Европейският семестър – добри препоръки с неясен резултат

През седмицата Европейската комисия публикува препоръки относно Националната програма за реформи на България за 2016 г. и първото впечатление от тях е, че те са най-малко – 12, от стартиране началото на Европейския семестър през 2012 г. От по-задълбочен прочит на препоръките се вижда, че няма обяснение за премахването или добавянето на нови препоръки. Така например едва в докладите за 2015 и 2016 г. присъстват препоръки за процедурата по несъстоятелност, все едно преди това тя не е била проблем. От друга страна препоръка, за която България е „абонирана” – подобряване на механизма за определяне на минималния осигурителен доход, изчезва през 2016 г., все едно вече е изпълнена, нищо, че в публикувания през 2015 г. доклад на ЕК механизмът е силно критикуван, а оттогава нищо не се е променило. След още по-задълбочен прочит, се вижда, че препоръките са твърде общи и почти половината от тях не са се променили през последните няколко години.

Изглежда, че през последните две години подходът на ЕК при формулирането на препоръките по националните програми за реформи се промени и, започвайки с 2015 г., те намаляват значително без да е ясно на какво се дължи това. Така например препоръката за осигуряване на ефективен достъп до здравеопазване и подобряване на финансирането му присъства във всички документи с препоръки, освен в този от 2015 г. Изглежда все едно състоянието на сектора и качеството на здравните услуги са се подобрили през миналата година и отново са се влошили през тази, като е ясно, че в сектора не се наблюдават резки промени. Също така от 2015 г. изчезва препоръката за подобряване на качеството и независимостта на съдебната система на фона на зачестяващите скандали в нея през тази и предходната година.

Голяма част от препоръките през 2016 г. са насочени към финансовия сектор и включват завършване на оценките на активите и тестове за устойчивост в банковия сектор, частното пенсионно осигуряване и застрахователния сектор и укрепване на финансовите надзори. Други са насочени към придържане към плановете за фискална консолидация в изпълнение на Пакта за стабилност и растеж. Трети са насочени към подобряване на процедурите по несъстоятелност и капацитета на Агенцията по обществените поръчки.

Останалите препоръки са стари и не се променят през годините - подобряване на данъчната събираемост, изготвяне на механизъм за определяне на МРЗ като се отчита влиянието ѝ върху заетостта и конкурентоспособността, осигуряване на ефективен достъп до здравеопазване и подобряване на финансирането му. От често срещаните препоръки личи, че комисията препоръчва, а правителствата или не я слушат, или просто отбиват номера с проформа мерки. Част от обяснението за това може да се крие в твърде общите препоръки, които позволяват всяко правителство да ги интерпретира и прилага както му е удобно без да има реален ефект от тях.

В някои случаи прави впечатление, че ЕК навлиза в повече детайли и предлага конкретни мерки или, най-малкото, насоки, но дори и тогава резултатът е неясен. Така например три поредни години комисията препоръчва да се приеме Закона за училищното образование, а на четвъртата година препоръчва той да бъде реформиран.

От опита на България с Европейския семестър се вижда, че механизмът за провеждане на координирани реформи не е нито ефективен, нито особено успешен. Препоръките изглеждат добре аргументирани, но са твърде общи, меки и непостоянни (в някои години присъстват, а в други – не). Общите препоръки са политически удобни, тъй като почти всякаква промяна в работата на дадена институция може да се определи като „подобряване на капацитета”. Препоръка – дадена, препоръка – изпълнена, резултат – в най-добрия случай, съмнителен.

Източник: ИПИ