ЕС одобри нови правила за дълга и дефицита на държавите членки

Страните от Европейския съюз днес приеха окончателно облекчени правила относно допустимите нива на бюджетен дефицит и държавен дълг, които всяка страна членка на ЕС трябва да спазва. Новите фискални правила въвеждат ясни минимални изисквания за намаляване на съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт за най-задлъжнелите страни членки.

Сред промените се предвижда и при определянето на мерки за намаляване на прекомерния държавен дълг и на бюджетния дефицит да се взема предвид в по-голяма степен индивидуалното икономическо състояние на всяка страна членка на Европейския съюз.

Днешното решение е последната стъпка от реформата на фискалната политика на Европейския съюз, след като през миналата седмица тя беше одобрена от Европейския парламент.

Досега правилата изискваха бюджетният дефицит на всяка държава членка да не надвишава 3% от БВП, а публичният ѝ дълг да е под 60% от БВП. Редица държави обаче не спазват въпросните правила.

Новите правила

Според новите фискални правила индивидуалното икономическо състояние на всяка страна ще има по-голяма тежест при определянето на мерките за намаляване на прекомерните държавен дълг и бюджетен дефицит.

Същевременно новите правила въвеждат ясни минимални изисквания за намаляване на съотношението на дълга към БВП за страните от Блока с най-големи задължения. Страните, които са с нива на дълга от над 90% от БВП, трябва да намалят съотношението на дълга си към БВП с по един пункт годишно. Страните, при които то е между 60 и 90% от БВП, трябва да го свиват с по 0.5 пункта годишно.

Съгласно новите правила всички държави-членки ще бъдат помолени да изготвят национален средносрочен фискален структурен план, който обхваща 4-5 години, в зависимост от продължителността на националния законодателен мандат. В своите планове държавите членки се ангажират с многогодишна траектория на публичните нетни разходи

Преди това Комисията ще представи „референтна траектория“ за развитието на нетните разходи на държави-членки, в които държавният дълг надвишава 60% от брутния вътрешен продукт (БВП) или където държавният дефицит надвишава 3% от БВП.

Ако дадена страна от Евросъюза представи реален план за реформи и за привличане на инвестиции, които ще подобрят условията за растеж на нейната икономика, то може да бъде удължен периодът, в който тя трябва да намали държавния си дълг, гласят новите правила.

Миналата седмица европейската статистическа служба Евростат изнесе данни, според които през 2023 г. в 13 страни от ЕС съотношението на държавния дълг към БВП е било над 60%. Най-значително е регистрирано в Гърция (161.9% от БВП), Италия (137.3% от БВП), Франция (110.6% от БВП), Испания (107.7% от БВП) и Белгия (105.2% от БВП).

Най-ниските съотношения на държавния дълг към брутния вътрешен продукт през миналата година са на Естония (19.6% от БВП) и България (23.1% от БВП).

Единадесет страни от ЕС, включително Франция и Италия, пък вероятно ще бъдат порицани от Европейската комисия за прекомерни бюджетни дефицити. Комисията ще реши през юни дали да започне т. нар. процедури при прекомерен дефицит (EDP) във всеки отделен случай. Страните в еврозоната могат да бъдат изправени пред глоби, ако не следват правилния курс.

Глобата в случай на неспазване, ще възлиза на до 0.05% от БВП и ще се натрупва на всеки шест месеца, докато не бъдат предприети ефективни действия от съответната държава членка.

Франция, Италия и Белгия, чиито дефицити надхвърлят 3% и не планират да се върнат в границите през следващите няколко години, почти гарантирано ще бъдат санкционирани. Миналата година тези страни имаха бюджетни дефицити, по-големи от прага от 3% от БВП, разрешен според правилата на ЕС.

Някои държави, включително Испания и Чехия, твърдят, че дефицитът им ще се върне на или под 3% тази година и не трябва да бъдат наказвани за временно нарушение.

Румъния, която не е членка на еврозоната, в момента е единствената страна в процедура по прекомерен дефицит. Полша и Румъния, както и членът на еврозоната Словакия настояват за изключение на основание военните разходи, причинени от войната на Русия в Украйна.

Комисията в миналото беше критикувана за това, че не успя да приложи правилата за дефицита, особено в случая с Франция. По-стриктното прилагане беше ключово искане на Германия и други по време на преговорите за реформиране на правилата.