашаващи финансовата стабилност – така наречените „събития на зеления лебед“.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард още през юли 2020 г. обеща зелена парична политика.

Изпълнителният член Франк Елдерсън, отговарящ за екологичните операции на банката, го нарече „единственият най-определящ проблем за човечеството“.

Но консервативните членове на Управителния съвет на банката се противопоставиха на усилията на ЕЦБ за екологизиране. През април белгийският централен банкер Пиер Вунш каза, че не е ролята на паричната политика да прави разлика между покупките на активи с високи и ниски въглеродни емисии.

Той е сред онези, които се придържат към противоречивата идея за „пазарен неутралитет“, според която централните банкери не трябва да се месят в кредитните потоци, тъй като финансовите пазари (инвеститори и търговски банкери) са по-способни да насочват парите там, където са необходими.

Но в реч по повод промяна на парадигмата през юни 2021 г. Шнабел нанесе удар по тази идея, когато призна, че кредитните операции на централната банка „показват присъщо пристрастие към големите фирми в индустрии с интензивни въглеродни емисии“, тъй като тези предприятия обикновено издават облигации, за да финансират своите операции.

Вместо да бъдат „пазарно неутрални“, схемите за изкупуване на корпоративни облигации, разработени от ЕЦБ в отговор на финансовата криза и пандемията, са облагодетелствали прекалено много компаниите, работещи с изкопаеми горива, и тежката промишленост, което е в конфликт с програмата на ЕС за климата.

И както Шнабел заключи през юни миналата година, ЕЦБ е „законово задължена“ да помогне за предотвратяване на дестабилизирането на икономиката от изменението на климата, добавяйки, че принципът на пазарна неутралност „трябва да бъде заменен“.