Еврото е вече тук

Еврото дойде и след един месец „съжителство без брак“ нокаутира лева и се настани удобно на неговото място. Вече сме в новата еврореалност. Едни гледат на промяната като на възможност, други губят почва под краката. Някои констатират как парите свършват по-бързо. А има и такива, които се заеха да превалутират крилати фрази: Нямам пукнат лев - гласи „Нямам пукнато евро“. Да станеш за две стотинки, вече е „да станеш за един евро цент“. Лъха на обезценка, но както габровци ще кажат: „Светът е оцелял, защото и с еврото се е смял“.

Търговска арена

Новата валута дойде без апокалипсис, но и без обещаваното чудо. В първите дни от 2026 г. темата не беше превалутирането, а поскъпването, което дойде като алиби - за дребни и едри търговски хитрости и за „институционален театър“, в който държавата прави опити да показва навременност и сила, когато вече е късно. На пазара се усеща леко захлаждане. Няма го онзи ентусиазъм да се пазарува, който виждахме преди да дойде еврото. Много от хората живеят с усещането, че ако не купуват, цените ще паднат.

Тихо отстъпление

Левът си тръгна тихо, почти като човек, който от години е бил само формално в стаята. Факт е, че икономиката ни отдавна бе еврономика в повечето сделки и лев като разплащателно средство, така че смяната изглежда като да официализира една стара връзка, но не съвсем. За потребителите шокът не е само емоционален. Заплатата е същата, но изглежда наполовина. Закръглянето нагоре се превърна в нещо обичайно. Хората се научиха да гледат цените по-внимателно и станаха по-сдържани в покупките. Властите твърдят, че реална инфлационна експлозия няма, но много от цените показват друго. Магазините се поопразниха от клиенти, и още през януари малки квартални обекти започнаха да затварят. След първоначалното стъписване се оказа, че без превалутиране и без курсови разлики през февруари животът на търговците на първа линия стана с една идея по-прост, макар за потребителите да е не по-евтин.

Размерът е от значение

Големият бизнес прие еврото с възпитана усмивка. За него това не е валута, а инструмент. По-лесно финансиране, по-ясни сметки, по-малко риск и повече чуждестранен интерес. Банковият сектор също изглежда доволен, стабилен, сериозен… Имотите, разбира се, продължават да живеят в собствената си евровселена. Не изглежда 31 декември 2025 г. да е особен вододел, цените само официално са в евро, но се наблюдава някакво стъписване. Експертите в този сегмент смениха тона и срещаме твърдения като: Търсенето на жилища в София се забавя през януари, но пазарът остава активен; По-умерен ръст на цените и по-взискателни купувачи през тази година; 2026 г. ще е година на избора и купувачите ще диктуват правилата. Но еврото само махна последната бариера пред идеята, че апартаментът е най-сигурната „религия“. И ако пазарът не остава „горещ“, то причината не е в еврото, а в количеството, необходимо за една сделка. Влияят и много други фактори, разбира се.

Скок височина

Вгледаме ли се в цените, няма как да не забележим, че много от тях растат - някои в пъти. Услугите на фризьорски и козметични салони, на фитнеси и домашни майстори се оказаха поле за „скок височина“, защото там цената няма етикет на рафта. Някои лекарства също поеха по свой път нагоре. Разумът се опитва да обхване процеса, но е факт, че повечето играчи на пазара проявяват свой ценови почерк. Автомобилният пазар е по-земен - усеща се натиск върху цените, изборът е по-голям, а купувачите сравняват повече и вярват по-малко. Пазарът е в процес на евроадаптация, на трансформация и наместване на цените според търсенето и предлагането. Има изчакване у клиенти и потребители, на което не всеки бизнес може да устои. Еврото не реши старите проблеми и няма да го направи. Но поне усмивките не са в евро и може да се посмеем: Топ банкери направили задълбочен анализ и стигнали до извода, че който не е имал левове, няма да има и евро. Има и друга гледна точка към промяната: „До всички, които ми дължите пари - след 1 януари 2026-а 100 лв. стават 100 €“.

Еврото е вече тук - все по-желано - като количество. Оттук нататък остава да пренастроим мисленето си и да променим навиците си, а това е далеч по-трудният обменен курс.

Психологията на числата и липсата на клиенти

Еврото ускори еволюцията и малкият бизнес е нужно да става по-модерен и по-логичен, казва Радослав Благоев

  Снимка Личен архив

През юни 2011 г. десетки хиляди израелски потребители се организират чрез социалните медии, за да спрат да купуват обикновена извара, след като цената ѝ нараства до нива, които мнозина смятат за неприемливо високи. Протестът бързо придобива масов характер и потребителите драстично намаляват покупките на продукта. В отговор вериги и производители редуцират цените с близо 24% след началото на бойкота и тези нива се запазват дълго време. Даваме този пример, тъй като на всяко поскъпване може да има... равно по сила и противоположно по посока потребителско отдръпване. Какво се случва с ценовата „еластичност“ и кога настъпва моментът  на „счупване“ в опитите при преминаването към евро някои цени да намерят по-висока точка на равновесие? Ето „прочита“ на Радослав Благоев - бизнес консултант и ментор, автор на "Хвани Жокера", "Бизнес над червената линия", "Ти водиш":

Какво е психология на числата и как работи тя - свикнали сме с една валута, вързана към еврото, но тя е по две. Получавал си 5 хил. лв., а не 2500, купувал си едно кафе за 2 лв., а не за 1 евро. Идва трансформацията и кафето става 1,02 евро и ни изглежда малко. И защо търговецът да не го продава за 1,20 евро? Хората са изградили навици и при обичайно ниски цени те не разсъждават, но поскъпването е факт. Това става и с много други стоки с обичайно ниска цена, които формират голям процент от

„кошницата“ на масовия потребител

който живее със заплата. Така животът поскъпва с 20% - все за дребни неща и услуги. Фризьорът в квартала подстригваше децата за 15 лв., от 1 януари - за 10 евро. Аргументът е „Всичко поскъпва“. Така става с всичко и заплатата се обезценява. Парите започват да не стигат, макар да ни убеждават, че инфлацията е едва 4%. Някой ни успокоява, че цените на имотите са паднали. Но ние не купуваме всеки ден имот. И колкото и да поевтинее имотът, със заплатата, която получаваш, вече не можеш да си осигуриш качеството на живот, което доскоро си имал. Работодателят казва, че не може да повиши възнагражденията, тъй като маржът се е свил. А той се е свил, тъй като не се определя само от заплатите, които не е качил. Ако работодателите започнат да повишават възнагражденията и за да го направят, повишат цените на продуктите и услугите, се влиза в порочен кръг. Така пазарът може да навлезе в стагфлация.

Сега по всичко личи, че в България

животът ще поскъпне с поне 20%

през 2026 г.. Да, има и неща, които ще поевтинеят  - ако сме мерили стойността на нашите пари в определена марка коли, те може да придобият по-голяма покупателна сила, тъй като цената на някои коли падна поради голям спад в продажбите. Сега може да си купим луксозен автомобил с 30% по-евтино и да сме доволни от навлизането на еврото. Ето защо зависи от коя камбанария гледаме - ако е от позицията „Кола и жилище“, сега изглежда по-изгодно да се купи, отколкото през 2025 г. Но животът на човека, който пазарува и плаща сметките, ще се оскъпи с поне 20%.

Психология на числата? Цената на някои услуги поскъпва със 100% или повече. Ще мине дълъг период, докато

„Невидимата ръка“ на пазара

даде отражение. Хората ще изпитат своите затруднения и в един момент търговците ще установят, че нямат клиенти. Това ще е функция на времето, през което „Невидимата ръка“ на пазара бавно е намествала нещата. Когато цените изведнъж се качат, част от клиентите се оттеглят и намират алтернативи. Утре фризьорът, козметикът и други, които рязко са повишили цената, може да осъмнат без клиенти.

Интелигентни, адаптивни, можещи да си променят навиците и бюджетите - такива са не само предприемачите днес, но и потребителите. Спекулативно високите цени отблъскват от определени брандове и търговци и утре все повече клиенти ще се ориентират към продукти No name от Китай, които нямат емоционална стойност за тях. Така масовият потребител ще загуби асоциациите си с марките и ще спре да купува маркова стока. В съзнанието на потребителя няма да има бранд, репутация, стойност на марката. Затова бизнесът е добре да си даде сметка, че

спекулацията

която днес може да се направи, първоначално ще работи поради липсата на избор. Но невидимата ръка на пазара ще промени поведението на потребителя, ще изгради у него други ритуали и така ще се изгуби потребността от техните стоки и услуги и дори с намаляването на цената им, няма да си върнат клиентите. Няма да спрем да ходим на почивка, но при растящите нагоре цени, може да променим навиците си за ваканция.

В момента върви окрупняване и пренареждане на пазара. Малки магазини затварят, тъй като те не са продавали нищо повече от удобство. Работната ръка е скъпа, разходите са високи и такъв дребен бизнес не може да оцелее. За големите работодатели това е достъп до работна ръка. На пазара ще се появяват и ще останат компании с

нов подход

към потребителя - които предлагат потребителско изживяване и високо качество на обслужването. Време е бизнесът да разбере, че има динамика и това, което е правил години наред, няма да може да го прави по същия начин и занапред. Еврото ускори бизнес еволюцията. Малкият бизнес е нужно да става по-модерен и по-логичен. А потребителят да отвори очи, да гледа какво купува и да подкрепи качеството - дори и по-изгодно, като се разходи малко. Да пазарува умно - като не гледа само цената, а и отпечатъка, който неговото пазаруване оставя.

Текстът е част от бр. 131 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.