Интервю | Енергийният преход трябва да стане по естествен и икономически обоснован начин

Левон Хампарцумян – банкер, финансист и председател на Българския форум на бизнес лидерите, бивш председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България.

Днес разговаряме с него в качеството му и на лектор в семинара „Възможности за предприемачество в Стара Загора“ и обсъждаме културата на предприемачество в България, предизвикателствата на средата и възможностите, които ще предостави приемането на еврото.

Г-н Хампарцумян, в публичните си изяви често напомняте, че България е фактически в еврозоната от 1997 г. заради Валутния борд. Ако стъпим на този факт, какво могат да очакват предприемачите в страната при официалното въвеждане на еврото?

Могат да очакват по-малко разходи, защото транзакционните разходи ще намалеят – де факто няма да се плаща за превалутиране. По груба оценка, в България това е разход за около половин милиард лева на година, може и малко повече.

Иначе ще има положителен ефект за репутацията на държавата, за кредитния рейтинг и за всички други неща, които зависят, по един или друг начин, от тях. Ще се подобрят условията за кредитиране на бизнеса – и тук не става въпрос само за лихвените нива, а и оценката на риска на бизнеса, политическият риск намалява, така че българските фирми ще бъдат третирани по-благоприятно.

Това са най-едрите ефекти.

Другото е, че ще бъдем с по-висока степен на интеграция в сърцевината на Европейския съюз, което за нас е важно, ако щете и от репутационна гледна точка.

Как ще се отрази еврото конкретно върху конкурентоспособността на българските фирми, които работят на европейския пазар, и ще насърчи ли то предприемаческата активност в България и по какъв начин?

Предприемаческата активност няма да се насърчи от валутната система, в която се измерва икономически успех или неуспех, но ще улесни предприемачите в техните начинания.

Не бива да ги свързваме директно.

Няма да стане някаква драма с възможностите на българските предприемачи, когато започнат да работят с евро, но ще им стане малко по-лесно.

Всъщност това може все пак да подобри тяхната конкурентоспособност, защото ще има по-малко пречки.

Теоретично да, но ако разчитат само на това, нищо няма да подобри.

Бихте ли развили тезата, че влизането в еврозоната е по-важно като процес, отколкото като резултат?

Ние го виждаме всеки ден.

Процесът предполага по-ефективна икономика, по-рационални административни процедури, работеща съдебна система, титул на собствеността и това са неща, които няма да престанат да бъдат предизвикателство за българската икономика и българската държава.

Но все пак влизането и процесът на влизането в еврото със сигурност има дисциплиниращ ефект.

Казахте, говорейки за конкурентоспособност, че фирмите не трябва да разчитат единствено на валутата да направи всичко от тяхно име...

Не трябва. Еврото ще бъде само компонент. Основното остава предприемчивостта, високата икономическа ефективност, квалификацията на хората.

Така че, пак казвам, еврото е просто, ако си го представим като някаква задача – еврото не е между основните играчи, а между опълченците, които помагат някак си.

А кои са най-съществените пречки пред предприемачите в България?

Основните пречки са тежките административни процедури, което го виждаме всеки ден. Виждате и корупцията – нейното изражение върху икономическата дейност на фирмите е като допълнителен данък.

Тя намалява икономическата ефективност на фирмите в България и създава условия, в които чуждият капитал, ако може да избегне България, го прави. А и българският капитал може би започва да си мисли дали да не отиде някъде, където ще му е по-лесно, което се случва също.

Другото е титулът на собствеността, който не е много добре защитен, защото "нотариуси" и "джуджета" могат да направят така, че данъкът за бизнеса да не е 10%, както е по закон, ами 100%, като приберат фирмата по някакъв измамен начин.

Така че вкарването на административните съдебни процедури в ред също е много важна задача, за която обществото трябва да натиска администрацията и политиците, за да се случи.

Какво, според Вас, липсва на нашата предприемаческа среда, за да може тя да е по-привлекателна и устойчива? Свързано ли е това само с размера на пазара или забелязвате и някакви други дефицити?

Образована и квалифицирана работна ръка; позитивно отношение в обществото към предприемачите, които в повечето случаи са разглеждани като експлоататори, изедници и не знам какви други; тежки административни процедури.

Основното също е да има предсказуема среда, защото има успешни икономики с високи данъци, но и неуспешни икономики с ниски данъци.

Ние трябва да бъдем успешна икономика, което означава предсказуема среда за правене на бизнес. Когато може да предскажеш нещата, които се случват в средата – като почнете от организация, трудови отношения, данъци, административни процедури, контрол и всички тези неща – когато са добре работещи, предсказуеми, да правиш бизнес е песен.

Когато не са добре организирани и са неефективни, може да бъдат и корумпирани, средата става неприятна независимо от факторите, като ниски данъци, добър климат и други, които привличат хората. Но другите фактори са достатъчно силни, за да отблъснат този интерес.

Стара Загора е един от най-засегнатите региони от енергийния преход в България. Каква е ролята на бизнеса в адаптацията на региона към новите икономически реалности?

Аз се надявам да бъдем рационални по отношение на енергийните политики в Европа и в частност в България. Това означава, че тези бързи и ускорени планове за затваряне на въглищни мини и електроцентрали, според мен, вече са демоде.

Някои го признават, други не го признават, но мисля, че трябва да се преработят нещата, да бъдат по-рационални и да не тичаме пред вятъра.

Видяхте и тази зима – ако ги нямаше енергийните мощности около Стара Загора, май щяхме да имаме проблеми и ние. Не е изключено това да се случва в бъдеще.

Да, ще си построим нови хидроакумулатори и, може би, ядрени блокове, но всичко ще отнеме време.

Дотогава по-добре енергийните източници, които са 100% в наши ръце, което е целият комплекс само около Стара Загора, да си останат работещи и дори да се домодернизират.

Там има и изключително модерни съоръжения, и такива, които имат нужда от тежка модернизация. Но за да се случи тази тежка модернизация, която струва много пари, трябва да има и перспектива.

Така че се надявам в новата подредба на нещата в Европа да имаме достатъчно политически кураж, за да поискаме и да го получим. Поне толкова, колкото са направили в Полша, примерно, или колкото в Чехия.

Дано го имаме този кураж наистина.

Аз се надявам, нали все пак в Стара Загора живеят избиратели?

Има ли местната власт инструменти за подкрепа на предприемачеството в района?

Основното е да не пречи. Значи, ако някой успее да направи така, че да не пречи, това ще бъде най-голямата подкрепа – означава бързо взимане на решения, лесни процедури.

Защото ако погледнете успешните бизнеси в България, те не са базирани на някакви страшни стратегии или някаква подкрепа от администрацията, а са базирани на предприемчиви хора, които са успели да си намерят точната ниша и понякога дори да стигнат до световно лидерство в дадени сектори.

Така че местната администрация трябва да бъде любезна, компетентна и почти невидима.

Вие ще бъдете лектор на семинара „Възможности за предприемачество в Стара Загора“, който поставя акцента върху търсенето на алтернативни възможности, в контекста на трансформацията на областта и изхода от въглищата. Защо темата е важна, според Вас?

Първо, те или са алтернативни, или са възможности, няма смисъл тавтологично да ги слагаме.

Сами виждате – диверсификацията е важна, но пак казвам, тя трябва да стане, когато сме технологично готови за това. Ако не сме технологично готови и разчитаме само на някакви субсидии, които посвършват вече, няма нужда. Трябва да го направим разумно, така че заместването на електрогенериращите мощности да става по естествен, икономически обоснован начин.

Защото предишните планове бяха прекалено ускорени, без да се отчитат реалностите на икономиката и на пазара, и на технологията всъщност.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.