Енергийните цени в Европа: Къде сметките са най-високи и най-ниски в началото на 2026 г.?

Цените на електроенергията и природния газ в Европа варират в широки граници. Когато обаче се приложи корекция според стандарта на покупателната способност (PPS), данните разкриват много по-сериозен натиск върху домакинствата в Централна и Източна Европа.

След резкия скок в началото на 2022 г., провокиран от войната в Украйна, цените на енергията за бита се стабилизираха около година по-късно. Въпреки това те остават над нивата отпреди кризата, сочи Индексът на цените на енергията за битови нужди (HEPI).

Разходите за енергия са критичен фактор най-вече за домакинствата с ниски доходи, които отделят по-голям процент от бюджета си за тях. По данни на Евростат разходите за електричество, газ и други горива съставляват средно 4.6% от общите разходи на домакинствата в ЕС.

Цените на тока в началото на 2026 г.

Към 2 януари 2026 г. крайните цени на електроенергията варират от 8.8 c€/kWh в Киев до 38.5 c€/kWh в Берн, при средно равнище за ЕС от 25.8 c€/kWh.

• Най-скъпи градове: Берн, Берлин, Брюксел, Дъблин, Лондон и Прага;
• Най-достъпни градове: Киев, Будапеща, Подгорица и Белград.

Като цяло столиците в Централна и Източна Европа поддържат по-ниски номинални цени (с изключение на Прага). В същото време в петте най-големи икономики на континента цените редовно надвишават средните за ЕС.

Защо съществуват такива разлики?

Основните фактори са пазарни: разлика в енергийния микс (зависимост от газ спрямо ВЕИ), стратегиите на доставчиците и наличието на кръстосано субсидиране. Данъците и таксите за разпределение също играят огромна роля – типичен пример за това е Берлин, където тежестта им върху крайната цена е значителна.

Реалната картина: Покупателната способност (PPS)

Когато цените се разгледат през призмата на покупателната способност, класацията се преобръща. Стандартът PPS е изкуствена валутна единица, която елиминира разликите в ценовите равнища между страните и показва колко всъщност „тежат“ сметките спрямо местните доходи.

В PPS цените варират от едва 10.9 в Осло до внушителните 49 в Букурещ.

• Парадоксът на Източна Европа: Градове като Букурещ и Рига, които изглеждат евтини в евро, се изстрелват на челни позиции в PPS. Това означава, че заради по-ниските доходи, токът там е много по-голямо финансово бреме;
• Западният модел: Берн и Люксембург, които са сред най-скъпите в номинално изражение, стават едни от най-достъпните в PPS класацията заради високия стандарт на живот.

Природният газ: Стокхолм остава най-скъп

През януари 2026 г. цените на газа за бита варират от 1.6 c€/kWh в Киев до рекордните 35 c€/kWh в Стокхолм. В шведската столица газът е над 13 пъти по-скъп, отколкото в Будапеща.

Причината за аномалията в Стокхолм е специфичната пазарна структура: малък брой потребители (около 77 000 в цялата страна) и изолирана мрежа. Други скъпи градове са Амстердам, Берн, Лисабон и Рим.

Къде е София? Българската столица е показателен пример за ефекта на покупателната способност. Докато по цени на газа в евро София заема 15-то място, след корекцията в PPS тя се изкачва до 5-то място сред най-скъпите градове. Това потвърждава тенденцията, че макар цените на енергията на Изток често да са по-ниски като абсолютна стойност, те остават труднодостъпни за средния потребител спрямо неговия доход.