Една напред и две назад в аптечния бизнес

Професията на фармацевтите в България е една от строго регулираните свободни професии. По подобие на много други браншове, държава създава различни изисквания за навлизане в професията и за извършването на самата дейност. Основната цел, твърди се от чиновниците, е повишаване на качеството и защита на потребителите, но обикновено това води просто до повишаване на цените, липса на стимулите за предоставяне на качествени услуги и намаляване на достъпа на потребителите, заради ограничената конкуренция. Същото важи и за аптечния бизнес. Вече сме писали няколко пъти за настоящото регулиране на дейността на фармацевтите (виж тук).

В отговор на различни проблеми пред потребителите Министерството на здравеопазването подготви нови промени в закона за лекарствените продукти. Част от тях са по-скоро положителни (отменят абсурдни законови изисквания), но друга са груба намеса на пазара.

Дори положителните промени са частични решения на създадените огромни проблеми от регулатора. Проблем се явява липсата на аптеки в малките населени места, защото няма никакви стимули някой да плаща за съобразяване със законодателството (освен чисто административната мудност и разходите за издаване на документи, аптеките имат редица други изисквания) и да плаща заплата на магистър-фармацевт (в аптеките задължително трябва да работи такъв), когато няма икономическа изгода. Сега държавата се опитва да поправи кашата[1], която е забъркала чрез няколко промени:

•   В населено място с недостиг от аптеки ще могат да осъществяват дейност на втори или следващ адрес аптеки, получили разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти.
  
•   Няма да се изисква на втория/следващия адрес да работят магистър – фармацевти на пълен работен ден, а ще се допуска работното време да бъде не по – малко от два дни седмично по 4 часа.
  
•   Предвижда се възможност за разкриване на аптеки, които се ръководят от магистър-фармацевт с по – малко от изискуемия стаж.

Въпреки че поправя частично някои от грешките си, министерството на здравеопазването паралелно с това предлага и някои сериозни допълнителни регулации:

• Изискването за стаж на магистър-фармацевтите се увеличава от една на две години. Това допълнително ограничение на достъпа до професията само ще задълбочи проблемите, които законопроектът се опитва да реши.
  
•  Държавата ще решава дали и колко аптеки да има според изготвената от нея Аптечна карта. Промени предвиждат да се определи и минимално разстояние между аптеките – ако е по-малко, няма да има аптека.
  
•  Аптеките ще трябва да работят денонощно според график, изготвен от регионалните инспекции. Очевидно държавата ще задължи аптеките да работят повече без оглед на това дали е икономически изгодно за тях.
  
•  Някои лекарства няма да могат да се изнасят, ако са определени като липсващи. Държавата ще забрани паралелния износ на лекарства, ако Изпълнителната агенция по лекарствата сметне, че лекарството е нужно на българския пазар. Ще бъде изготвен списък с наблюдавани лекарства и търговците ще трябва да получат разрешение, ако искат да изнасят някое от тях.  Тук има редица въпроси по процедурата (например как се определя дали лекарството е липсващо), но при всички положения това е ограничаване на свободната търговия.

Законопроектът очевидно страда от някаква шизофрения – регулаторът осъзнава, че поставените ограничения са в ущърб на всички, въвежда някакви отстъпки за очевидните грешки и в същото време се опитва още повече да затегне регулациите. Още повече, че България е многократно критикувана от европейските институции за тежките изисквания и ограничения в регулираните професии. Ако този законопроект се приеме, това е ще е още по-сериозен удар върху конкуренцията в сектора.