Fact-check | Унищожава ли Зелената сделка въглищните ни централи?

Продължава поддържането на безумната „Зелената сделка“, която унищожава въглищните ни централи за сметка на солари и перки, чийто скъп ток плаща българският бизнес, а от 2026 г. и българските граждани. Така стигаме до – скъп ток за българите, но евтин износ на фиксирани цени за Украйна, че даже искаха да ни обвържат с договор за 10 г."

Коментарът е на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов и мълниеносно се разпространява в социалните мрежи последните дни.

Последните седмици Зеленият пакт на Европейския съюз е на прицел в целия блок и българските политици не пропускат момент да яхнат антизелената вълна и дори да я използват за дезинформация.

Economic.bg реши да провери думите на Каракачанов, допитвайки се до официални институции и експерти.

Унищожава ли „Зелената сделка“ въглищните ни централи?

"Зелената сделка" на Европейския съюз е амбициозна политика за климата, която има за цел Европа да стане първият климатично неутрален континент до 2050 г. Тя е представена в края на 2019 г., но малко след това светът, включително и Европа, бяха разтресени от Covid-19, което забави изпълнението на плановете в документа.

България не е поемала конкретен ангажимент за затваряне на въглищните си централи в рамките на Европейската зелена сделка, но е поела ангажимент за намаляване на въглеродните емисии, което може да доведе до постепенно ограничаване на производството на електроенергия от въглища, но и чрез внедряване на други мерки.

Всъщност електроенергията от ТЕЦ-овете не е засегната от регулациите, а става все по-неконкурентоспособна заради цената на въглеродните емисии, които те плащат. Те обаче нямат нищо общо със зеления пакт, а с много по-стари европейски и глобални политики. 

Българските въглищни централи започват да плащат за въглеродните си емисии през 2007 г., когато страната се присъединява към Европейския съюз и става част от Системата за търговия с емисии на ЕС (EU ETS). 

В първия период на системата (2007 – 2012 г.) българските въглищни централи първоначално получават безплатни квоти за емисии, тоест те не плащат директно за въглеродните емисии, но трябва да докладват своите нива на замърсяване. Във втория период (2013 – 2020 г.) безплатните квоти започват постепенно да намаляват. От 2013 г. въглищните централи започват да купуват част от емисионните си квоти на въглеродния пазар.

Третият и четвъртият период на EU ETS започват след 2020 г., като от 2021 г. въглищните централи вече плащат почти изцяло за въглеродните емисии. Цената им обаче нараства значително през годините и ако през 2013 г. тя е около 5 – 10 евро/тон CO2, до 2023 г. надхвърлят 90 евро/тон. Накратко: това рязко увеличава разходите на въглищните ТЕЦ-ове, което ги прави все по-нерентабилни на пазара на електроенергия, ако няма държавна подкрепа за тях. 

Бившият министър на околната среда и експерт в областта Юлиан Попов потвърждава, че това, което влияе на съдбата на въглищните ни централи, е цената на емисиите.

Схемата за търговия с емисии действа още преди ние да сме влезли в Европейския съюз, тоест ние със самото си влизане в ЕС я приемаме", коментира за Economic.bg той. 

Според него не е изненада, че цените на въглеродните емисии са се качили и са стигнали равнищата, на които са в момента.

Той е категоричен, че конкретно Зелената сделка по никакъв начин не се отразява на въглищните ни централи, но се отразяват други политики, които ние сме приели. 

Попов обясни, че дори да не бяхме в ЕС ние пак щяхме да бъдем подложени на регулации, например до две години ще влезе в сила Механизмът за коригиране на въглеродните граници (CBAM), който ще налага "въглеродно мито" на всяка трета страна, която внася в ЕС електричество, цимент или стомана.

Планът за възстановяване

Около Зелената сделка се появява Планът за възстановяване и устойчивост, но той не е част от нея. От ЕК казват, че въпреки липсата на формална законодателна рамка за Европейския зелен пакт, плановете за възстановяване и устойчивост са от основно значение за постигането на целите му и превръщането на визията му в реалност. 

Планът на България за възстановяване и устойчивост и териториалните планове за справедлив преход посочват 2038 г. като целева дата за постепенно извеждане от употреба на производството на енергия от въглища", се казва в позицията на ЕК, изпратена до Economic.bg.

Попов от своя страна допълва, че в рамките на Плана за възстановяване България поема ангажимент да намали емисиите на 10 въглищни инсталации с 40% до 2026 г. "В момента сме ги намалили с 46 – 48%, тоест ние сме преизпълнили това, което сме обещали, абсолютно независимо от Зелената сделка или Плана за възстановяване и устойчивост". 

Обещанието и ангажиментът нямат нищо общо с намаляването, то е резултат от това, че въглищата просто се заместват от възобновяема енергия и енергийна ефективност до някаква степен."

Разликата между Зелената сделка и ПВУ е, че вторият се предлага от България на Европейската комисия, а не е политика, наложена отвън.

Какво представлява Зелената сделка?

Европейският зелен пакт е пътна карта за трансформиране на икономиката на ЕС в устойчива чрез превръщане на климатичните и екологични предизвикателства във възможности и осъществяването на справедлив и приобщаващ за всички преход, който обхваща всички сектори на икономиката.

Зелената сделка е колекция от различни закони – над 175 стратегии и инициативи – свързани с качество на въздуха, храна, земеделие, транспорт, строителство и др., казва още Попов. 

Като страна членка на ЕС България трябва да приведе политиките си в съответствие с целите на Европейския зелен пакт и да допринесе за общата цел на Съюза за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г. и постигане на климатична неутралност до 2050 г. Държавите членки в момента са в процес на актуализиране на своите национални планове в областта на енергетиката и климата, като определят как ще допринесат за постигането на целите на ЕС за 2030 г. България представи окончателния си план", коментира говорител на Европейската комисия в България за Economic.bg. 

Юлиан Попов посочи, че именно Зелената сделка даде тласък на заявени от преди това мерки, когато настана кризата с руския газ и Европа беше много по-подготвена да ускори усвояването на зелена енергия, която замести газа. Той допълни, че последните пет години консумацията на газ в Европа пада постоянно, което е добре, защото по този начин се намалява влиянието на газа върху цената на електроенергията.

"А без тази организация на законодателството щяхме 2 – 3 години да се чудим какво да правим и накрая да се сетим, че трябва да увеличим енергията от други източници, възобновяеми източници". 

Зелената сделка ни даде възможност да бъдем по-готови и да действаме по-бързо. Има положителен ефект върху цените на електроенергията в резултат на Зелената сделка". 

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.