Еврокомисията вдигна прогнозата за икономиката на България през 2019 г.
През следващите две години обаче растежът на икономиката ще остане по-слаб
© ECONOMIC.BG / Pixabay
~ 2 мин.
Георги Желязков
Реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на България през тази година ще бъде 3.6%, пише Европейската комисия в своята есенна макроикономическа прогноза. Това е с 0.3 пр. пункта над очакванията през пролетта. За 2020 г. обаче Брюксел е по-песимистичен относно икономическото развитие на страната. Според новата прогноза растежът ще бъде 3%, докато шест месеца по-рано Комисията очакваше ръст на българския БВП от порядъка на 3.4%.
В доклада за България се посочва, че икономическият растеж през следващата година ще се забави и ще остане близо до потенциалния. Външното търсене ще остане слабо заради повишената несигурност, привнасяна отвън, но динамиката на вътрешното търсене ще бъде в основата на ръста. Експортът се очаква да нарасне умерено през 2020 г., в съответствие с външното търсене. Инфлацията ще намалее, тъй като временните фактори избледняват, а цените на петрола се очаква да паднат допълнително. Относно баланса на бюджета, Комисията очаква той да остане положителен, а публичният дълг като дял от БВП да се свие.
През тази година растежът на износа (на стоки и услуги) ще бъде отрицателен (-0.2%), но ще има ръст от 3.2% през 2020 г. Той зависи в голяма степен от развитието на външните пазари, от които зависи отворената българска икономика.
Очаква се вътрешното търсене да продължи да губи инерция тази година, но ще остане двигател на растежа. Според ЕК пазарът на труда в България има твърде малко пространство за по-нататъшно подобрение, което през следващата година ще започне да се отразява негативно върху потреблението на домакинствата.
През 2019 г. съвкупните инвестиции (външни и вътрешни) ще регистрират ограничен ръст от 1.8%. поради относително слабото представяне през първата половина на тази година. През 2020 и 2021 г. обаче очаква инвестициите да си възвърнат част от инерцията, но ще продължат да растат с умерено темпо на фона на повишената икономическа несигурност отвън и това донякъде влошава перспективите за растеж.
В доклада на ЕК се посочва, че рисковете за неизпълнението на прогнозата са в посока надолу. Те са свързани с потенциално рязко и продължително свиване на търсенето от страна на външните партньори на България, както и от евентуално увеличение на безработицата и свиване на вътрешното търсене.
Очаква се равнището на безработица да спадне до 4.4% през 2019 г., а през следващите две години да се свие до 4%. Заетостта през 2019 г. ще продължи да расте, но това увеличение ще спре през 2020 г., а през 2021-ва дори ще намалее. А причината е намаляващото население и хората в трудоспособна възраст.
Прогнозите е реалните заплати да се увеличат силно през 2019 г. поради исторически ниската избирателна активност и планираното увеличение на минималните и заплатите в публичния сектор. Очаква се ръстът на заплатите да остане силен през 2020 г. и 2021 г., макар и вероятно да се умери в сравнение с тази година.
Прогнозите за реалните заплати ще се увеличат силно през 2019 г. поради исторически ниската безработица и планираното увеличение на минималните заплати и възнагражденията в публичния сектор. Очаква се ръстът на заплатите да остане силен през 2020 и 2021 г., макар и да е по-умерен в сравнение с тазгодишния.
В доклада за България се посочва, че икономическият растеж през следващата година ще се забави и ще остане близо до потенциалния. Външното търсене ще остане слабо заради повишената несигурност, привнасяна отвън, но динамиката на вътрешното търсене ще бъде в основата на ръста. Експортът се очаква да нарасне умерено през 2020 г., в съответствие с външното търсене. Инфлацията ще намалее, тъй като временните фактори избледняват, а цените на петрола се очаква да паднат допълнително. Относно баланса на бюджета, Комисията очаква той да остане положителен, а публичният дълг като дял от БВП да се свие.
През тази година растежът на износа (на стоки и услуги) ще бъде отрицателен (-0.2%), но ще има ръст от 3.2% през 2020 г. Той зависи в голяма степен от развитието на външните пазари, от които зависи отворената българска икономика.
Очаква се вътрешното търсене да продължи да губи инерция тази година, но ще остане двигател на растежа. Според ЕК пазарът на труда в България има твърде малко пространство за по-нататъшно подобрение, което през следващата година ще започне да се отразява негативно върху потреблението на домакинствата.
През 2019 г. съвкупните инвестиции (външни и вътрешни) ще регистрират ограничен ръст от 1.8%. поради относително слабото представяне през първата половина на тази година. През 2020 и 2021 г. обаче очаква инвестициите да си възвърнат част от инерцията, но ще продължат да растат с умерено темпо на фона на повишената икономическа несигурност отвън и това донякъде влошава перспективите за растеж.
В доклада на ЕК се посочва, че рисковете за неизпълнението на прогнозата са в посока надолу. Те са свързани с потенциално рязко и продължително свиване на търсенето от страна на външните партньори на България, както и от евентуално увеличение на безработицата и свиване на вътрешното търсене.
Очаква се равнището на безработица да спадне до 4.4% през 2019 г., а през следващите две години да се свие до 4%. Заетостта през 2019 г. ще продължи да расте, но това увеличение ще спре през 2020 г., а през 2021-ва дори ще намалее. А причината е намаляващото население и хората в трудоспособна възраст.
Прогнозите е реалните заплати да се увеличат силно през 2019 г. поради исторически ниската избирателна активност и планираното увеличение на минималните и заплатите в публичния сектор. Очаква се ръстът на заплатите да остане силен през 2020 г. и 2021 г., макар и вероятно да се умери в сравнение с тази година.
Прогнозите за реалните заплати ще се увеличат силно през 2019 г. поради исторически ниската безработица и планираното увеличение на минималните заплати и възнагражденията в публичния сектор. Очаква се ръстът на заплатите да остане силен през 2020 и 2021 г., макар и да е по-умерен в сравнение с тазгодишния.
