Енея Георгиева 
Публични финанси Обновена
Макрон иска да сканира вашето лице
Въпреки заведеното съдебно дело френският президент не се отказва от идеята си за лицево разпознаване
© ECONOMIC.BG / Christian Wiediger @christianw
~ 2 мин.
Интересен обрат на съдбата е, че европейските правителства, чиято работа е да измисля и да въвежда нови закони за защита на личните данни, за да ограничат натрапчивите технологични фирми като Facebook и Google, все по-често прокарват подобни цифрови проекти.
По-рано тази година планът на Ирландия за национална „карта за обществени услуги“ беше счетен за незаконен от информационния им регулатор. Причината е, че тя надхвърля първоначалната си цел да спомага процесите, свързани с процеса за предоставяне на социални услуги.
Тези опасения, както и заведеното съдебното дело от групата за защита на личните данни La Quadrature du Net, не са оказали никакво влияние върху вземането на решение дали проектът да се състои.
Франция казва, че няма да използва тези биометрични данни и смята да ги изтрие веднага след процеса на сканиране.
Според специалисти съдебните дела могат да бъдат прелюдия към изграждането на по-добра система. Създаването на цифрови идентичности има потенциални положителни въздействия. Например Франция планира данъчните власти да събират данни от Facebook, Instagram и други социални мрежи, за да помогнат за разкриване на измами.
Тест на лондонската столична полиция установи, че почти 2/3 от компютърно генерирани съвпадения, смятани първоначално за достоверни, се оказват грешни. За да се гарантира защитата на гражданите от безразборно използване на технологията, която се опитва да налижи Франция, ще означава засилване на Общият регламент относно защитата на данните (GDPR).
Този дебат има исторически прецедент. Въвеждането на нови паспортни стандарти след Първата световна война породи много възражения, особено около паспортната снимка. Може би след 100 години мисълта за недоволството около сканирането на ириса или проследяването на лицето ще изглежда архаично.
По-рано тази година планът на Ирландия за национална „карта за обществени услуги“ беше счетен за незаконен от информационния им регулатор. Причината е, че тя надхвърля първоначалната си цел да спомага процесите, свързани с процеса за предоставяне на социални услуги.
Сега Франция е в светлината на прожекторите. Администрацията на президента Еманюел Макрон ще е първата в Европа, която планира да използва лицево разпознаване при предоставянето на повече от 500 публични услуги на гражданите, пише Bloomberg.
Френският регулатор обаче се опасява, че електронните идентичност нарушават правилата на Европейския съюз, като принуждава всички, които се регистрират в услугата, да използват лицевото разпознаване, независимо дали им харесва или не. Единственият начин за регистрация е като се позволи на приложението да направи видео чрез предната камера и да сравнява различните изражения на лицето със снимката от паспорта на човека.Тези опасения, както и заведеното съдебното дело от групата за защита на личните данни La Quadrature du Net, не са оказали никакво влияние върху вземането на решение дали проектът да се състои.
Франция казва, че няма да използва тези биометрични данни и смята да ги изтрие веднага след процеса на сканиране.
Според специалисти съдебните дела могат да бъдат прелюдия към изграждането на по-добра система. Създаването на цифрови идентичности има потенциални положителни въздействия. Например Франция планира данъчните власти да събират данни от Facebook, Instagram и други социални мрежи, за да помогнат за разкриване на измами.
Тест на лондонската столична полиция установи, че почти 2/3 от компютърно генерирани съвпадения, смятани първоначално за достоверни, се оказват грешни. За да се гарантира защитата на гражданите от безразборно използване на технологията, която се опитва да налижи Франция, ще означава засилване на Общият регламент относно защитата на данните (GDPR).
Този дебат има исторически прецедент. Въвеждането на нови паспортни стандарти след Първата световна война породи много възражения, особено около паспортната снимка. Може би след 100 години мисълта за недоволството около сканирането на ириса или проследяването на лицето ще изглежда архаично.
