ЕС да превърне инфраструктурата в Югоизточна Европа в приоритет

Общият пакет за възстановяване на Блока задължително трябва да включва специална програма за този регион, смята Гюнтер Ферхойген

ЕС да превърне инфраструктурата в Югоизточна Европа в приоритет

Снимка: Pixabay

Автор: Гюнтер Ферхойген

Пандемията от Covid-19 изглежда удобен повод да отвърнем поглед от някои трайни и сложни теми за  ЕС. Една от тях е именно крехката политическа и икономическа обстановка в Югоизточна Европа. От много години съществува очевидно разминаване между това колко важен е регионът за мира и стабилността в Европа като цяло, от една страна, и вниманието, което този регион получава, от друга. Така започва анализ в EurActiv на Гюнтер Ферхойген, заместник-председател на на Европейската комисия в мандата на Жозе Барозо, с ресор предприемачество и индустрия.

Югоизточната част на Европа е почти забравена периферия на нашия континент. Сериозна геополитическа грешка е да се пренебрегват тенденциите към война и хаос, които на пръв поглед не се забелязват, но заради които регионът е все още гореща точка.

Дори на държави с пълноправно членство, каквито са България и Румъния, все още се гледа като на бедни роднини, с търпимост, но не изцяло приети като равни. Повечето от бившите югославски републики и Албания са получили едва т.нар. Европейска перспектива, но не и реалистична дата за членство в обозримо бъдеще.

Очевидно е, че предизвикателствата в региона изобилстват: бедност, липса на конкуренция, етническо напрежение и слаби политически структури. Освен това ЕС има редица поводи да бъде обезсърчен и разочарован от бавния напредък. Но подобно разочарование не може да е извинение за липса на политическа амбиция. ЕС трябва да е наясно, че политическият вакуум в тази част на континента привлича заинтересовани играчи от другаде, например от Китай, Русия, Турция и САЩ.

Необходимо е ЕС спешно да предприеме действие в посока стабилизиране, основано на уроците, научени през последните две десетилетия, но като постави много по-силен акцент върху регионалното сътрудничество и свързаността, отколкото преди. Никоя от тези въпросни държави не разполага с модерна инфраструктура, а такава е предусловие за икономически успех. Всички те са твърде малки и твърде бедни, за да успяват сами да генерират устойчив икономически и социален напредък, а наред с това сега се налага да се справят с последиците от пандемията. И ако за една страна като Италия икономическата обстановка е тежка и сложна, то това се отнася дори в по-голяма степен за държавите от Балканите. Ето защо планът за възстановяване на ЕС от Covid-19 не трябва да пропуска този факт и да пропилее една възможност.

Относно плана, крайно решение все още няма, но аз не мога да си представя как ЕС би могъл да преодолее тази криза, без да направи крупни допълнителни инвестиции както в настоящи, така и в бъдещи държави членки. Въпросът не опира само до това колко пари ще бъдат вложени, но и до това колко целесъобразно ще бъдат похарчени. Интелигентното решение би било да се „убият два заека с един куршум“, като се комбинират действия за възстановяване от Covid-19 с един подновен и по-силен ангажимент на ЕС към Балканския регион. Не е трудно да се види кои държави и мощни заинтересовани групи ще се борят за „лъвския пай“ от предложения пакет на стойност 750 млрд. евро. Югоизточна Европа не разполага с влиятелно лоби, заради което гласът ѝ да бъде чут. Затова именно Комисията трябва да застане начело и да подготви една специална инфраструктурна програма за Югоизточна Европа, която да бъде част от общия пакет за възстановяване. От една страна, всички държави в региона участват в макроикономическата координация на ЕС. Впоследствие е редно и те да могат да извлекат полза от инструментите на ЕС, дори преди да станат част от него.

Едно от предизвикателствата пред прилагането на пакета за възстановяване от Covid-19 е да бъде избегната появата на нови неравенства в рамките на ЕС и във връзка с неговите съседи. Германия разполага със значително повече огнева мощ от останалите си партньори в ЕС, да не говорим пък в сравнение с държавите от Балканския регион. Умните инвестиции в инфраструктура в Югоизточна Европа ще подкрепят икономическия и социален напредък в краткосрочен и средносрочен план и ще създадат условия за устойчив растеж. Акцентът трябва да падне върху ускоряването на инфраструктурните връзки в региона на Южните Балкани, без оглед на това дали държавите са членове на ЕС, или не.

Да се похарчат средства ефективно, обаче, не е напълно достатъчно. Важно е да се избегне злоупотреба с парите на ЕС. България и Румъния вече са придобили значителни знания за това как се ползват европейски фондове, и би следвало да предоставят този ресурс на своите партньори в региона. Комисията трябва активно да насърчава обмена на опит и най-добри практики помежду им. В идеалния случай, един силен политически и икономически стимул би послужил за неутрализиране на риска от фрагментиране и открит конфликт, създавайки нова форма на доверие в решителността на ЕС да приветства в региона в неговата цялост.

Коментари: 0