ЕЦБ може да промени инфлационната си политика

Въпреки усилията на бившия президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, инфлацията в Еврозоната все още е далеч от поставената цел за около 2%. Сега базираната във Франкфурт институция, която има и нов ръководител в лицето на Кристин Лагард, е решила да изготви доклад, включващ данни от 2003 г. насам. В него ще се анализира защо досегашната цел не се достига, дали трябва да е такава или е по-приемливо да се промени.

„Основният акцент на заседанието на ЕЦБ в четвъртък ще бъде въпросът дали настоящото изискване за ценова стабилност (под 2%, но близко до тази стойност) все още е подходящо“, заяви Майкъл Шумахер от компанията за финансови изследвания и прогнози Natixis. „Дискусията очевидно е на ранен етап и не очакваме да получим допълнителна информация на предстоящата среща“, добави икономистът.

Част от анализаторите не очакват да се задействат механизми за промяна на паричната политика през 2020 г. Бавната инфлация и липсата на подобряване на икономиката, карат очакванията към ЕЦБ да спадат. Прогнозите им са, че Франкфурт ще избере подхода „изчакай и наблюдавай“.

„Все още съществува риск свиването на производството да окаже влияние върху пазара на труда преди индустрията да се е възстановила“, спорели Карстен Бжески, главен икономист от германската ING Group. „Ако това се случи, тенденцията за спад може да остане до лятото", добави Бжески.

Инфлацията е под целевия процент от много години и един от важните елементи на стратегическия анализ е да се разберете защо. Известният американски статистик Милтън Фридман е казал: „инфлацията е явление, което се случва винаги и навсякъде“. Неговото твърдение обаче може да бъде оспорено, като се има предвид цялата ликвидност в паричната системата от толкова много години и малкият ефект, който има върху цените.

„Кривата на Филипс с времето се измести навътре - тоест инфлацията днес може да е по-ниска от изменението на производството“, обясни  бившия член на управата на ЕЦБ Беноа Коур в реч на 18 декември. „Такива промени са свързани с постоянни и бавни изменения в предлагането, където паричната политика има по-малко контрол. Това ги прави трудни за откриване и още по-трудно за доказване, особено когато съвпадат със слабото съвкупно търсене“, добавя икономистът.

В същото време има структурни промени като цифровизацията, които оказват огромно влияние върху цените. Застаряването на населението, глобализацията и възходът в сектора на услугите по-скоро намаляват инфлацията.

Има различни сценарии, които ЕЦБ би могла да включи в своя стратегията си, а те биха променили перспективите на политиката ѝ.

„Ако ЕЦБ действа като Фед и английската централна банка, които са се насочили към цел от 2%, вероятно ще постигнем желаната по-висока инфлация“, каза Флориан Хенс от лондонската Berenberg Bank и допълва: „В обратния случай, ако ЕЦБ приеме гъвкав целеви диапазон от 1.5 до 2.5% и се откаже от целта за 2%, убежденията са, че ще си върне контрола върху политиката по-бързо“.