Financial Times: Румен Радев може да разбие статуквото в българската политика

Въпросът за геополитическата ориентация на генерала предизвиква полемики, ролята му ще е още по-важна предвид предстоящите предсрочни избори

Financial Times: Румен Радев може да разбие статуквото в българската политика

Преди 2 години Румен Радев смая тълпите на едно авиошоу извън София с грандиозна серия акробатични маневри на своя МиГ-29. В момента бившият командир на Военновъздушните сили на България е на ръба на още по-голямо постижение – да спечели президентските избори в страната и евентуално да разбие статуквото в българската политика, пише британският в. Financial Times в коментар след първия тур на президентските избори в неделя.

След преброяване на 95% от гласовете Румен Радев като независим кандидат, подкрепен от опозиционната Социалистическа партия, получи явна преднина с резултат от 25.7%, посочва вестникът. „Хората казаха „не” на апатията и гласуваха за промяната. Народът желае повече сигурност и по-прозрачни институции”, заяви Радев по време на пресконференцията в изборната нощ.

Цецка Цачева, председател на българския парламент и кандидат на управляващата дясноцентристка партия ГЕРБ, за която се говореше, че ще спечели на първия тур, изостава на второ място с 22%. 53-годишният Радев и 58-годишната Цачева ще се състезават на балотажа в неделя.

За разлика от г-жа Цачева, която не говори английски език, а това може да се окаже сериозна пречка за ролята на основното публично лице на България пред външния свят, г-н Радев отлично владее английски, немски и руски език. Учил е във Военновъздушния колеж на Алабама, посочва Financial Times.

Отчасти защото Социалистическата партия е наследница на подкрепяната от СССР Българска комунистическа партия, която управлява еднолично и репресивно държавата в продължение на 45 г. след Втората световна война, г-н Радев е обвиняван, че е твърде близък с Москва и не е напълно отдаден на членството на България в ЕС и НАТО.

Г-н Радев призова за отпадането на западните санкции срещу Русия, наложени след анексирането на Крим и интервенцията в Източна Украйна, но също така подчерта подкрепата си за мястото на България в системата на западния Алианс.

Дипломатите в София твърдят, че не виждат причини да се съмняват в лоялността му към ЕС и НАТО, и отбелязват, че тази му позиция е нещо нормално за български политик, който се опитва да привлече гласовете на многобройните русофили от електората.

Българският президент няма изпълнителни правомощия по модела на САЩ и Франция, но въпреки това носи някои важни отговорности, включително правото да налага вето на закони, както и да постига нужните компромиси за назначаването на служебно правителство във време на евентуална криза, припомня Financial Times.

Изданието посочва също, че премиерът Бойко Борисов, изключително влиятелна личност в българската политика през последното десетилетие, е обещал незабавно да подаде оставка, ако бившият генерал от ВВС спечели в неделя, което почти сигурно ще предизвика нови парламентарни избори в България през следващата година.

Предсрочните избори изглеждат вероятни, не на последно място, защото България бе избрана да поеме ротационното шестмесечно председателство на ЕС през януари 2018 г., роля, най-подходяща за правителство с нов изборен мандат, разполагащо и с време, за да се подготви за европейските си отговорности, изтъква вестникът.

Възможното усложнение, ако се развие този сценарий, е, че нито ГЕРБ, нито социалистите, изглежда, ще спечелят абсолютно мнозинство в следващия мандат. Ще започнат деликатни коалиционни преговори, а от Румен Радев, като президент, ще се очаква да ги направлява до успешен край, продължава коментара си Financial Times.

Все пак Бойко Борисов все още не се е предал. „Ние имаме реален шанс да спечелим балотажа. Но ако не го направим, правителството ще подаде оставка в понеделник сутринта”, заяви премиерът пред репортери в изборната нощ.

Поразителното в президентските избори, белязани от широкоразпространената неудовлетвореност от политическата класа, е, че 15% от гласоподавателите са подкрепили десен ултранационалистически кандидат, а 5,6% са гласували с „Не подкрепям никого”. Избирателната активност е малко над 54%.

В неделя българите гласуваха с голямо мнозинство и на референдум в подкрепа на нова, мажоритарна изборна система и намаляването на държавните субсидии за партиите. Въпреки това избирателната активност се оказа малко по-ниска от необходимото, за да направи тези резултати валидни, завършва статията си Financial Times.

Коментари: 0