ЕС променя изцяло системата за търговия с емисии

Съветът ЕС и Европейският парламент постигнаха временно политическо споразумение по важни законодателни предложения от пакета „Готови за 55“, които допълнително ще намалят емисиите и ще се справят с тяхното социално въздействие. Сделката е условна в очакване на официално приемане от двете институции, съобщава цпециализираният сайт ESGnews.bg.

Споразумението относно системата за търговия с емисии на ЕС и социалния фонд за климата е победа за климата и за европейската политика в областта на климата. Това ще ни позволи да постигнем климатичните цели в рамките на основните сектори на икономиката, като същевременно гарантираме, че най-уязвимите граждани и микропредприятията са ефективно подкрепени в климатичния преход. Вече можем спокойно да кажем, че ЕС е изпълнил обещанията си с амбициозно законодателство и това ни поставя в челните редици на борбата с изменението на климата в световен мащаб”, коментира Мариан Юречка, чешки министър на околната среда.

Система на ЕС за търговия с емисии

Системата за търговия с емисии на ЕС (EU ETS) е въглероден пазар, базиран на система за ограничаване и търговия с квоти за емисии за енергоемките индустрии и сектора за производство на електроенергия. Това е основният инструмент на ЕС за справяне с намаляването на емисиите, като покрива около 40% от общите въглеродни емисии в ЕС. От въвеждането му през 2005 г. емисиите на ЕС са намалели с 41%. Постигнатото днес споразумение прави системата по-амбициозна, за да се намалят още повече емисиите.

ETS инсталации

Съветът и Парламентът се споразумяха да увеличат до 62% общата амбиция за намаляване на емисиите до 2030 г. в секторите, обхванати от Системата за тъговия на въглеродни емисии на ЕС.

Съзаконодателите се споразумяха да намалят общия таван на емисиите в рамките на две години – от 90 на 27 милиона квоти и да увеличат годишния процент на намаление на тавана с 4.3% годишно от 2024 г. до 2027 г. и с 4.4% от 2028 г. до 2030 („линеен редукционен фактор“).

Резервът за стабилност на пазара (MSR) ще бъде подсилен чрез удължаване след 2023 г. на увеличения годишен процент на прием на квоти (24%) и определяне на праг от 400 милиона квоти.

Съветът и Парламентът се споразумяха да засилят механизма срещу прекомерни колебания в цените, включително чрез предвиждане на автоматично освобождаване на пазара на квоти от MSR.

Инсталациите, които ще се възползват от безплатни квоти, ще трябва да отговарят на изискванията, включително под формата на енергийни одити, а за определени инсталации – планове за неутралност на климата. Допълнителни преходни безплатни квоти могат да бъдат предоставени при определени условия на сектора на централното отопление (топлофикациите) в определени държави членки, за да се насърчат инвестициите в декарбонизирането на този сектор. Съзаконодателите се споразумяха да премахнат дерогацията за инсталации за производство на електроенергия и да преместят останалите квоти във фонд за модернизация, за да подкрепят модернизацията, диверсификацията и устойчивата трансформация на енергийния сектор.

Комисията ще оцени и докладва до 31 декември 2026 г. относно възможността от 2028 г. да бъде включен в ETS и секторът на изгарянето на битови отпадъци и да бъде направена оценка на необходимостта от възможност за отказ до 2031 г.

Сектори, уязвими от изтичане на въглерод

По отношение на секторите, обхванати от Механизма за коригиране на въглеродните граници (CBAM) – цимент, алуминий, торове, производство на електроенергия, водород, желязо и стомана, както и някои прекурсори и ограничен брой продукти надолу по веригата – Съветът и Парламентът се споразумяха да премахнат безплатните квоти за тези сектори за период от девет години – между 2026 и 2034 г. През това време CBAM ще се прилага само за емисиите, които не се възползват от безплатни квоти по линия на европейския търговски механизъм, за да се зачитат напълно правилата ан Световната търговска организация (СТО).

Безплатните квоти ще бъдат премахнати постепенно – с по-бавна скорост в началото и с ускорена скорост в края на този период. Подпомагането на декарбонизацията на тези сектори ще бъде възможно чрез Фонда за иновации. Освен това част от безплатните квоти, получени в резултат на прилагането на условията, ще бъдат прехвърлени на държавите членки, за да се отговори на всеки остатъчен риск от изтичане на въглерод. Преди 2026 г. Комисията ще прегледа въздействието на CBAM, включително върху рисковете от изтичане на въглеродни емисии, и ще види дали са необходими допълнителни мерки.

ETS на ЕС по море

Съветът и Парламентът се съгласиха да включат емисиите от морския транспорт в обхвата на ETS на ЕС. Те се споразумяха за постепенно въвеждане на задължения за корабните компании да връщат квоти: 40% за проверени емисии от 2024 г., 70% от 2025 г. и 100% за 2026 г.

Освен това споразумението отчита географските особености и предлага преходни мерки за малки острови, кораби от леден клас и пътувания, свързани с най-отдалечените региони и задълженията за извършване на обществени услуги. Също така засилва мерките за борба с риска от укриване в морския сектор.

Някои държави членки с относително голям брой корабни компании ще получат допълнително 3.5% от тавана на продадените на търг квоти, които ще бъдат разпределени между тях.

Съзаконодателите се споразумяха да включат различни видове емисии (метан и диазотен оксид) в регламента за MRV от 2024 г. и в ETS на ЕС от 2026 г.

Фонд за модернизация и Фонд за иновации

Що се отнася до Фонда за модернизация, обемът му ще бъде увеличен чрез търг за допълнителни 2.5% от тавана, за който 90% трябва да се използват за подпомагане на приоритетни инвестиции. Три допълнителни държави членки ще имат право да получат финансиране (Гърция, Португалия и Словения).

Въпреки че проектите за природен газ по принцип няма да бъдат допустими за финансиране, преходна мярка ще позволи на настоящите бенефициенти на Фонда да продължат ограниченото във времето финансиране на проекти за природен газ при определени условия.

Съветът и Pарламентът също така подсилиха Фонда за иновации. В сравнение с настоящия му размер бяха добавени допълнителни 20 милиона квоти, произтичащи от разширяването на обхвата на ETS на ЕС за мореплаване към допълнителни големи кораби и включването на метан и нитроксиди. Ще има специални програми за декарбонизация на морския сектор в рамките на Фонда за иновации.

Сгради, автомобилен транспорт и горива за други сектори

Съветът и Парламентът се споразумяха да създадат нова, отделна система за търговия с емисии за сектора на сградите и автомобилния транспорт и горивата за други сектори, за да осигурят рентабилни намаления на емисиите в тези сектори, които досега бяха трудни за декарбонизация. Новата система ще важи за дистрибутори, които доставят горива за сградите, автомобилния транспорт и някои други сектори. Част от приходите от търговете ще бъдат използвани за подпомагане на уязвими домакинства и микропредприятия чрез специален Фонд за социален климат.

Съзаконодателите се споразумяха, че системата ще започне да действа през 2027 г. Траекторията на намаляване на емисиите и коефициентът на линейно намаление бяха определени на 5.10 от 2024 г. и 5.38 от 2028 г. Съветът и Парламентът се съгласиха да продадат на търг допълнителни 30% от обема на търга за първата година от стартирането на системата, така че да работи безпроблемно.

Споразумението разширява обхвата на системата до горива, използвани в определени индустриални сектори. В резултат на това беше договорено да се увеличи размерът на Социалния климатичен фонд.

Съзаконодателите се споразумяха за временна възможност държавите членки да освобождават доставчиците от връщане на квоти – до декември 2030 г. – ако подлежат на въглероден данък на национално ниво, чието ниво е еквивалентно или по-високо от тръжната цена за квоти в новата система за търговия с емисии.

Ще има опростени изисквания за докладване и проверка на мониторинга за малките доставчици на гориво.

В случай че цените на енергията са изключително високи, стартът на новата ETS ще бъде отложен до 2028 г.

След като системата стартира, ако цената на квотите надвиши 45 евро за определен период от време, ще бъдат освободени допълнителни квоти, увеличавайки предлагането на пазара.

Социален климатичен фонд

Съветът и Парламентът се споразумяха да създадат Социален климатичен фонд за подпомагане на уязвимите домакинства, микропредприятията и ползвателите на транспорт, които да се справят с ценовото въздействие на системата за търговия с емисии за сгради и пътен транспорт и горива за друди сектори.

Двете институции се споразумяха, че Фондът ще бъде част от бюджета на ЕС и ще се захранва от външни целеви приходи до максимална сума от 65 милиарда евро. Тази бюджетна архитектура позволява на Фонда да се възползва от поредица от гаранции, свързани с европейския бюджет, без повторно отваряне на многогодишната финансова рамка на ЕС.

Фондът ще бъде създаден за периода 2026 – 2032 г. с допустимост на разходите от 1 януари 2026 г. въз основа на продажба на търг на 50 милиона квоти през 2026 г., за да се даде възможност за подкрепа в началото на съществуването на Фонда, докато новата система за търговия с емисии ще осигури финансиране му от от 2027 г.

Фондът ще се използва от държавите членки за финансиране на мерки и инвестиции за справяне с въздействието на цените на въглеродните емисии върху уязвимите граждани и микропредприятията. Той ще се използва от бенефициентите за финансиране на мерки и инвестиции за справяне с въздействието на цените на въглеродните емисии върху уязвимите граждани и микропредприятията.

Всяка държава членка ще представи на Комисията „план за социален климат“, съдържащ мерките и инвестициите, които възнамеряват да предприемат, за да смекчат въздействието на новата система за търговия с емисии върху уязвимите домакинства. Такива мерки могат да включват повишаване на енергийната ефективност на сградите, обновяване на сгради, декарбонизация на отоплението и охлаждането в сградите и възприемане на мобилност и транспорт с нулеви и ниски емисии, както и мерки, осигуряващи пряко подпомагане на доходите във временен и ограничен период.

Съветът и Парламентът решиха да сложат таван от 37.5% от очакваните общи разходи на плановете за социална климатизация към възможността държавите членки да предлагат временна пряка подкрепа на доходите.

Те се съгласиха, че Фондът ще бъде от полза за всички държави членки и запазиха метода на разпределение, предложен от Комисията, като същевременно увеличиха минималния дял от Фонда за всяка държава членка.

Държавите членки ще участват на национално ниво със собствените си бюджети за предприетите мерки (съфинансиране 25%). По отношение на метода на управление на Фонда, Съветът и Парламентът се договориха за пряко управление на изпълнението, съчетано с елементи на споделено управление. Държавите членки ще имат възможност да получат техническа помощ до 2.5% за изпълнение на мерките от плана, а 15% от ресурсите могат да бъдат използвани в рамките на програмите на политиката на сближаване.

Предистория и следващи стъпки

Представен от Европейската комисия на 14 юли 2021 г., пакетът „Готови за 55“ ще позволи на Европейския съюз да намали своите нетни емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. и да постигне климатична неутралност през 2050 г.

На 29 юни 2022 г. Съветът прие своя общ подход относно свързаните с околната среда предложения от пакета „Готови за 55“.

Политическото споразумение, постигнато днес, е временно и очаква официално одобрение. Парламентът и след това Съветът ще приемат законодателните актове, след което те ще бъдат публикувани в Официалния вестник на ЕС и ще влязат в сила.