Ердоган обвини „паричните барони“ за краха на турската лира

Реджеп Ердоган обвини „паричните барони“ за рекордното потъване на лирата, като според него те атакуват турската икономика, пише Reuters. Турският президент обеща да поддържа по-ниски лихви по заемите, за да стимулира растежа и да съживи намаляващата си популярност преди изборите през 2023 г.

Валутата се обезцени с 4% след неговите забележки и се търгува при курс от 12.43 за долар. Лирата е загубил една пета от стойността си само през последните две седмици.

Говорейки пред поддръжници в западната провинция Измир в петък, Ердоган потвърди наскоро обявената политика, която дава приоритет на по-ниските лихвени проценти, за да стимулира растежа и да създава работни места.

Спадът на лирата тази седмица няма икономическа основа и е резултат от финансов саботаж, каза турският лидер в телевизионни коментари.

Атаките се организират от „глобални барони на политиката и парите“ и техните вътрешни поддръжници, които искат Турция да поддържа високи лихвени проценти“, каза той.

„Няма да се откажем от новата ни икономическа програма, без значение какво правят“, добави Ердоган. „Те се опитват да създадат зловещ сценарий, използвайки валутните нива.“

Ден по-рано Съветът за национална сигурност, председателстван от президента, заяви, че предизвикателствата пред промяната в политиката са една от заплахите, пред които е изправена страната, наред с терористичната дейност.

Стара тактика

Ердоган подкрепя неортодоксалната мантра, че високите лихви подхранват инфлацията, а не я ограничават. Неговата решимост да намали разходите по заеми, докато инфлацията е над 20%, тласна Турция към трудна ситуация, като много анализатори се съмняват дали последиците няма да повлияят на властта му.

Бързото обезценяване на валутата повишава цените на стоките за гражданите, като подкрепящата го досега работническа класа е ударена най-силно, а освен това вече има рискове за банковия сектор.

Но Ердоган продължава да защитава политиката си въпреки непосредствените финансови сътресения, които тя отприщи. Това напомня публично поддържаната теза на бившия финансов министър Берат Албайрак, който е и зет на Ердоган, след валутната криза през 2018 г.

Тогава Ердоган и Албайрак обвиниха чуждестранните сили, че се опитват да подкопаят икономиката на Турция, като обезценяват лирата и ограничават валутните суапове на банките с техните отвъдморски конкуренти.

През следващите две години политиците в Турция поддържаха политика на валутна интервенция, която, по собствените думи на Ердоган, в крайна сметка изгори 165 млрд. долара, за да поддържа курса на лирата.

Изправен пред срив на рейтинга си, Ердоган реши да създава работни места като намали лихвените проценти. Централната банка взе решение да ги понижи с общо 4 процентни пункта от септември.

Изборите през 2023 г. ще бъдат първите, откакто управляващата партия на Ердоган претърпя шокиращи поражения на общинските гласувания преди две години. Тогава паднаха ключови крепости, включително Истанбул и столицата Анкара, които бяха спечелени от опозицията за първи път от четвърт век.

Последните проучвания на общественото мнение показват, че подкрепата му е още по-ниска сега, като около две трети от населението не вижда надежда за икономическо подобрение през следващата година.