EDIT on the ROAD ще срещне иновативния с традиционния бизнес
В тази инициатива мрежата EDIT ще си партнира с технологичния гигант Google, който съфинансира събитието
Саша Безуханова, основател на MOVE.BG и отворената мрежа за дигитални иновации EDIT.BG:
~ 11 мин.
Георги Желязков Саша Безуханова е специалист по дигиталните въпроси, ангел-инвеститор и филантроп с над 20 годишен управленски опит в HP и широк обществен принос. Дългият списък от бизнес и обществени успехи на Саша през годините включва позиционирането на България като ИТ център от световно значение, подпомагане на предприемаческата култура и подкрепата й на жените в бизнеса в България и на европейско ниво. През 2013 г. преустановява бизнес кариерата си, като се фокусира върху работа в подкрепа на обществото чрез иновация, образование и сътрудничество.
Саша е основател на MOVE.BG - непартийна платформа за дебат и общо действие за намиране на устойчиви решения за държавата, икономиката и обществото чрез иновация, участие и съвместна работа. Тя създава и EDIT.BG - отворена мрежа за дигитални иновации.
- Г-жо Безуханова, мрежата EDIT стартира нова, доста мащабна инициатива – EDIT on the ROAD. Какви цели си поставяте с нея?
Новата ни инициатива представлява едно тримесечно турне в седем града на България, с което ще срещнем стартиращите дигитални компании с традиционния бизнес по места. На първо място идеята е те да се запознаят. Вярваме, че тези млади носители на технологично познание могат да допринесат за въвеждането на дигитални продукти и технологии в предприятията по места. А традиционният бизнес чрез поръчки може да подпомогне пазарното утвърждаване на иновативните дигиталните компании. Тази колаборация ще подкрепи устойчивото развитие на модерна икономика на регионално ниво. Това е мисията на EDIT on the ROAD.
Откриващото събитие е на 18 август във Варна и сме избрали един по-нетрадиционен старт на инициативата ни. Ще срещнем дигиталните предприемачи с артисти, а фокусът е дигиталното изкуство. Дигиталното създаване и творчеството на артистите са двете лица на един творчески процес и ние искаме да излъчим това послание. Освен това има много възможности за това дигиталните инженери и артистите да си партнират в създаването на общи продукти като дигитално изкуство и във всички аспекти на креативните индустрии. Искаме да стимулираме и този процес.
- В момента дигиталният и конвенционалният бизнес имат ли допирни точки?
Като че ли дигиталните предприемачи живеят в свой свят, а традиционният бизнес,– в друг. Изостава дигитализирането на конвенционалният бизнес в страната ни. Според европейски статистики едва 35% от малките и средни компаниите имат сайтове, а експертните управленски системи използват едва 8%.
Вярвам, че с тази национална обиколка ще изиграем стимулираща роля дигиталните компании и традиционните бизнеси да започнат да работят заедно и устойчиво за използване на дигитални инструменти в помощ на развитие на пазарите и конкурентността си. Това е и възможност за иновативните дигиталните компании да намерят пазар в България. Много от тези предприемачи по-скоро мислят за външните пазари, но има и какво да се направи тук. Това ще даде устойчивост на икономическата среда по региони.
- Какво всъщност ще се случи на EDIT on the ROAD?
В рамките на тези регионални срещи сме предвидили да има едно вдъхновяващо представяне от предприемач от съответния град, който е развил успешен бизнес на регионално или глобално ниво. След това ще представим дигитални инструменти в подкрепа на бизнеса, а в предвидената следобедна сесия ще поговорим конкретно как дигиталните предприемачи и представителите на традиционния бизнес могат да партнират за устойчиво развитие на модерна икономика в града и региона .
Това е програмата ни във всеки град. Също така, в рамките на тази обиколка ще правим проучване за тенденциите на регионално ниво за икономическо развитие в отделните региони. Тези резултати заедно с проучването на дигиталните стартъпи, т.нар. мапинг, ще бъдат представени на конференция на 23 ноември. Тя ще е заключителното събитие на EDIT on the ROAD, което ще се проведе в София.
Освен с Google, в тази инициатива си партнираме с БСК, които ни помагат чрез регионалните си звена. Има много добър отклик от тяхна страна. Също така си партнираме с бизнес хъба на КРИБ в Бургас, някои от академичните центрове също заявиха желание и интерес да се включат в регионалните срещи.
- Избрали сте да посетите осем областни града – Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора, Велико Търново, Габрово, Враца и Русе Там ли е потенциалът за развитие на дигиталното предприемачество?
Това са по-скоро хъбовете за развитие на дигитални технологии извън София. София е лидер, там екосистемата е развита и концентрацията е голяма. С програмата не EDIT целим да подпомогнем развитието с пренасянето на този опит и в страната. На всяко от тези места, което ще посетим, в споделените работни места и хакерски пространства се развиват местни дигитални общности. На тези места се развиват много интересни клъстери с локална специфика. Навсякъде се разработва софтуер и дизайн, развива се електронна търговия. Но в Стара Загора например си имат свое специфична практика в областта на Интернет на нещата. Изградили са нискоенергийна мрежа, която може да се използва за събиране на данни. Там работят и с общината, събират данни от различни сензори, например за трафик, за чистота на въздуха. В Стара Загора се работи също по проектиране на електроника, такъв опит има и в Бургас.. В Габрово голяма част от компаниите освен с разработване на софтуер, се занимават и с обработка на данни. Тези сцецифични клъстери на експертиза по градовете са стимулирани от нуждите на местната икономика и са добри примери за партньорство на дигиталния и традиционен бизнес. Бихме искали да стимулираме допълнително този процес.
- В по-малките градове има ли потенциал за развитие на дигитално предприемачество?
Има тенденция за концентрация в по-големите градове и тя не е българска. В момента светът се организира около колаборация и споделено създаване, в бизнеса и във всички области на живота . Не случайно все повече нови компании работят в споделени пространства (coworking) и те се развиват в големите градове, които са и хъбове на знание и опит. Но много талантливи млади хора излизат от малките градове и мога да ви дам пример от последната седмица . Наскоро бях жури в един конкурс на Техническия университет „Моят 3D свят“ за ученици . Двата печеливши проекта бяха на момче от Кюстендил на 17 години, и на момиче на 16г. от село Гюленица. Това което искам да каже е, че талантът е навсякъде. Въпросът е доколко има възможности чисто образователно, от гледна точка на израстване и опит, тези хора да развият в максимална степен потенциала си на родното си място.
С EDIT on The ROAD вярвам, че ще допринесем за разширяване на възможностите младите хора да развият своя капацитет, да получат достъп до менторство и финансиране, както и пазар на местно ниво. Активно работим с дигиталните общности в отделните градове, които са двигателите на този процес на място.
Когато говорим за талант , тръгнал от по-малък град добър пример е един от лекторите на EDIT on the ROAD. Това е Владимир Койлазов, който стана първият българин носител на технологичен Оскар. Всичко при него тръгва от кръжока по информатика в русенската английска гимназия. Другият много хубав пример за талант, който остава и развива родния си град е Враца софтуер общество и тяхната академия.
- Може ли в тези малки градове да се създават хъбове и те да тласнат регионалните икономики нагоре?
Очевидно е, че програмирането е такава дейност, която може да се извършва отвсякъде. Има хора, които избират различен начин на живот и излизат от големите градове. Но ако говорим за икономика и възможности за по-системен процес на национално ниво, за създаване и развитие на компании с международна значимост, за продуктови иновации, което е и амбицията на нашата програма, няма как да се случат нещата в малките общини или селата.
- Как се стигна до Вашето партньорство с Google?
Google са един от основните организатори на инициативата New Europe 100. Преди две години ме поканиха и бях избрана за един от стоте Challengers в Централна и Източна Европа. Там се запознахме с екипа, който отговаря регионално за България. Move.bg и работата ни за промяна и модернизиране на България беше причината за тази наша среща. Когато преди година решихме да стартираме програмата EDIT, утвърдихме контакта с тях . Те познават програмата EDIT, познават и други инициативи, които сме развивали в MOVE.BG. Когато решихме да направим тази тримесечна програма ги поканихме да ни партнират, защото те имат много онлайн инструменти за подкрепа на малкия и среден бизнес. Искаме да ги представим пред тези, които се нуждаят от тях и да подкрепим бизнес успеха им в дигитално свързания свят.
В рамките на инициативата ние имаме предвидена обучителна част, в която представяме такъв тип инструменти на Google, които са полезни за малкия и среден бизнес. Много сме щастливи, че Google приеха да работят с нас по тази задача. Това е първото по голямо начинание, за което те инвестират внимание и ресурс в България и вярвам, че това ще отвори врата за по-сериозно партньорство в следващи периоди.
- А финансово Google подкрепят ли ви?
Да, те частично финансират проекта. Той се финансира от Google и Move.bg
- Какви са Вашите наблюдения за развитието на дигиталното предприемачество в България?
Между 2012 и 2016 г., в голяма степен благодарение на наличието на фондове за инвестиции в стартираши компании, се разви дигиталната екосистема. Нашият мапинг показа, че има поне 500 предприемачи в дигиталната сфера в България днес.
Вече има и добри новини. NEVEQ още от първия си бач продадоха компании за не малки суми. Авиоплатформата Vayant, и FinAnalytica са примери. Добра сделка в началото на тази година е тази с Метрило – инвестиция от 600 хил. евро, осъществена съвместно с австрийски фонд и LAUNCHub. Не е като да няма страхотни примери.
Но все пак, ако погледнем тези много добри истории и ги поставим на глобален фон, има още какво да се направи. Освен фондовете, които дадоха добър старт, има добра тенденция индивидуални български ангели-инвеститори да инвестират финансово в стартиращи компании. Този процес е в началото си, но той е важен, за да има устойчивост на дигиталната бизнес среда. Защото еврофондовете и проектите, които идват с европейска подкрепа, имат определен лимит, цел и правила. Ако искаме да има ръст и финансово съпровождане за тези компании, които са стартирали и са се утвърдили на пазара, има нужда от системен достъп до други източници на финансиране.
За жалост в България все още няма достатъчно добро разбиране на национално ниво за това, че подкрепата за стартиращите компании трябва да бъде приоритет. Примерите от чужбина са много. В Лисабон например има огромна национална програма, подкрепена финансово от държавата. Наскоро обявиха откриването на споделено пространство с 10000 работни места. В Париж има Station Five с 3000 – частна инициатива с подкрепата на държавата. В Полша дигиталното развитие е огромен приоритет – отвориха иновационен фонд на стойност 150 млн. евро. Има какво да направи нашето правителство.
Частните капитали започват да разпознават по естествен път стартиращите компании като алтернатива за инвестиции. Създават се ангелски мрежи. Пример е CIO Angel Network.. Това е третият такъв ангелски клуб, но исторически времето е подходящо, за да получи по-голяма популярност и роля. По същество това е споделен фонд, който се управлява професионално. Има управляващ борд, който решава на практика как общите пари да се инвестират.
Има, разбира се, и интерес и от чужди ангели. Има индивидуални инвестиции на хора, които са по-скоро професионалисти в дигиталната индустрия и имат свои инвестиции, обикновено в партньорство с фондове. Това е и устойчивият начин да се подкрепи процесът по развитие на стартъп системата.
- Как разбирате държавната подкрепа – като създаване на фондове за финансиране или по-скоро като създаване на подходяща среда?
Чисто финансово съществува механизъм, изграден в рамките на Европейските програми. Министерството на икономиката сключи около 50 договора за иновации в стартиращи компании на стойност около 20 млн. лв. Сега е разширен с около 11 млн. лв. за още 30 проекта. Но това не е достатъчно. Липсва на институционално ниво разбирането за нужната интегрална подкрепа на тези компании. Когато говорим за това какво държавата конкретно може да направи, тя може да осигури подкрепяща среда за младите компании - да ги освободи от конкретни данъци, когато дадена компания отговаря на критериите, че е стартиращ бизнес, че създава продукт. Тези компании не трябва да бъдат третирани с регулаторните механизми на зрели бизнеси с развити екипи . Има практики по света, че такъв тип компании са освободени изцяло от данъци за три години. Това би трябвало да е част от една цялостна икономическа стратегия за подкрепа на новия бизнес.
Друг много съществен център за подкрепа на иновативните идеи са програмите в университетите, които трябва да са естествените центрове за експериментиране, да имат свои инкубатори, в които с подкрепа на преподавателите и хора от бизнеса, да създават възможност компаниите да прохождат и да тестват идеи. Това в България не се случва. Нашето проучване от миналата година беше доста информативно в тази посока. Когато питахме стартиращите компании откъде черпят знание и идеи, едва 9% отговориха, че от университетите.
Има нужда от един изцяло различен поглед. Да се промени начинът, по който се гледа и се подкрепя тази иновативна икономика. Не сме дали доста добри идеи в нашето проучване, което представихме през май пред правителството.
- Стартиращите дигитални компании мечтаят да се продадат или да се развиват и да създадат успешен бизнес сами?
Има ги и двата типа. Компаниите, които развиват продукт, който е потенциално интегрируем в една по-голяма верига на доставки или допълва портфолиото на голяма корпорация, тогава по-често бизнес развитието е планирано с крайна цел тя да намери своя купувач. Има обаче други компании, които имат амбициите да станат еднорози, или както ние ги наричаме патриотично „лъворози“. В нашия кръг има такъв тип компании, които развиват продуктите си на глобалните пазари. Те неколкократно отказват предложения да бъдат купени. Вярвам, че в близките година-две ще се роди и в България такава компания, която да бъде българският Skype, например.
- Каква част от стартиращите дигитални компании са успешни?
Въпросът е как мерим успеха, когато говорим за стартиращ бизнес. Във философията на стартиращия бизнес е заложен опитът през неуспеха. Всъщност, ценността тук е в това хората да имат свободата да генерират нови идеи. Да експериментират. Не всички успяват, но в процеса на опитване се трупа опит, който ражда успешна компания. Тъкмо това е характеристиката на стартъп средата.
Колко опити има и колко са ‚проходилите‘ компании, е трудно да бъде измерено. Много от тези идеи остават на равнището на неформалните колаборативни кръгове, много от софтуеристите обикновено едновременно разработват няколко идеи в различни екипи. Освен това, преакселераторските програми, които имат изключително важна роля в израстването на стартиращите дигитални и не само компании, са първото сито и едно добро училище за това дали има смисъл да се инвестира време и ресурс в идеята.
Така че по-скоро има смисъл ние да мерим тези, които са проходили и да следим как порастват. Истинското препятствие в развитието на стартираша компания е „мъртвата долина“. Имаш 2-3 клиенти, имаш добра идея, намерил се е кой да я финансира, но липсата на знания как от приятелски бизнес и ентусиазъм да вдигнеш компанията така, че да има собствена култура, механизми за управление, успех на международни пазари, адекватно ценообразуване и пр., там се препъват доста от компаниите и има смисъл да бъдат подкрепени в израстването си.
- Кои са основните проблеми пред дигиталните предприемачи?
Финансирането не е основния проблем, както се тиражира. Финансиране има и ще продължава да има. Още повече, че догодина има 300 млн. евро, които теоретично трябва да се разпределят по стартиращи компании, има и частни инициативи.. Предизвикателство е липсата на институционална подкрепа и непознаването на спецификата на дигиталния бизнес. Фактор е ограниченото управленско познание, много често липсват партньорства с международни мрежи, липсата на знания за чуждите пазари, липсата на контакти. Всичко това са предизвикателства пред стартиращите предприемачите.
Достъпът до експерти е също ограничителен фактор. Основен дефицит са инженери със специализирани умения и дигитални маркетинг експерти. Би трябвало да се облекчи режима за наемане на чужденци. Има известни институционални стъпки в тази посока, но процедурите са много тромави. Подобряването и облекчаването на административната среда за всички, ще помогне и на тези млади хора с малки екипи да освободят ресурс за развитие на бизнеса си.
Има предизвикателства, но има и много добри перспективи и тенденции. Все по-често се чува името на България във връзка с добри успешни разпознати в чужбина бизнеси и талантливи български специалисти. Само за една година споделените работни места в България са се увеличили от 4-5 на 35 и това е окуражителна тенденция. Дигитални общности се развиват в цялата страна. Вярвам, че с EDIT on the ROAD ние допълнително ще стимулираме този процес.
Саша е основател на MOVE.BG - непартийна платформа за дебат и общо действие за намиране на устойчиви решения за държавата, икономиката и обществото чрез иновация, участие и съвместна работа. Тя създава и EDIT.BG - отворена мрежа за дигитални иновации.
- Г-жо Безуханова, мрежата EDIT стартира нова, доста мащабна инициатива – EDIT on the ROAD. Какви цели си поставяте с нея?
Новата ни инициатива представлява едно тримесечно турне в седем града на България, с което ще срещнем стартиращите дигитални компании с традиционния бизнес по места. На първо място идеята е те да се запознаят. Вярваме, че тези млади носители на технологично познание могат да допринесат за въвеждането на дигитални продукти и технологии в предприятията по места. А традиционният бизнес чрез поръчки може да подпомогне пазарното утвърждаване на иновативните дигиталните компании. Тази колаборация ще подкрепи устойчивото развитие на модерна икономика на регионално ниво. Това е мисията на EDIT on the ROAD.
Откриващото събитие е на 18 август във Варна и сме избрали един по-нетрадиционен старт на инициативата ни. Ще срещнем дигиталните предприемачи с артисти, а фокусът е дигиталното изкуство. Дигиталното създаване и творчеството на артистите са двете лица на един творчески процес и ние искаме да излъчим това послание. Освен това има много възможности за това дигиталните инженери и артистите да си партнират в създаването на общи продукти като дигитално изкуство и във всички аспекти на креативните индустрии. Искаме да стимулираме и този процес.
- В момента дигиталният и конвенционалният бизнес имат ли допирни точки?
Като че ли дигиталните предприемачи живеят в свой свят, а традиционният бизнес,– в друг. Изостава дигитализирането на конвенционалният бизнес в страната ни. Според европейски статистики едва 35% от малките и средни компаниите имат сайтове, а експертните управленски системи използват едва 8%.
Вярвам, че с тази национална обиколка ще изиграем стимулираща роля дигиталните компании и традиционните бизнеси да започнат да работят заедно и устойчиво за използване на дигитални инструменти в помощ на развитие на пазарите и конкурентността си. Това е и възможност за иновативните дигиталните компании да намерят пазар в България. Много от тези предприемачи по-скоро мислят за външните пазари, но има и какво да се направи тук. Това ще даде устойчивост на икономическата среда по региони.
- Какво всъщност ще се случи на EDIT on the ROAD?
В рамките на тези регионални срещи сме предвидили да има едно вдъхновяващо представяне от предприемач от съответния град, който е развил успешен бизнес на регионално или глобално ниво. След това ще представим дигитални инструменти в подкрепа на бизнеса, а в предвидената следобедна сесия ще поговорим конкретно как дигиталните предприемачи и представителите на традиционния бизнес могат да партнират за устойчиво развитие на модерна икономика в града и региона .
Това е програмата ни във всеки град. Също така, в рамките на тази обиколка ще правим проучване за тенденциите на регионално ниво за икономическо развитие в отделните региони. Тези резултати заедно с проучването на дигиталните стартъпи, т.нар. мапинг, ще бъдат представени на конференция на 23 ноември. Тя ще е заключителното събитие на EDIT on the ROAD, което ще се проведе в София.
Освен с Google, в тази инициатива си партнираме с БСК, които ни помагат чрез регионалните си звена. Има много добър отклик от тяхна страна. Също така си партнираме с бизнес хъба на КРИБ в Бургас, някои от академичните центрове също заявиха желание и интерес да се включат в регионалните срещи.
- Избрали сте да посетите осем областни града – Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора, Велико Търново, Габрово, Враца и Русе Там ли е потенциалът за развитие на дигиталното предприемачество?
Това са по-скоро хъбовете за развитие на дигитални технологии извън София. София е лидер, там екосистемата е развита и концентрацията е голяма. С програмата не EDIT целим да подпомогнем развитието с пренасянето на този опит и в страната. На всяко от тези места, което ще посетим, в споделените работни места и хакерски пространства се развиват местни дигитални общности. На тези места се развиват много интересни клъстери с локална специфика. Навсякъде се разработва софтуер и дизайн, развива се електронна търговия. Но в Стара Загора например си имат свое специфична практика в областта на Интернет на нещата. Изградили са нискоенергийна мрежа, която може да се използва за събиране на данни. Там работят и с общината, събират данни от различни сензори, например за трафик, за чистота на въздуха. В Стара Загора се работи също по проектиране на електроника, такъв опит има и в Бургас.. В Габрово голяма част от компаниите освен с разработване на софтуер, се занимават и с обработка на данни. Тези сцецифични клъстери на експертиза по градовете са стимулирани от нуждите на местната икономика и са добри примери за партньорство на дигиталния и традиционен бизнес. Бихме искали да стимулираме допълнително този процес.
- В по-малките градове има ли потенциал за развитие на дигитално предприемачество?
Има тенденция за концентрация в по-големите градове и тя не е българска. В момента светът се организира около колаборация и споделено създаване, в бизнеса и във всички области на живота . Не случайно все повече нови компании работят в споделени пространства (coworking) и те се развиват в големите градове, които са и хъбове на знание и опит. Но много талантливи млади хора излизат от малките градове и мога да ви дам пример от последната седмица . Наскоро бях жури в един конкурс на Техническия университет „Моят 3D свят“ за ученици . Двата печеливши проекта бяха на момче от Кюстендил на 17 години, и на момиче на 16г. от село Гюленица. Това което искам да каже е, че талантът е навсякъде. Въпросът е доколко има възможности чисто образователно, от гледна точка на израстване и опит, тези хора да развият в максимална степен потенциала си на родното си място.
С EDIT on The ROAD вярвам, че ще допринесем за разширяване на възможностите младите хора да развият своя капацитет, да получат достъп до менторство и финансиране, както и пазар на местно ниво. Активно работим с дигиталните общности в отделните градове, които са двигателите на този процес на място.
Когато говорим за талант , тръгнал от по-малък град добър пример е един от лекторите на EDIT on the ROAD. Това е Владимир Койлазов, който стана първият българин носител на технологичен Оскар. Всичко при него тръгва от кръжока по информатика в русенската английска гимназия. Другият много хубав пример за талант, който остава и развива родния си град е Враца софтуер общество и тяхната академия.
- Може ли в тези малки градове да се създават хъбове и те да тласнат регионалните икономики нагоре?
Очевидно е, че програмирането е такава дейност, която може да се извършва отвсякъде. Има хора, които избират различен начин на живот и излизат от големите градове. Но ако говорим за икономика и възможности за по-системен процес на национално ниво, за създаване и развитие на компании с международна значимост, за продуктови иновации, което е и амбицията на нашата програма, няма как да се случат нещата в малките общини или селата.
- Как се стигна до Вашето партньорство с Google?
Google са един от основните организатори на инициативата New Europe 100. Преди две години ме поканиха и бях избрана за един от стоте Challengers в Централна и Източна Европа. Там се запознахме с екипа, който отговаря регионално за България. Move.bg и работата ни за промяна и модернизиране на България беше причината за тази наша среща. Когато преди година решихме да стартираме програмата EDIT, утвърдихме контакта с тях . Те познават програмата EDIT, познават и други инициативи, които сме развивали в MOVE.BG. Когато решихме да направим тази тримесечна програма ги поканихме да ни партнират, защото те имат много онлайн инструменти за подкрепа на малкия и среден бизнес. Искаме да ги представим пред тези, които се нуждаят от тях и да подкрепим бизнес успеха им в дигитално свързания свят.
В рамките на инициативата ние имаме предвидена обучителна част, в която представяме такъв тип инструменти на Google, които са полезни за малкия и среден бизнес. Много сме щастливи, че Google приеха да работят с нас по тази задача. Това е първото по голямо начинание, за което те инвестират внимание и ресурс в България и вярвам, че това ще отвори врата за по-сериозно партньорство в следващи периоди.
- А финансово Google подкрепят ли ви?
Да, те частично финансират проекта. Той се финансира от Google и Move.bg
- Какви са Вашите наблюдения за развитието на дигиталното предприемачество в България?
Между 2012 и 2016 г., в голяма степен благодарение на наличието на фондове за инвестиции в стартираши компании, се разви дигиталната екосистема. Нашият мапинг показа, че има поне 500 предприемачи в дигиталната сфера в България днес.
Вече има и добри новини. NEVEQ още от първия си бач продадоха компании за не малки суми. Авиоплатформата Vayant, и FinAnalytica са примери. Добра сделка в началото на тази година е тази с Метрило – инвестиция от 600 хил. евро, осъществена съвместно с австрийски фонд и LAUNCHub. Не е като да няма страхотни примери.
Но все пак, ако погледнем тези много добри истории и ги поставим на глобален фон, има още какво да се направи. Освен фондовете, които дадоха добър старт, има добра тенденция индивидуални български ангели-инвеститори да инвестират финансово в стартиращи компании. Този процес е в началото си, но той е важен, за да има устойчивост на дигиталната бизнес среда. Защото еврофондовете и проектите, които идват с европейска подкрепа, имат определен лимит, цел и правила. Ако искаме да има ръст и финансово съпровождане за тези компании, които са стартирали и са се утвърдили на пазара, има нужда от системен достъп до други източници на финансиране.
За жалост в България все още няма достатъчно добро разбиране на национално ниво за това, че подкрепата за стартиращите компании трябва да бъде приоритет. Примерите от чужбина са много. В Лисабон например има огромна национална програма, подкрепена финансово от държавата. Наскоро обявиха откриването на споделено пространство с 10000 работни места. В Париж има Station Five с 3000 – частна инициатива с подкрепата на държавата. В Полша дигиталното развитие е огромен приоритет – отвориха иновационен фонд на стойност 150 млн. евро. Има какво да направи нашето правителство.
Частните капитали започват да разпознават по естествен път стартиращите компании като алтернатива за инвестиции. Създават се ангелски мрежи. Пример е CIO Angel Network.. Това е третият такъв ангелски клуб, но исторически времето е подходящо, за да получи по-голяма популярност и роля. По същество това е споделен фонд, който се управлява професионално. Има управляващ борд, който решава на практика как общите пари да се инвестират.
Има, разбира се, и интерес и от чужди ангели. Има индивидуални инвестиции на хора, които са по-скоро професионалисти в дигиталната индустрия и имат свои инвестиции, обикновено в партньорство с фондове. Това е и устойчивият начин да се подкрепи процесът по развитие на стартъп системата.
- Как разбирате държавната подкрепа – като създаване на фондове за финансиране или по-скоро като създаване на подходяща среда?
Чисто финансово съществува механизъм, изграден в рамките на Европейските програми. Министерството на икономиката сключи около 50 договора за иновации в стартиращи компании на стойност около 20 млн. лв. Сега е разширен с около 11 млн. лв. за още 30 проекта. Но това не е достатъчно. Липсва на институционално ниво разбирането за нужната интегрална подкрепа на тези компании. Когато говорим за това какво държавата конкретно може да направи, тя може да осигури подкрепяща среда за младите компании - да ги освободи от конкретни данъци, когато дадена компания отговаря на критериите, че е стартиращ бизнес, че създава продукт. Тези компании не трябва да бъдат третирани с регулаторните механизми на зрели бизнеси с развити екипи . Има практики по света, че такъв тип компании са освободени изцяло от данъци за три години. Това би трябвало да е част от една цялостна икономическа стратегия за подкрепа на новия бизнес.
Друг много съществен център за подкрепа на иновативните идеи са програмите в университетите, които трябва да са естествените центрове за експериментиране, да имат свои инкубатори, в които с подкрепа на преподавателите и хора от бизнеса, да създават възможност компаниите да прохождат и да тестват идеи. Това в България не се случва. Нашето проучване от миналата година беше доста информативно в тази посока. Когато питахме стартиращите компании откъде черпят знание и идеи, едва 9% отговориха, че от университетите.
Има нужда от един изцяло различен поглед. Да се промени начинът, по който се гледа и се подкрепя тази иновативна икономика. Не сме дали доста добри идеи в нашето проучване, което представихме през май пред правителството.
- Стартиращите дигитални компании мечтаят да се продадат или да се развиват и да създадат успешен бизнес сами?
Има ги и двата типа. Компаниите, които развиват продукт, който е потенциално интегрируем в една по-голяма верига на доставки или допълва портфолиото на голяма корпорация, тогава по-често бизнес развитието е планирано с крайна цел тя да намери своя купувач. Има обаче други компании, които имат амбициите да станат еднорози, или както ние ги наричаме патриотично „лъворози“. В нашия кръг има такъв тип компании, които развиват продуктите си на глобалните пазари. Те неколкократно отказват предложения да бъдат купени. Вярвам, че в близките година-две ще се роди и в България такава компания, която да бъде българският Skype, например.
- Каква част от стартиращите дигитални компании са успешни?
Въпросът е как мерим успеха, когато говорим за стартиращ бизнес. Във философията на стартиращия бизнес е заложен опитът през неуспеха. Всъщност, ценността тук е в това хората да имат свободата да генерират нови идеи. Да експериментират. Не всички успяват, но в процеса на опитване се трупа опит, който ражда успешна компания. Тъкмо това е характеристиката на стартъп средата.
Колко опити има и колко са ‚проходилите‘ компании, е трудно да бъде измерено. Много от тези идеи остават на равнището на неформалните колаборативни кръгове, много от софтуеристите обикновено едновременно разработват няколко идеи в различни екипи. Освен това, преакселераторските програми, които имат изключително важна роля в израстването на стартиращите дигитални и не само компании, са първото сито и едно добро училище за това дали има смисъл да се инвестира време и ресурс в идеята.
Така че по-скоро има смисъл ние да мерим тези, които са проходили и да следим как порастват. Истинското препятствие в развитието на стартираша компания е „мъртвата долина“. Имаш 2-3 клиенти, имаш добра идея, намерил се е кой да я финансира, но липсата на знания как от приятелски бизнес и ентусиазъм да вдигнеш компанията така, че да има собствена култура, механизми за управление, успех на международни пазари, адекватно ценообразуване и пр., там се препъват доста от компаниите и има смисъл да бъдат подкрепени в израстването си.
- Кои са основните проблеми пред дигиталните предприемачи?
Финансирането не е основния проблем, както се тиражира. Финансиране има и ще продължава да има. Още повече, че догодина има 300 млн. евро, които теоретично трябва да се разпределят по стартиращи компании, има и частни инициативи.. Предизвикателство е липсата на институционална подкрепа и непознаването на спецификата на дигиталния бизнес. Фактор е ограниченото управленско познание, много често липсват партньорства с международни мрежи, липсата на знания за чуждите пазари, липсата на контакти. Всичко това са предизвикателства пред стартиращите предприемачите.
Достъпът до експерти е също ограничителен фактор. Основен дефицит са инженери със специализирани умения и дигитални маркетинг експерти. Би трябвало да се облекчи режима за наемане на чужденци. Има известни институционални стъпки в тази посока, но процедурите са много тромави. Подобряването и облекчаването на административната среда за всички, ще помогне и на тези млади хора с малки екипи да освободят ресурс за развитие на бизнеса си.
Има предизвикателства, но има и много добри перспективи и тенденции. Все по-често се чува името на България във връзка с добри успешни разпознати в чужбина бизнеси и талантливи български специалисти. Само за една година споделените работни места в България са се увеличили от 4-5 на 35 и това е окуражителна тенденция. Дигитални общности се развиват в цялата страна. Вярвам, че с EDIT on the ROAD ние допълнително ще стимулираме този процес.
