Фабрика за AI или център за данни: каква е разликата?

С разрастването на изкуствения интелект, класическите центрове за данни започват да отстъпват място на нова генерация съоръжения – т.нар. „фабрики за AI“. Те не просто съхраняват и обработват данни, а произвеждат цифрова стойност в реално време. Разликата между тях описва Стивън Карлини, главен застъпник за изкуствения интелект и центровете за данни и вицепрезидент в Schneider Electric.

Центровете за данни

Терминът „център за данни“ обхваща широка гама от инфраструктури – от първите компютърни зали и сървърни ферми до съвременните колокационни, телекомуникационни и „хайпърскейл“ съоръжения. Но тази класификация вече не е достатъчна, за да обхване нуждите на AI приложенията, които се развиват с безпрецедентна скорост.

IBM описва центъра за данни като физическо съоръжение, в което се помещава ИТ инфраструктура за създаване, изпълнение и поддръжка на приложения и услуги. Но в контекста на изкуствения интелект, тази дефиниция е твърде статична. Според NVIDIA новото поколение съоръжения трябва да се възприемат като фабрики, които превръщат сурови данни в интелигентни решения.

Фабрика за AI

По своята същност, това е център за данни, посветен изцяло на жизнения цикъл на AI – от първоначалното обучение на моделите, през тяхната настройка, до извеждането на реални резултати. И докато обучението бе основният фокус досега, истинската стойност на ИИ се проявява, когато алгоритмите се използват на практика – в прогнози, автоматизирани решения и изпълнение на конкретни задачи.

С нарастването на изискванията към AI системите, моделите вече не са еднократно използваеми структури. При мащабиране, нуждите от изчислителна мощ могат да нараснат до 30 пъти спрямо класическите приложения. А при т.нар. „дълго мислене“ – подход, използващ разсъждение за решаване на сложни задачи, тези нужди могат да достигнат 100 пъти повече изчислителна мощност.

Огромен скок в изискванията към хардуера

Тези нови натоварвания изискват и нов тип инфраструктура. Сървъри, оптимизирани за ИИ, вече достигат до 132 kW електрическа консумация на шкаф – стойност, която може да надмине 240 kW в рамките на година. На хоризонта вече се проектират AI шкафове с мощност до 1 мегават – нещо немислимо за традиционните центрове за данни.

Това създава сериозни предизвикателства за охлаждане и енергоснабдяване. По тази причина индустрията работи по т.нар. референтни дизайни – архитектурни и технически планове, които дефинират точно какви материали, електрически схеми и топлинни решения са нужни, за да се изгради устойчива ИИ фабрика

Къде ще бъдат разположени тези фабрики?

Първоначално – в центровете за данни на водещите интернет и облачни доставчици. Постепенно ще преминават и в колокационни съоръжения, а в перспектива – дори в локалната инфраструктура на предприятията. Това е неизбежно развитие, предвид стремежа към автономност и защита на чувствителни данни.