EK отново призовава за реформи в България
Комисията отчита някои подобрения при справянето с икономическите дисбаланси, но и много стари нерешени проблеми
~ 3 мин.
Георги Желязков България има определен напредък при изпълнението на препоръките на Европейската комисия за превенция и коригиране на макроикономическите дисбаланси. Те обаче са недостатъчни и голяма част от многократно изтъкваните проблеми у нас не са решени. Това може да се изведе като извод от годишната оценка на икономическото и социалното положение в държавите членки, която ЕК прави.
И тази година България остава в категорията държави членки, които изпитват макроикономически дисбаланси, върху които са извършени задълбочени прегледи. Все пак Комисията изтъква предприетите стъпки за увеличаване на стабилността във финансовия сектор, както и намаляващите външна и корпоративна задлъжнялост. Едновременно с това обаче се посочват оставащите слабости в управлението, качеството на активите и надзорът на финансовия сектор, заедно с нови предизвикателства в застрахователния сектор.Умерен напредък
Еврокомисията посочва, че само по една препоръка правителството е постигнал значителен прогрес – взети са мерки за извършване на преглед на активите на банковия сектор, което е заложено като изискване за присъединяване на България към Банковия съюз и съответно към валутно-обменния механизъм (ERM-2).
„Ограничен напредък“ има по четири препоръки – подобряване на събираемостта на данъците и публичните разходи, като са предприети мерки за борба със сивата икономика; въвеждане на надзорни действия върху финансовия сектор и осигуряване на адекватна оценка на активите, включително обезпеченията, притежавани от банките; подобряване на достъпа на хора в неравностойно положение до пазара на труда; предоставяне на адекватно и качествено образование.
Остават обаче други четири препоръки, по които правителството не е предприело почти никакви действия. Така например управлението на държавните предприятия според ЕК е неефективно и не се спазват международните стандарти за добри практики; все още липсва реформа на нормативната уредба, свързана със несъстоятелността на дружествата; достъпът до здравни услуги остава труден, а широко разпространената в България практика да се дават „пари на ръка“ на лекарите не е прекратена. Липсата на кадри за болниците също е тежък, но нерешен проблем; липсва „прозрачен“ метод за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), а също така тя е неадекватна на реалностите и обхватът ѝ.Икономка и бюджет
В доклада на ЕК се посочва, че стабилният икономически растеж и положителния бюджетен баланс на България през последните години са предпоставка за справяне със съществуващите структурни предизвикателства и да се повиши потенциалът за растеж. Там се посочва още, че ширещата се бедност, социалното изключване на големи общности и огромната разлика във заплащането на отделни групи от населението са най-фрапиращи в България.
Еврокомисията припомня на България, че трябва да адресира адекватно проблемите със застаряващото население, неквалифицираните работници, защото те се задълбочават. Правителството трябва да извърши необходимите структурни реформи, за да повиши квалификацията на работниците, което пък ще повиши гъвкавостта и продуктивността на икономиката.
Все пак очакванията на ЕК са икономиката да нарасне с 3.6% през 2019 и 2020 г., движена от потреблението. Реалните заплати също ще продължат да нарастват, а пазарът на труда ще продължи да се подобрява. За съжаление в дългосрочен план Еврокомисията не очаква България да направи сериозна крачка към настигане на стандарта на живот на останалите държави от ЕС.
Положително е оценена бюджетната политика на страната. През 2017 г. държавните финанси приключиха с излишък от 1.1% от БВП. Предварителните данни показаха минимален излишък и през 2018 г. Прогнозата на ЕК е салдото да продължи да бъде положително до 2020 г.
Финансов сектор
Комисията отчита цялостно подобрение на банковия сектор в България, но някои слабости все още не са отстранени. Финансовите институции са адресирали проблемите, установени при прегледа на активите и стрес тестовете от 2016 г., с едно изключение. Все още не е решен проблемът с големите експозиции към отделни клиенти, както и отпускането на заеми към свързани лица.
Не е пропуснат застрахователният сектор, който през миналата година бе във фокуса на няколко скандала – фалитът на „Олимпик“, проблемите със „Зелена карта“ и новите изисквания за неимуществени обезщетения – всичко това доведе до 30% скок в цената на задължителната полица „Гражданска отговорност“.
Комисията препоръчва да се действа бързо и да се решават проблемите при автомобилното застраховане. Това включва реформа в модела за определяне на цената (въвеждане на системата „Бонус-малус“ – бел. ред.) и подобряване на ефективността на работата на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, което от миналата година е под наблюдение заради проблеми при плащанията по „Зелена карта“.
